Чтение онлайн

Ейми поглежда една от снимките и вижда какво има предвид той.

– Откъде знаеш всичко това, Гюнтер? Правил ли си вече такова изследване?

– Не се налага. Има много направени вече. Нямам външни координати, с които да се сравни тялото, но размерите на плащаницата са добър ориентир. Има и още нещо – ако сравниш размерите на отпечатъка от задната страна с предната, ще видиш, че той е с пет сантиметра по-дълъг.

– Може би платът се е разтегнал и е деформирал отпечатъка. Това би обяснило и твърде широките длани.

– Радвам се, че си толкова непредубедена. Трябва да говориш с един английски професор. Ще потърся номера му и ще го помоля да ти се обади.

– Той непредубеден вярващ ли е, или е атеист?

– Вярващ. Много убеден вярващ. Въпреки че съм прав, по-добре говори с него и с хората от ИПТП – Изследователски проект „Торинска плащаница“. После използвай собствения си ум, за да се убедиш, че това е фалшификат – фал-ши-фи-кат.

– Твърдиш, че е фалшификат?

– Убеден съм. Няма никакво съмнение. Дори мога да ти кажа кой е фалшификаторът.

– Кой?

– Не бързай толкова. Ще ти струва една вечеря следващия път, когато дойда в Лос Анджелис.

– Чудесно, но първо ще се обадя на Астрид, за да кажа къде отвеждам мъжа .

– Няма нужда.

– Добре, кой е фалшификаторът?

– Отвори си имейла. Току-що ти изпратих един документ.

10 Добър ден, красива докторке (нем.) – б. пр.

78

ТОРИНО

В шест часа вечерта на Ник вече му е дошло до гуша. От неефективността на карабинерите. От борбата в този чужд град, където е невъзможно да паркираш и животът тече изнервящо бавно. От цялото проклето разследване на убийството на Тамара Джейкъбс.

През последните два часа проследява адреси, свързани с обажданията на Кракси, и единственият резултат от усилията му е адско главоболие и толкова задънени улици, че може да запълни цял атлас с тях. Фредо ги връща на паркинга пред участъка на „Беато Себастиан Валфре“. Оттам Карлота изпраща Ник до хотела и се опитва да му се извини:

– Съжалявам, че не стана – че не открихме Кракси.

Той е твърде ядосан, за да отговори.

– Ще проуча някои неща, като се върна в участъка – обещава тя. – Ти си почини, изглеждаш уморен. Утре ще открием Роберто Кракси, сигурна съм.

Сигурно сама не си вярва, мисли си Ник.

Карлота се качва след него по стълбите, докато той отваря входната врата на хотела.

– Ще дойда да те взема утре сутрин в девет, става ли?

– Добре – отговаря той, като се опитва да звучи любезно. – Надявах се на по-бързи резултати – на ясна следа. Извинявай, ако съм бил сприхав. Знам, че се опитваш да ми помогнеш. Grazie.

Тя се усмихва на този негов опит да проговори италиански:

– Prego. Имаш номера ми. Ако ти трябва нещо, обади се. – Замълчава за момент, после добавя: – Ако по-късно си в настроение и искаш да разгледаш малко Торино, ще съм в службата. Както споменах вече, имам и други престъпления за разследване.

– Отново благодаря.

Той се обръща. Чувства се малко виновен. Много добре знае колко е досадно да забавляваш полицай от друга страна и да помагаш в чуждо разследване. Взема ключа си от рецепцията и се качва в стаята с идеята да се изтегне в леглото.

Едва е събул обувките си, когато телефонът му иззвънява – служебният номер на Мици.

– Pronto – обажда се той, като имитира акцента на Карлота. – Signore Карикандис на телефона.

Тя се смее. Успокоително е да чуе, че колегата все още е в настроение да се шегува.

– Радвам се, че сте запазили чувството си за хумор, signore. Как си иначе?

– Имаш предвид, ако се абстрахираме от часовата разлика, гадното време и безполезното размотаване?

– Да. Извън тези екзотични забавления как върви?

– Чудесно. – Той вдига възглавниците и се обляга на тях. – Ходих до апартамента на Роберто Кракси. Него го нямаше, но казвам ти, Мици, мястото беше излизано – прясно боядисано навсякъде, нови мебели в кухнята, всичко. Сякаш някой е искал да заличи всяка следа от Кракси и жена му.

Тя се заиграва с кабела на телефона и се приисква Ник да е в участъка с нея.

– Звучи ми като професионално почистване – отбелязва. – Може би след престрелка или друго кръвопролитие.

– И аз така си помислих, но няма следи от престъпление. Няма следи от нищо. Семейство Кракси просто са изчезнали – пуф, и ги няма! – Той подпира телефона под брадичката си, за да си сипе вода от шишето на нощната масичка. – Ходих и до банката. Сметките им са закрити, изтеглили са парите в брой.

– Колко?

– Към сто и петдесет бона в евро. Това е около двеста хиляди долара.

– Там някъде. Явно Кракси и жена му не смятат да се връщат.

– Да, така изглежда, но защо?

– Обичайните причини – отбелязва тя, като отпива глътка кафе, – за да избягат от някого или от нещо. Ще потърся в граничните архиви, може да са напуснали страната. Ти можеш ли да накараш карабинерите да проверят?

– Ха-ха, надявай се! Дали са ми една кралица на красотата, дето не може да разследва престъпление и в собствената си къща.

– Не е ли малко сексистко?

– Не знам, Мици. Тя е луо-го-те-нен-те или както го наричат тук. Значи е с достатъчно висок ранг, за да знае как стоят нещата. Просто италианците се мотаят с векове, за да свършат нещо, а и тя не изглежда от най-умните. – Ник се замисля за момент дали е честен в оценката си, или раздразнението му е само плод на неразбиране на местните нрави. – Ходих да видя плащаницата, но и там само си загубих времето.

– Как така?

– Един служител в катедралата ми хвърли в очите повече прах, отколкото Матюс на теб, когато му поиска повишение на заплатата последния път. Реликвата е заключена в кутия, а тя в друга кутия и така нататък, и само папата може да даде разрешение някой да я види.

– Мислиш ли, че сме в задънена улица, Ник?

– Ако не бяха парите, бих приел, че е така. Обаче Джейкъбс е платила над сто бона на този Кракси за някаква информация, свързана с плащаницата. Каква е тази информация и защо е толкова ценна? Това е важно, сигурен съм.

Тя се доверява на интуицията му. Това е една от причините Ник да е толкова добър полицай. Интуицията. Понякога на нея липсва – особено в личния живот. Бог е свидетел, че беше голяма грешка да търпи Алфи толкова дълго. Сега трябва да разчисти живота си. Да преглътне щетите. Да продължи напред.