Чтение онлайн

Тя изглежда някак по-тежка. Сякаш смъртта се е отразила добре. Позакръглила се е. Поохранила. И се е успокоила. Никога не е виждал някого, който да изглежда по-спокоен от Ем във ваната, подготвена от него.

Джей Джей се съблича и влиза в хладката вода. Намръщва се, когато водата подлива през ръба. Иска да е съвършено. Не може да има грешки. Имат толкова малко време заедно.

Потапя се още. Наглася тялото си под нейното. Обгръща с ръце гърдите и я притиска към себе си.

64

ПЛОЩАД „САН ДЖОВАНИ”, ТОРИНО

Вятърът грубо блъска Карлота и Ник по величествения и безмилостно открит за стихиите подстъп към Торинската катедрала и параклиса на свещената плащаница.

Спират пред заплашително извисяващата се камбанария, изградена от потъмнели тухли. Изглежда древна (от петнайсети век е), но явно с годините постоянно е престроявана, докато се е превърнала в геометричен хаос, асиметрично скупчване от каменни блокове с по-светъл цвят. Катедралата има бяла, наскоро почистена ренесансова фасада, която изглежда нелепо притисната от спираловидния купол на параклиса на плащаницата, дело на архитекта Гуарини.

– Buongiorno – извиква Карлота на дребен мъж в черна роба, който ги чака прислонен под свода на главния вход. – Това е лейтенант Каракандес от полицията на Лос Анджелис.

Дребният мъж с буйна побеляла коса и сълзящи светлокафяви очи учтиво кимва и се ръкува с високия детектив.

– Дино ди Роси. Аз съм, така да се каже, уредник на храма – Поглежда Карлота. – Luogotenente Капелини ме помоли да ви придружа и да отговарям на всичките ви въпроси за сградата и плащаницата.

– Ще съм ви благодарен.

Тримата се качват по стълбището на катедралата и влизат през грамадната дървена врата от осемнайсети век. Над главата си Ник вижда копие на „Последната вечеря“ на Леонардо, а отляво, за негова изненада – сергия за книги, пощенски картички, дискове и евтини копия на плащаницата. Пред тях се отваря дългият централен кораб на църквата; на стената вляво има два големи телевизора, които показват кадри от светинята. Несъмнено се набляга върху историческото значение. Вярващите могат да засвидетелстват почитта си към реликвата, като пускат евромонети в пластмасови електрически дарителници, в замяна на което получават право да кажат молитва и да запалят свещ. Далече напред, в дъното на помещението, се виждат много по-величественият трансепт и олтарът.

– Тази архитектура... вълнува душата, нали? – прошепва Ди Роси, докато вървят по мраморния под. – Тя внушава на вярващите чувство на съприкосновение със смъртта и досег със светлината на божествената слава.

Ник не би стигнал чак дотам, но олтарът, обграден с масивни мраморни статуи и увенчан с голямо разпятие, наистина е внушителен.

– Скулптурите на света Тереза и света Кристина – посочва Ди Роси към две статуи. – Изработени са в Рим през 1715 г. от парижкия скулптор Пиер Легро. Голямата дървена статуя на разпятието е дело на Франческо Борели.

– Ами плащаницата? – пита малко нетърпеливо Ник. – Къде се съхранява?

Ди Роси го завежда до едно място встрани от пейките, до купчина кафяви метални столове.

– Тук.

Посочва към един ограден с въжета участък в дъното на катедралата.

За лаик като Ник параклисът изглежда като две театрални ложи, разположени една над друга. Горната е с дебели позлатени колони, позлатен балкон и украсена отгоре с огромен релеф, изобразяващ златни ангели, голяма корона и червен щит с бял кръст по средата.

– Това е кралският балкон – обяснява Ди Роси, като посочва нагоре. – Изработен е от Игнацио Перука през 1777 г. Там са стояли кралете на Пиемонт и Сардиния. Тук са идвали Карл Емануил III, Карл Алберто от династията Савоя-Кариняно и първият крал на обединена Италия, Виктор Емануил II.

Ник премества поглед от историческия балкон към не толкова внушителната ложа отдолу. Тя има каменни колони и е преградена с бронирано стъкло.

– В долната ложа са седели кралските пажове. Сега тук се съхранява плащаницата – покрова, в който е било увито тялото на Господ Бог Исус Христос след смъртта му на кръста.

65

КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС

Джей Джей хваща с пръстите на краката си металното синджирче и дръпва запушалката на ваната. Остава легнал вътре, наслаждавайки се на последните ласки на сапунената вода, оттичаща се около него и неговата кралица. Бълбукането на канала е дразнещо, неуместно.

Той остава неподвижен. Преструва се на мъртъв. Не мига, не помръдва мускулче, съсредоточава се, за да забави пулса и дишането си. Водата между телата им бавно се източва и създава усещането, че Ем го гали. В банята става студено. Хладният въздух и металната вана бързо изстудяват тялото му. Той знае, че ако остане така, телесната му температура бързо ще спадне и ще се изравни с нейната. Ще станат едно. Обединени в смъртта. Заедно завинаги.

– Един ден, моя любов – прошепва той, като я целува по врата, – един ден ще дойда при теб.

Без водата да я поддържа, той трудно помества тялото . Влагата по кожата сякаш ги е слепила. С известно усилие той излиза от ваната, разтреперан на светлината на свещите. Стъпалата му оставят отпечатъци на пода, докато отива да вземе кърпата от старата дървена закачалка на стената и се бърше, за да се сгрее.

Топлина – това е разликата между него и неговата любима. Разликата между живота и смъртта. Той се навежда над ваната и изсушава любимата си, доколкото може. Подхваща я и се оказва, че е по-трудно, отколкото е очаквал. Старомодната вана е твърде дълбока, за да повдигне тялото, без да падне напред. Накрая застава до крановете, подхваща я под мишниците и я измъква навън.

Кожата сякаш се движи. Отпуска се и се отлепва от тялото, когато той я докосва. Джей Джей поставя своята любима на пода. Тя ухае на чисто. На чисто и свежо. Той е прекалено уморен, за да я пренесе в другата стая. Прекалено изтощен емоционално и разстроен от мисълта, че времето им заедно изтича.

Джей Джей взема кутийка талк от една полица зад ваната и поръсва Ем с парфюмирания прах. Заглажда го. Покрива всеки сантиметър от тялото . Ем става бяла като ангел.

След това прави същото със себе си. Поръсва се от глава до пети. Сякаш се увива в бяло покривало. Ляга до нея. Два призрака в сумрака. Завива себе си и нея с кърпи, за да им е топло. Сгушва се. Притиска се до нея, за да я топли с тялото си.

66

ТОРИНО

Зад предпазното стъкло е поставен ковчег, покрит с белезникаво платно с червена лента и разпятие в средата. Отгоре има странна плетеница от големи тръни. Над тях върху тъмна прашна завеса е закачена увеличена снимка с посредствено качество на Човека от плащаницата, както вече го нарича Ник. Какъв необичаен дом за най-прочутата религиозна реликва в света.

Дино ди Роси погрешно възприема мълчанието на полицая като страхопочитание и се опитва да внесе историческа дълбочина в размишленията му: