Чтение онлайн

— Господи! — възкликна Струан. — Та това е Тай-сен!

Процесията изви към центъра на площада и спря. Тук бяха всички търговци с изключение на Джин-куа. Церемониалните сановни знаци бяха откъснати от шапките им и сега те стояха разтреперани пред тълпата, която засъска и започна да ги обсипва с подигравки. След малко един висок чернобрад воин, водач на знаменосците, удари по огромен гонг и множеството отново замря.

Появи се открита носилка, нарамена от двама знаменосци, които я внесоха на площада.

На стола, облечен от главата до петите в церемониално пурпурно и сиво облекло, седеше върховният хопо — Хипйа-кхо. Беше мандарин от Манджурия, трътлест и дебел, почти без врат. В ръката си Държеше имперското ветрило на своя сан, изработено от слонова кост и обсипано с нефрити. След като столът на хопото бе положен в Центъра на площада, водачът на знаменосците изкрещя някаква заповед. Всички присъстващи докоснаха три пъти земята с чела и после отново се изправиха.

Хопото разгъна завита на руло хартия и зачете с писклив глас на светлината на фенер, носен от един гвардеец. Брок се обърна към Маус:

— Какво казва?

— Ето го нашия приятел Хау-куа — изписка Мастърсън, — вижте как се тресе целият.

— Моля ви, замълчете! Нищо не мога да чуя — скара им се Маус. Той се надвеси от прозореца и всички наостриха уши:

— Това е заповед на императора — промълви задъхано Маус. — „Предателят Тай-сен, наш досегашен братовчед, да бъде незабавно изпратен в столицата под страх от смъртно наказание и… — нищо не мога да чуя, хайн! Чакайте… — и позорният договор, наречен Чуенпийска конвенция, подписан от него без нашето благоволение, да бъде незабавно анулиран. Варварите се задължават да напуснат царството Кантон и Хонконг под страх да бъдат подложени на бавна и мъчителна смърт…“

— Не го вярвам — засмя се Роуч.

— Млъкни! Остави Волфганг да чуе за какво става дума. — Маус се вслушваше внимателно в кресливите закани, които се разнасяха в зловещата тишина.

— Заповядват да напуснем страната и да платим обезщетение за всички нанесени щети. Не се разрешава никаква търговия освен регламентираната с Осемте правила. Кралица Виктория се задължава да се яви лично в Кантон, облечена в траурни дрехи. Говори се нещо за… звучи като награда за главите ни и още… „в знак на нашето недоволство престъпникът Тай-сен да бъде бичуван публично и да му бъде конфискувана цялата собственост. Треперете пред нашия гняв и изпълнявайте заповедите безпрекословно!“

Главният знаменосец се приближи до Тай-сен и посочи с бухалката си към земята. Бял като платно, Тай-сен коленичи и знаменосецът стовари с все сила бухалката върху гърба му, после отново и отново. Единственият шум, долитащ от площада, бе съскането на камшика. Тай-сен падна по очи на земята и знаменосецът продължи да го налага.

— Не мога да повярвам — продума изумено Мастърсън.

— Това е невъзможно — откликна Маус.

— Щом се осмеляват да сторят това на Тай-сен, кълна се в кръста — те ще ни убият.

— Глупости! Можем да превземем целия Китай по всяко време.

Брок се изкиска.

— Какво смешно има, хайн? — попита нетърпеливо Маус.

— Това би означавало нова война — отвърна Брок, — великолепно! — После погледна подигравателно към Струан. — Казах ли тя, момче? Ето каква е наградата ни за облекчения договор, който сключихме с тази пасмина!

— Това прилича на клопка. — Струан изглеждаше спокоен, но вътрешно беше потресен от това, което ставаше. — Тай-сен е най-богатият човек в Китай. Сега той стана изкупителна жертва на императора, който го осъди на бичуване и конфискация на цялото имущество. Така изглеждат нещата отвън. Всъщност императорът се мъчи да спаси авторитета си.

