Чтение онлайн

Историята, за която най-накрая постигнаха съгласие и която разпространиха в медиите, представи Нина на обществото. В резултат на това тя гостуваше на вестници, списания, дори по телевизията — и беше забелязана във влака от един мъж, който й поиска автограф.

— Ако продължава така — рече Чейс, щом слязоха от влака, — ще видиш снимката си във всички таблоиди.

— О, боже, не! Не искам чак такава известност — проплака Нина. Но въпреки това трябваше да признае, че се почувства поласкана, когато беше разпозната от съвсем непознат човек, макар и усещането да беше доста странно. — Да не би да съм кинозвезда!

— За мен си звезда, любов моя — каза Чейс и я прегърна през кръста, след което леко плъзна ръка към задничето й. Тя го побутна леко с бедро, напомняйки му, че все още се намират на обществено място. — Значи ако направят филм за живота ни, кого смяташ, че ще изберат за нашите роли? Жалко, че Кари Грант е мъртъв, щеше да е идеален за мен.

Нина хвърли един кос поглед към ниския, оплешивяващ англичанин със счупен нос.

— Даааа бе — каза тя, като прокара ръка по ниско остриганата му коса. — Продължавай да си мечтаеш.

Чейс се прибра в апартамента им, за да довърши опаковането на багажа, а Нина взе такси до сградата на ООН на брега на Ийст ривър. Взе асансьора и се изкачи до офисите на АСН.

— Доктор Уайлд! — възкликна Лола Джианети, която се изправи до бюрото си, за да я посрещне. — Не ви очаквах днес тук. Как беше в Белия дом? Срещнахте ли се с президента?

— Да. — Лола леко изписка от вълнение. — И съм повече от сигурна, че ужасно се изложих, но Хектор ми каза да не се притеснявам, защото не било чак толкова зле. — Тя се обърна към кабинета си. — Съжалявам, че не мога да остана — обещах на Еди, че няма да се бавя. Ако изпуснем полета, той ще… — Тя се замисли. — Всъщност сигурно няма да се трогне особено.

— Отивате да се срещнете със семейството му в Англия, нали? Желая ви успех. Първия път, когато се срещнах със семейството на моя приятел, аз бях ужасена. Майка му ме мрази!

— О, Лола, много ти благодаря! — каза Нина с измъчена усмивка, докато се отдалечаваше.

Само няколко минути й бяха необходими, за да копира нужните й файлове от компютъра на флашката, а няколко бързи телефонни обаждания я успокоиха, че операциите на АСН, които ръководеше, щяха да се намират в сигурни ръце за времето, през което щеше да отсъства. Бързо събра записките си и излезе от стаята — само за да се сблъска с един човек, когото не очакваше да види тук.

— Мат! — възкликна тя. — Как си?

— Добре, благодаря! — отвърна Мат Трули, като я прегърна. Сламенорусият, леко пълен австралийски проектант на подводници беше помагал на Нина в предишните й приключения, рискувайки живота си за нея, и по нейна препоръка беше приел далеч по-спокойната работа в една от дъщерните организации на АСН. Нина все още не беше свикнала да го вижда в костюм, въпреки че той беше запазил някои черти от предишния си хлапашки вид — днес ризата му беше разкопчана до гърдите и възелът на вратовръзката му се намираше някъде на нивото на сърцето му. — Подочух, че двамата с Еди сте получили ключовете за тая държава. Поздравления!

— Благодаря. Какво правиш тук? Мислех, че си в Австралия с останалите от АОПА — Агенцията на ООН за проучване на Антарктида се подготвяше за изучаването на уникалните екосистеми на праисторическите езера, намиращи се под ледените шапки на Южния полюс.

— Не, още не сме тръгнали. Чакаме зимата там да свърши. Но пък си направих един вид обиколка на света — дойдох от офиса на АОПА, за да разкажа на вашите подводничари за моето пътуване до Русия. Руснаците са експерти в подготовката на подводници за работа под леда и аз си взех някои бележки. Да ти кажа, не е зле да си австралиец — може би ако бях янки дори нямаше да ме допуснат в страната, предвид настоящата ситуация. Дори се качиш на борда на един от техните кораби с ядрени ракети. Много яко, по един такъв стряскащ начин — та те могат да взривят целия свят!

— Да се надяваме, че това няма да се случи.

— Много си права. — Трули погледна към кабинета на Нина. — Еди тук ли е?

— Не, вкъщи си е. По-късно излитаме за Англия.

— О, ще се срещаш със семейството му? — Нина кимна. Трули сви устни. — Успех тогава! Преди време се срещах с едно момиче. Всичко вървеше добре, докато не се запознах със семейството й. Не можеха да ме понасят!

— Благодаря за успокоението, Мат! — отвърна с комично отчаяние Нина. — Съжалявам, но трябва да вървя. Ще се видим за по-дълго, когато се приберем.

— Обезателно — каза Трули, докато тя се отдалечаваше. — О, и не се тревожи за срещата със семейството. Всичко ще бъде наред… най-вероятно!

— Много ти благодаря, Мат! — процеди през зъби Нина, докато влизаше в приемната.

— Доктор Уайлд — повика я Лола, докато прекосяваше фоайето, — току-що се сетих, че имате поща. Какво да правя с писмата?

Нина се спря до вратата.

— Има ли нещо важно?

— Нищо спешно. Редовните сметки. И няколко неща за ексцентричното досие.

— Страхотно — въздъхна Нина. Откакто се бе превърнала в лице на АСН, за голямо нейно неудоволствие се беше оказала на прицела на всяка откачалка на планетата с теория за НЛО, изгубени цивилизации, морски чудовища, психо сили… — Може би ще си взема малко да почета за из път, тъкмо да се посмея. Има ли нещо интересно?

— Обичайното. Кристали, черни хеликоптери и пирамиди с невероятна сила… А, и някой, който твърди, че е познавал родителите ви.

Нина усети неприятно чувство в стомаха си: родителите й бяха починали дванайсет години по-рано, убити по време на собствената си експедиция в търсене на Атлантида. Ако някой ненормалник просто ги използваше, за да се опита да привлече вниманието й…

— Как се казва?

— Бернард някой си. Изчакайте, ей сега ще го намеря, тук някъде е…

— Бернд? — каза Нина, внезапно заинтригувана. Може би все пак не беше ненормалник. — Бернд Руст?

— Да, точно така — отвърна Лола изненадано, докато изваждаше плика от купчинката на масата. — Познавате ли го?

— Бегло, но той наистина е бил приятел на родителите ми. — Нина взе плика, разпечата го и извади отвътре DVD-диск в пластмасова кутийка и сгънат лист хартия. Тя я разгъна и зачете написаното със ситен почерк.

Отдолу беше написан телефонен номер, но нямаше никакъв адрес. Нина погледна плика. Беше изпратен по въздушна поща преди няколко дни и пощенската марка като че ли беше немска.