Чтение онлайн

— Да, но не и този път — каза Брок.

— Трябва да се е случило нещо. Засега няма от какво да се безпокоим.

Площадът под тях гъмжеше от развълнувани китайци. Някои носеха фенери, други — факли. Неколцина бяха въоръжени. И крещяха в хор.

— Трябва да са две-три хиляди, копелетата му — каза Брок, после викна: — Хей, Волфганг! Какво кряскат проклетите му езичници?

— Смърт на „проклетите варвари!“

— Колко гадно! — каза Роуч. Той беше дребничък като врабец мъж с мускет, по-висок от самия него.

Маус отново погледна тълпата. Сърцето му биеше учестено, обливаше го пот. Удари ли часът Ти, Господи? Часът на несравнимото Ти мъченичество?

— Ще изляза и ще им говоря, ще проповядвам — каза той гърлено, като едновременно копнееше за тази жертва и се ужасяваше от нея.

— Достойна идея, мистър Маус — одобри Румажи. Очите му сновяха от Маус към тълпата и обратно. — Те би трябвало да се вслушат във вашата проповед, сър.

Струан забеляза струйките пот и невероятната бледност на Маус и го пресрещна близо до вратата.

— Няма да направите такова нещо.

— Време е, тай-пан.

— Няма толкова лесно да си купите спасение.

— Кой сте вие да съдите? — Маус започна да го избутва, но Струан стоеше на пътя му.

— Искам да кажа, че спасението е дълъг и мъчителен процес — каза той любезно. Два пъти преди бе забелязвал същата странност на Маус. Всеки път бе преди сражение с пирати. После, по време на самата битка, Маус бе хвърлял оръжието си и се бе отправял към неприятеля в религиозен екстаз, търсейки смъртта си. — Това е дълъг процес.

— Божественият… божественият покой не се постига лесно — измънка Маус със свито гърло, доволен, че е спрян. Мразеше се, че е доволен да бъде спрян. — Просто исках…

— Съвсем правилно. Известно ми е всичко за спасението — намеси се Мастърсън. Той допря длани, образувайки пирамида, в благочестив жест. — Господ да ни пази от проклетите неверници! Напълно съм съгласен, тай-пан. По дяволите целият този шум. А?

Маус се овладя с усилие. Чувстваше се гол пред Струан, който още веднъж бе проникнал до дъното на душата му.

— Вие сте прав. Да, прав сте.

— Кой ще проповядва Словото, ако вие загинете? — попита Струан, решен да не изпуска Маус от погледа си, в случай че наистина ги нападнат.

— Точно така — отвърна Мастърсън и шумно се изсекна.

— Какъв е смисълът да хвърлят един добър християнин на вълците? Тази сган не е в състояние да слуша проповеди след порядъчна порция камшик. Бог да ни закриля! Да ги вземат мътните, тай-пан, нали ви казах, че ще ни нападнат!

— Как ли пък не! — провикна се Роуч от другия край на стаята.

— Кой, по дяволите, те пита какво мислиш? Просто разговаряме с тай-пана и с преподобния Маус! — възмути се Мастърсън. После се бърна към Маус: — Хайде, помолете се за нас! Нали всички сме християни, за бога. — След това се втурна към прозореца. — Да можеше човек да види какво става навън!

Маус изтри потта от челото си. О, Господи Исусе! Смили се над нас! Нека сподвижници и мисионери продължат делото Ти! Благословен да си, че ми изпрати тай-пан — моите очи и съвест.

— Благодаря, тай-пан, — каза той.

Вратата зейна широко и в стаята нахлуха още търговци. Всички бяха въоръжени.

— Какво, по дяволите, става? Нещо не е наред ли?

— Никой не знае — отвърна Роуч. — Отначало всичко беше спокойно, после изведнъж започнаха да прииждат.

— Обзалагам се, че повече няма да видим горкия Еликсен. Сигурно нещастникът е загубил главата си — занарежда Мастърсън, изпълнен със злоба, и захвана да пълни мускета си. — Тази вечер ще изпукаме в леглата си.

— Млъкни, за бога! — извика Роуч.

— Виж го ти него, намерил с какво да ни утешава! — озъби се към Мастърсън едрият като бик търговец Вивиън. — Върви се изпикай в шапката си!

Другите търговци избухнаха в смях и тогава Горт си проби път към вратата.

— Ще взема моите главорези и ще пратя онези вън по дяволите!

— Не! — Гласът на Струан изплющя като камшик. — Още нищо не са ни сторили. Какво има, Горт? Уплаши се от няколко псуващи мъже?

Горт почервеня и понечи да се спусне към Струан, но Брок го задържа.

— Върви долу! — заповяда той. — Застани на пост в градината и щом се появи китаец, пръсни му черепа!

Горт се овладя с усилие и напусна стаята. Всички заговориха отново.

— Не дразни момчето, Дърк! — каза Брок, като напълни една халба бира и я изпи на един дъх. — Някой ден може да ти пререже гръкляна.

— Така е. Но може и да се научи да се държи по-прилично.

— Извинете ме, мистър Струан — прекъсна го Румажи, чиято любезност бе отстъпила пред страха. — Има ли охрана на задния вход?

— Да, трима от моите хора. Те ще удържат цяла армия от тази паплач.

Сред търговците избухна спор и тогава се намеси Роуч:

— Горт е прав. Трябва незабавно да се измъкваме с бой.

— Така и ще направим — каза Струан и добави: — Ако се наложи.

— Да. — замисли се Брок. — Ако тръгнем веднага, ще си намерим белята. По-добре да останем и да вардим, докато се зазори. Може да се махнат до тогава.

— Какво ще стане, ако не се махнат, а? Кажи ми да знам.

— Тогава ще пролеем кръв. Изпратих тайно трима от моите момци към средата на реката с лорчата. На борда има десет фунта барут.

Струан се засмя:

— Мисля, че мистър Брок заслужава доверие.

— Вие сте истински гений, мистър Брок! — извика Мастърсън. — Три пъти ура за мистър Брок!

Те извикаха ура и Брок се ухили.

— Много ви благодаря, момчета. А сега вървете да спите. В безопасност сме.

— Гот им химел! Погледнете! — Маус беше облещил очи към прозореца.

Под звуците на гонгове и барабани и със запалени фенери на площада се изливаше процесия, идваща от улица Хог. Пред нея крачеха знаменосци с бухалки в ръце и си пробиваха път през тълпата. Отпред вървеше охранен мъж. Богато облечен, но гологлав и без шапка, той залиташе, окован в тежки вериги.