— Ами твоят авторитет, момче? — Веселието на Брок се бе изпарило. — Не виждаш ли, че си загубен? Край на договора — край на търговията, край на Хонконг и с теб е свършено. А ти ми говориш за авторитет!

— Грешиш, Тайлър. Това е само началото на Хонконг — каза Струан, — началото на много неща.

— Да. Война, по дяволите.

— Да речем, че ще избухне война. Къде тогава е базата на флотата, а? Както винаги, няма голяма полза от Макао. Тъй като е част от сушата, китайците могат да го нападнат всеки момент. Но, кълна се в бога, не и нашия остров. Поне докато го отбранява флотата. Съгласен съм, че ако Хонконг падне, с нас е свършено. Без него ние никога не ще успеем да проведем кампания на север. Никога! Нито пък ще можем да отбраняваме пристанищата и селищата, които ще завладяваме в бъдеще. Чуваш ли, Тайлър. Хонконг е ключът към Китай. Хонконг ни е стиснал за гърлото.

— Знаем как да превърнем един остров в крепост. — Гласът на Брок се извиси над одобрителните възгласи. — Но Хонконг не е единствен, казвам ви. Чъшан е по-добър.

— Много по-лесно е да защитаваме Хонконг, отколкото Чъшан — въодушеви се Струан, като знаеше, че всички са готови за саможертва, включително и Брок. — Цялото ваше скапано бъдеще зависи от това, което наричате „проклета гола скала“.

— Може би да, а може би не — отвърна Брок кисело. — Ще видим. Но ти самият едва ли ще имаш възможност да се радваш на Хонконг. Аз ще получа опело, а ти — кръст.

— Не бъди толкова сигурен.

Очите на Струан отново се обърнаха към площада. Бухалката продължаваше да нанася удари. Беше му жал за Тай-сен, който бе попаднал в клопката, без да иска. Той не беше молил да го назначат за китайски пълномощен министър, напротив, бяха му заповядали ад заеме този пост. Виновна бе епохата, в която живееше. Беше го измамила, а също така беше измамила и Струан, Лонгстаф, Брок и хопото, след като бяха направили първата крачка. Резултатът щеше да е също тъй неумолим като бухалката — както и преди, щяха да предприемат действия срещу Кантон. Първо щяха да превземат подстъпите към града, а после да го обсадят. Нямаше да бързат да го превземат, а щяха първо да поискат откуп. По-нататък, когато през лятото ветровете отново се усилят на север от устието и пристанищата на река Пей Хо, императорът, измамен като всички други, щеше още веднъж да моли за мир. Мирният договор щеше да бъде спазен, тъй като беше справедлив. После, след години, китайците щяха да започнат доброволно да отварят пристанищата си, след като се уверят, че британците са в състояние да им предложат в замяна закони, справедливост, свобода и неприкосновена собственост.

А обикновените китайци искат това, което искаме и ние, мислеше си той — няма никаква разлика между тях и нас. Ние можем да работим всички за благото на всички. Може би ще успеем да помогнем на китайците да отхвърлят варварите на Манджурия. Всичко това ще стане възможно, след като бъде подписан мирен договор, а ние приемем китайското понятие за време и търпеливо започнем да се съобразяваме с техните закони. Времето не се измерва с дни или години, а с векове. Но докато чакаме, можем да търгуваме. Без търговия светът ще заприлича на това, което е бил преди години — ад, в който властва силната ръка и тежката бухалка. Слабите никога няма да наследят земята, но поне могат да бъдат защитени със закон, който да им осигури по-сносен живот.

След стоте удара знаменосецът изправи Тай-сен на крака. От лицето и врата му струеше обилно кръв, а сюртукът на гърба му беше разкъсан и окървавен. Тълпата го обсипа с викове и подигравки. Един от знаменосците удари по гонга, но никой не обърна внимание и той тръгна напред, като размахваше бухалката и раздаваше удари. Разнесоха се викове и тълпата отстъпи, отново смълчана.

Хопото направи повелителен жест с ръка към градината. Носилката бе вдигната и знаменосците тръгнаха напред, размахали бухалки, за да разчистят пътя си към търговците.