Чтение онлайн

Пуска си леденостуден душ, избърсва се, после изпива литър бутилирана вода. Това е всичко, което ще мине през устните му днес. Монахът яде само веднъж на два дни, а днес е ден за въздържание. Облича се в черно, традиционния цвят на ордена – фланелка, пуловер, панталон, чорапи и дълъг вълнен балтон, а на главата си слага тясна черна шапка, покриваща тъмната му, късоподстригана коса. Опипва инструментите, скрити под пластовете дрехи – два ножа, гарота1, метален шип и парче тънка тел в кутийка от конец за чистене за зъби.

Първите розови лъчи на зората огряват покривите. Той тихо излиза от хотела на все още тънещата в сенки улица, избърсва предното стъкло на взетата под наем кола и търпеливо започва работния си ден.

1 Оръжие за удушаване, най-често под формата на верига или въже. – б. р.

55

ЛОС АНДЖЕЛИС

Обаждането изненадва Ейми Чан.

Денят е бил дълъг и тя току-що се е измила след аутопсията на жертвите от тежка пътна катастрофа. Секретарката казва, че Мици Фалън я чака в кабинета. Ейми поглежда часовника си – почти шест и половина. Какво ли иска приятелката толкова късно следобед и защо не се е обадила предварително? Двете жени се познават отдавна. Мици разследваше първия случай, по който работеше Ейми, и оттогава двете се сближиха. Приятелство, родено от професионално уважение и общи ценности.

Когато влиза в кабинета, намятайки късо сако върху раменете си, Ейми заварва полицайката седнала на черен пластмасов стол и намръщено втренчена в дисплея на мобилния си телефон.

– Е, лейтенант Фалън, на какво дължа това неочаквано удоволствие?

Мици поглежда изпитателно патоложката, после се усмихва. Изглежда, че лошата новина за семейните проблеми още не е стигнала до моргата.

– Просто минавах. Момичетата имаха мач и ще останат да преспят у една приятелка. Току-що се обадиха да се похвалят, че са победили с две на нула. Надявах се, че имаш време за питие или вечеря?

Лицето на Ейми грейва.

– И двете звучат добре.

– Ами тогава и двете. Аз черпя.

Ейми кимва към остъкления си личен кабинет:

– Само минутка. Трябва да си взема някои неща.

След няколко минути двете излизат хванати за ръце и докато си приказват, Ейми усеща, че нещо не е наред. Не казва нищо. Мици сама ще сподели, когато му дойде времето. Всяка се качва в собствената си кола и пътуват поотделно до любимия азиатско-кубински ресторант на Ейми. Всъщност мястото е по-скоро бистро. Дървеният под и облицовка на стените внасят уют и на двете жени им допада фактът, че сервитьорките са истински сервитьорки, а не кукли Барби, които мечтаят Холивуд да ги открие.

След два коктейла маргарита за отскок и салата от риба тон с краставици Мици оставя вилицата и излива болката си:

– С Алфи имахме скандал. Голям. Физически.

Обръща се така, че Ейми да види замаскираната с грим синина. Лекарката застива.

– Изхвърлих го. След като се върна, телефонирах в полицията и казах да го арестуват. – Мици допива остатъка от коктейла си. – Май ще имам нужда от още няколко такива.

– Колко време продължава това? – смаяно пита Ейми.

– Боже мой. Откъде да знам? – Мици кимва на сервитьорката. – Още две маргарити с праскова – големи. – Замълчава за момент. – С периодични прекъсвания ме бие от десетина години.

Срамът я залива на огромни вълни.

– О, Миц, много съжалявам. – Ейми се пресяга и докосва нежно ръката . – Постъпила си правилно.

– Знам. Трябваше да го направя още преди години.

– Не е толкова лесно – заради момичетата и така нататък.

– Не е. Човек слуша за домашното насилие и си казва, че на него никога няма да му се случи. Мислиш си, че никой мъж не би посмял да те пипне. Обаче, когато се случи, нещата се променят. Чувстваш се толкова объркана, че започваш да се самообвиняваш. Залъгваш се, че не е било нарочно, че е било грешка. Животът е пълен с грешки, нали?

– На мен ли го казваш?

Сервитьорката донася новите напитки и Мици веднага надига чашата.

– Тази вечер може и да се напия.

– Давай смело.

Двете се чукват и лейтенант Фалъм се усмихва за първи път този ден.

56

ТОРИНО

Запустялата църква се намира точно на мястото, което са указали на монаха. В дъното на ветровитата уличка, зад потрошена ограда, сгушена сред тясно буренясало гробище. Надгробните паметници са зеленясали и отдавна забравени. Стърчат разкривени в меката почва като развалени старчески зъби.

Монахът обикаля мястото. Някога медните на цвят каменни стени на църквицата сега са почернели от времето и мръсотията. Изписаните на ръка витражи, изобразяващи страстите Христови, в голямата си част са изпочупени. Вратите са покрити с грозни ръждясали метални капаци, прозорците – с талашит. Всичко е надраскано с цветен спрей – символи и имена, които той не разбира, пък и не го интересуват. Монахът бавно сваля капаците от древната входна врата, през която са влизали и излизали поколения вярващи.

Вътре е тъмно. През закованите прозорци и дупките в продънения покрив не прониква почти никаква светлина. Повечето хора не биха виждали и на метър-два пред краката си. Монахът, който е прекарал по-голямата част от живота си в пълна тъмнина, вижда всичко – до най-далечното кътче. Мирише силно на мокри гниещи греди и на изпражнения от гризачите, които са превърнали това място в свое леговище. Въпреки това Ефрем усеща и други миризми – миризми, които никой друг не би доловил. Той надушва восък от свещи, тамяна от светата литургия, свежия сапун върху кожата на онези, които са се измили, за да коленичат пред своя Бог.

Минава между изпочупените пейки и през празното място, където се е издигал олтарът. Обръща се наляво и вижда онова, за което е дошъл. С малко поправка ще стане идеално.

Съвършено.

57

БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС

– Ким? Ким, там ли си? – извиква Джени Харисън, като поглежда през процепа за писма във вратата на Ким Бас.

Приятелката е такава глупачка понякога. Ако прекали с хапчетата и попадне на що-годе сносен мъж, Джен може да не я види с дни. На Коледа например се залюби с някакъв таксиджия и изчезна до Нова година.

Но е странно, че не се появи на работа. Ким е на червено и се нуждае от всеки цент, който може да изкара.

– Ким, ако си там, спри с шегичките. Аз съм, Джен. Трябва да поговорим.

Харисън пуска капачето на процепа и удря с длан по вратата. Дявол да го вземе. Похаби половината от окаяния си живот да търси тази кучка. Тръгва си, като набира номера на приятелката си. След дълго звънене се включва гласовата почва.

– Слушай, Кими, ако продължаваш да не ми вдигаш, скоро най-добрата ти приятелка ще ти бъде бивша приятелка. Четвъртък е и имаме уговорка с онези доставчици. Обади ми се, иначе лошо ти се пише.