Чтение онлайн

Надолу има по-тъмни петна – от екскременти и урина. Това не го шокира. Не го отвращава. Той е като родител, който повива новороденото си дете.

Джей Джей я оставя на пода и намокря една кърпа в банята. Избърсва я нежно, после я подсушава. Точно като бебе. Като пеленаче. След като свърши, двамата ще поседят прегърнати. Той и неговата любима. Неговата кралица.

52

ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС

Струваше си дори само за да види изражението .

Джей Джей едва сдържа усмивката си, когато всички жени сядат зад машините и Джени Харисън започва да се оглежда за приятелката си. На няколко пъти поглежда празното място – явно се пита дали отсъствието се дължи на успиване, препиване или предозиране с наркотици.

– Някой виждал ли е Ким – разпитва тя тъпите кучки от двете си страни.

Колко трогателно. Колко мило да се тревожи за колежката си, за другарката си в издевателствата. Какъв шок ще бъде, когато научи истината.

Харисън бръква в джоба на дънките си и изважда розов мобилен телефон.

– Без телефони, Харисън? – изкрещява той от другия край на помещението и тръгва към нея. – Трябваше да го оставиш в шкафчето.

– Само минутка.

– Никаква минутка. Знаеш правилника – използването на телефони е забранено в машинното. Дай ми го. Ще си го получиш след работа.

Тя зяпва смаяно. Между устните като бял червей върху розова почва се мъдри дъвка.

– Ким обаждала ли се е, господин Джеймс?

Господин Джеймс. Колко бързо се учат. Удивително е как страхът пред Бог може да промени поведението на невъзпитаните малки кучки като тази.

– Не, не се е обаждала. Телефона, моля – казва той, като протяга ръка.

Тя му го дава.

– Може би е болна – измърморва. – Снощи се оплакваше, че не е добре. Подозираше, че е хванала грип.

Лъжкиня. Опитва се да я прикрие.

– Ако не дойде на работа, няма пари. Знаете правилата.

Това се очаква да каже. Няма причина да реагира на отсъствието на Ким Бас с друго освен с досада. Днес са с една работничка по-малко. Производителността спада.

Джей Джей занася телефона в офиса си. Затваря вратата, сяда на бюрото и започва да преглежда съобщенията на Харисън. Повечето са от Бас. Другите са от някой си Марлън. Вероятно сводника . Всичките са къси и не особено любезни.

МАРЛЪН: КОГА СВЪРШВАШ?

ДЖЕНИ: 20

МАРЛЪН: АКО НЕ ФАНЕШ ПОНЕ 2 ШЕ ТЕ КОЛЯ КУЧКО

Изглежда, че ако му даде време, Марлън ще изпълни желанието на Джей Джей. Той обаче не иска да чака. Изключва телефона и го поставя на края на бюрото.

Джени Харисън няма да тъгува дълго за своята приятелка.

53

Алфи Фалън седи сам в килията като изоставен помияр. С досегашния му живот е свършено. Поне това осъзнава. Разнообразните отрепки, с които прекара нощта, един по един бяха извикани, регистрирани и освободени и той чака да извикат и неговото име.

В ареста се разнася острата миризма на индустриален дезинфектант – преди малко измиха пода, след като часове наред арестантите бяха повръщали и се бяха облекчавали върху него. Алфи би дал всичко за топъл душ, разходка навън и свястна закуска.

От коридора се чува шум и той вдига глава. Когато е в ареста, човек чува посетителите, преди да ги види. Понеже няма килими, завеси или друга мека материя, звукът безпрепятствено преминава през помещенията с голи стени и достига ушите ти. Скоро започваш да различаваш приближаващите се от отдалечаващите се стъпки. Само след час вече си експерт по всякакви шумове – от изтракването на ключ до микробуса с нови арестанти, който влиза на заден ход в двора.

Някой идва. И идва за него.

Тракане на ключове. Бръмчене на автоматични ключалки. Плъзгане на метални врати. Стъпки по твърдия под. Време е да излиза. Алфи поставя длани на коленете си и завърта глава, за да изпука прешлените на врата си.

Външната врата на килията се отваря. Мици. Обхваща го надежда. Дребният старчок, който му се мусеше снощи, също е с нея. Лицата и на двамата изглеждат тъжни, сурови – лица на полицаи. Мици се опира с ръце на вътрешната врата.

– Ще ти повдигнат обвинения за нападение, Алфи. След два-три часа ще те закарат в съда. Говорих с адвоката си. Щом те пуснат, той ще ти даде документите за развода.

– Мици, чуй ме...

– Не, Алфи. Ти ме чуй. – Гласът е спокоен и не издава дори следа от страха, който я разкъсва отвътре. – Трябва да направя това, което от години съветвам всяка втора жена, с която съм говорила. Трябва да получиш каквото заслужаваш. После животът продължава. Колкото и да е тежко сега, светът няма да свърши. – Тя се обръща към Боби Шийн и докосва ръката му. – Благодаря, че се грижиш за мен, Боби. Ще вървя.

Тя си тръгва.

– Мици! – Алфи вече е до решетките. – Чакай!

Майка на две деца, омъжена от петнайсет години и безкомпромисен детектив, Мици Фалън е на четири крачки от началото на новия си живот. Няма връщане назад. Няма съжаление.

– Мици!

Тя спира и се обръща.

– Все още те обичам – На лицето му е изписано, че е искрен. Наистина. Би дал всичко, за да върне нещата, да предотврати провала на живота си.

– И аз все още те обичам. – Краката натежават като от олово. – Но не колкото преди. И твърде много обичам момичетата, за да позволя това да продължава.

Сега вече тръгва. С високо вдигната глава. Сърцето бие като барабан на парад. Ако има късмет, ще се добере до тоалетната, преди да се разплаче. Не може да си представи как ще издържи до края на деня, камо ли до края на живота си.

54

ИТАЛИЯ

В Торино е нощ. Леглото в наетата стая е все още оправено, все още недокоснато. Монахът дори не е сядал на него, камо ли да легне да спи.

Гол, той коленичи за молитва в единствения гардероб. Вратата е плътно затворена и той се чувства спокоен в тясното душно пространство. Копнее за уединението на манастира, където немигащият тухлар ще гледа вглъбено, докато го зазидва в светилището.

Ръцете, които държи събрани пред себе си, са отнели живота на много хора. Не чак толкова, че да не си спомня всеки един от тях, но все пак твърде много за обикновен човек. Само воин – кръстоносец – може да понесе толкова смърт. Сега, в часовете на нощта, те го посещават – гледат го предизвикателно или молят за милост. После идват съмненията – кратки, но силни, изпратени да изпитат вярата му, да сломят силата му.

Той произнася молитва – първо на арамейски, после на френски и накрая на латински. Моли Бог да му даде сила и напътствия в това, което съвсем скоро ще извърши. Малко преди разсъмване монахът отваря гардероба и половин час разтяга крайниците си, за да прогони болката от неподвижното богослужение. Съсредоточава се. После коленичи, стиска юмруци и заема позиция за лицева опора. Кокалчетата му побеляват под тежестта на тялото, докато се спуска и издига толкова бавно, че движението е почти незабележимо. Повече от пет минути му трябват, за да изпълни всяка лицева опора. Изтича цял час и тялото му е плувнало в пот. Коремът, бедрата и раменете му са плетеница от изпъкнали мускули като кълба гърчещи се змии. Иска му се да се свлече на пода и да си почине, да се възстанови, но знае, че това е слабост, а слабостта е грях.