Чтение онлайн

Струан не отговори. Хвърли указа на Маус.

— Преведи го съвсем точно, Волфганг — нареди той и се върна в стаята си.

Когато той влезе, А Гип се поклони и се зае отново с тенджерите. Мей-мей беше вече облечена и лежеше в леглото.

— Какво се е случило, Мей-мей?

Тя го изгледа гневно и му обърна гръб, като повдигна робата си и му показа посинелите си бедра.

— Ето какво случило — отговори тя с престорен гняв. — Виж какво ти направил, груб варварин фан куай. Аз трябва или стоя, или лежа на мой корем.

— Трябва да лежа — поправи я той и замислено се отпусна на стола.

Мей-мей придърпа обратно робата си и предпазливо стана от леглото.

— Защо не засмял? Мисля, че това накара теб засмееш.

— Извинявай, момиче, наистина трябваше. Но имам много грижи.

— Какви?

Той посочи към А Гип.

— Ти отиваш навън, айейа, разбира? — заповяда той и после заключи вратата след нея. Мей-мей коленичи до тенджерата и разбърка съдържанието с пръчица.

— Наредено ни е да заминем в три часа — каза Струан. Да речем, че трябва да останеш тук до утре, какво ще направиш?

— Ще крия — отговори тя без колебание — в това — как казва — малка стая горе под покрив?

— Таван?

— Да, таван. Защо искаш да оставаме?

— Смяташ ли, че ще претърсят фабриката след нашето заминаване?

— Защо оставаме? Много глупаво да оставаме.

— Мислиш ли, че знаменосците ще ни броят, когато си отиваме?

— Този скапан сган не може да брои. — Тя се изхрачи шумно и плю в огъня.

— Престани да плюваш!

— Аз казвам много пъти, тай-пан, важно е, мъдър китайски обичай — отвърна тя. — Ставаш много болен, ако не изхрачиш. Колко по-шумна храчка, толко бог отрова плаши.

— Това са глупости, отвратителен навик!

— Айейа — загуби търпение тя. — Ти не разбираш английски? По някога чудя защо мъча да обясня толко много цивилизовани китайки обичаи. За какво трябва да крием тука? Опасно е. Ще бъде опасно лошо, ако знаменосци видят мене. Защо крием?

Той разказа за гемията. И за среброто.

— Сигурно имаш много доверие на мене?

— Аха.

— Какво трябва да дадеш на Джин-куа в замяна?

— Търговска отстъпка.

— Така. Какво друго?

— Само търговска отстъпка.

Настъпи мълчание.

— Джин-куа хитър мъж. Той няма да иска търговска отстъпка — замисли се тя. — Каква отстъпка. Питам аз, ако на място на Джин-куа! Всичко на кое съгласен. Всичко!

— Какво би поискала?

Тя впери поглед в пламъците. Питаше се какво ли би казал Струан, ако знаеше, че тя е внучка на Джин-куа — втора дъщеря на най-големия му син от петата му жена. Питаше се също защо бяха забранили да казва на Струан под страх името й да бъде завинаги заличено от семейните архиви. „Странно“ — каза си тя и потръпна при мисълта да бъде изгонена от семейството, тъй като това означаваше да изгонят не само нея, но и децата й, и техните деца, и всички следващи, а това ги лишаваше от тяхната закрила и съдействие — гранитен стълб на китайското общество. Вечен стълб. Единствената и истинска ценност, чиято сигурност и полза бе изпитана и доказана от цивилизацията, живяла пет хиляди години. Семейството!

Почуди се защо всъщност я бяха дали на Струан.

„Втора дъщеря на пета жена — беше казал баща й на петнайсетия й рожден ден. — Моят изтъкнат баща е решил да ти окаже голяма чест и да те даде на варварина тай-пан.“

Това я бе ужасило. Никога не бе виждала варварин и вярваше, че те всички са мръсни и отвратителни канибали. Бе плакала и молила за милост, а после тайно й показаха Струан в компанията на Джин-куа. Огромният му ръст я изплаши, но скоро разбра, че той не е маймуна. Въпреки това продължи да умолява да я омъжат за китаец.

Но баща й остана непреклонен и я лиши от избор. „Подчини се или напусни къщата и бъди прокълната завинаги.“

Така тя бе отишла в къщата на Струан в Макао с наставления да го забавлява. Да научи езика на варварите. И да запознае Струан с някои китайски обичаи, без той да разбере това.

Веднъж в годината Джин-куа и баща й изпращаха при нея човек който да узнае как се справя тя и да занесе новини от семейството.

„Много странно наистина — мислеше си Мей-мей. — Едно е ясно не са ме изпратили да шпионирам, а да бъда наложница на Струан. Очевидно нито баща ми, нито дядо ми не биха сторили подобно нещо с кръвен роднина без сериозно основание. Нима не бях любимата внучка на дядо ми?“

— Толко много сребро — каза тя, без да отговори на въпроса му.

— Това страхотно голяма съблазън. Огромна! Всичко накуп, само веднъж риск, атака или кражба, а после — двайсет, четирийсет поколения спокойствие.

„Колко глупава бях, че се страхувах от тай-пана. Той прилича на всеки друг мъж и е мой господар. Велик мъж. Освен това скоро ще ме направи тай-тай. Не след дълго. Много скоро ще получа авторитет.“

Тя се поклони до земята.

— Чест за мене, че доверяваш мене. Винаги ще благославям твой джос, тай-пан. Правиш огромна чест и даваш толко много авторитет. Защото всеки гледа как да открадне, а не да даде. Всеки!

— Как би постъпила ти на мое място?

— Пратя А Гип при хопо — каза тя, без да мисли, и започна да бърка отново в тенджерата. — За четирийсе процента гаранция той пренебрегне император. Позволи на тебе да останеш, ако искаш тайно, докато гемия дойде. Кога сигурен, че това точно тая гемия, той тебе остави качиш тайно и пресрещне надолу по река. Пререже гърло. А после измами мен, вземе мой дял и направи своя жена. Мръсно говно! Дори за цял чай на Китай не искам тая развратна свиня. Той знае мръсни трикове. Знаеш, че той почти импотентен?

— Какво? — попита Струан разсеяно.

— Всички знаят — продължи тя, като опита ястието с изискан жест и добави соев сос. — На него трябва две момичета едновременно. Едно трябва играе с него, когато друго работи. После той много малък и слага разни огромни неща отгоре. Освен това той обича да спи с малки деца.

— Престани да говориш тези безсмислици!

— Какво значи „безсмислици“?

— Глупости.

— Не, това не глупости. Всеки знае. — Тя кимна красиво с глава и перото в косата й затанцува. — Аз съвсем не разбирам тебе, тай-пан. Ти шокираш, кога аз говоря за обикновени работи. Много хора използват такива неща да подобрят любов. Много важно е да подобри, ако може. Яде добри храни, използва добри лекарства. Ако ти малък, айейа, не зле да подобриш твой джос и да дадеш на момиче повече удоволствие. Но не като мръсна свиня! Той прави това и просто боли.

— Няма ли да спреш, жено?

Тя престана да бърка яденето и го погледна. На лицето й се изписа лека гримаса.

— Всички ли европейци като теб, тай-пан? Не обичат да говорят открито за нещо между мъж и жена, айейа?

— Някои неща не се обсъждат и точка по въпроса!

Тя поклати глава:

— Това неправилно. Добре е да обсъждат. Как иначе човек подобри? Мъж е мъж, а жена е жена. Ти не шокиран от храна! Защо толко див, а? Секс е храна, нищо лошо. — Очите й се свиха закачливо и го огледаха от главата до петите. — Всички ли господари могат да друсат като теб, айейа?