Чтение онлайн

Ник решава, че връзката е прекъснала.

– Миц, там ли си?

– Да, тук съм. Само...

– Какво е станало?

По гласа познава, че нещо не е наред. Разбира го от самотната дума, увиснала без продължение.

Само.

– Нищо. Е, случи се нещо, но това си е личен проблем, с който трябва да се справя.

– Личен проблем на име Алфи?

Тя почти се засмива. Интуицията на този мъж наистина работи.

– Да, но да не ти пука. Всеки си има проблеми за решаване, нали?

– Искаш ли да поговорим за това?

– Не, легни да поспиш и разкрий това убийство. Не искам да те държим на работа повече от необходимото, чака те лодка в океана. Чао.

Ник се усмихва и поглежда телефона. Началничката му е жена от класа. Заслужава повече от този тъпак, който се води неин съпруг.

79

ЛОС АНДЖЕЛИС

Курсорът се плъзва по екрана и щраква върху иконката на прикрепения файл.

Ейми зяпва от удивление.

– Не може да бъде!

Втренчва се в документа, който току-що е изпратил Гюнтер Куентъл, и не може да повярва. Пред нея са отворени над четиристотин страници, в които се твърди, че Торинската плащаница е фалшификат, изработен от един от най-талантливите световни художници, скулптори, писатели, математици и изобретатели.

Леонардо да Винчи.

Звучи абсурдно. И все пак, ако някой би могъл да фалшифицира такава реликва, би бил именно той? Освен гениален художник той е бил учен, изобретател и голям любител на интелектуалните шеги. Измислил е принципите за конструиране на танка, хеликоптера и слънчевите генератори векове преди обикновените смъртни да ги превърнат в реалност. Създал е най-ценните религиозни картини на всички времена, като уникалната и революционна „Последната вечеря“, в която е включил Мария Магдалена като спътница на Исус.

Може би идеята не е чак толкова невероятна.

Документът на екрана пред нея твърди, че Леонардо, който нарисувал Мона Лиза, използвайки за модел собственото си лице, е направил същото и с Торинската плащаница.

Ейми разглежда трите снимки: плащаницата, портрета на Да Винчи и „Мона Лиза“. Наистина, има прилика – в очите и дори в носа, но това не може да я убеди напълно.

И все пак е интересно. За Ейми приликата е твърде голяма, за да бъде случайна. Спомня си, че Леонардо е изпълнявал множество религиозни поръчки. Значи със сигурност е знаел за плащаницата и може да е нарисувал Спасителя върху платното, за да се подиграе малко с Църквата.

Тя отново насочва вниманието си към файла на Гюнтер и точно когато вече е склонна да повярва, че Леонардо е изрисувал плащаницата, попада на цял куп противоречащи си сведения. Като начало, великият художник е роден сто години след спорното въглеродно датиране. Освен това при множеството изследвания върху ленения плат не са установени никакви следи от маслени или водни бои. Възможно ли е Леонардо да е изобретил някакъв вид фотография стотици години преди официалната поява на тези методи? Не е невъзможно. Но ако я беше открил, със сигурност щеше да я използва повече от веднъж.

В долната част на електронния документ има копия от публикации от 2011 г., в които италиански експерт на име Лучано Бузо твърди, че плащаницата е създадена през 1315 г. от религиозния художник Джото ди Бондоне.

Ейми преглежда информацията. Оказва се, че Джото бил майстор в рисуването на портрети и тела – най-вече на Христос – и вероятно е бил нает от Църквата да създаде копие на плащаницата, защото оригиналът е бил в много лошо състояние. Твърди се, че скрил числото 15 в картината, за да обозначи годината на завършването .

По-надолу в документа има още няколко статии, които напълно отричат твърденията на Бузо като неподкрепени с доказателства. Ейми решава да не се занимава повече с чуждите теории, а да се довери на своята проверена наука – патологията.

Отново оглежда човешките образи върху плащаницата и от това, което вижда, възникват нови въпроси. Върху плата има следи, които изглеждат като оставени от кръв, пот и плът. Противно на разпространеното мнение, труповете могат да кървят и след смъртта, след като сърцето е спряло, но не е обичайно да кървят така, че да оставят толкова ясни следи.

Друго, което я безпокои, е разлагането. Труп, оставен няколко дни, дори в запечатана гробница, несъмнено би започнал да се разлага. Ако кръвта е оставила следи върху плата, другите телесни течности също би трябвало да оставят.

Но не са.

Телефонът иззвънява – секретарката. Току-що я бил търсил някакъв професор от Англия. Оставил съобщение, че иска да поговорят за разпването на Христос и да обясни защо според него Торинската плащаница е истинска.

80

ИТАЛИЯ

В девет вечерта Ник най-сетне получава обаждането, което е очаквал поне шест часа по-рано.

– Сам ли сте? – гласът е мъжки, с италиански акцент. Глас, който е чувал само веднъж досега.

– Сам съм, с телевизора, който не работи както трябва.

Ник оставя дистанционното и сяда на ръба на леглото.

– Излезте от хотела, пресечете улицата и на ъгъла завийте наляво. Ще мигна с фаровете, когато ви видя.

Ник напъхва подпухналите си стъпала в обувките, които като че ли са се стеснили, откакто ги събу.

– Носите ли ми добри новини?

– Нося новини.

Връзката прекъсва.

Ник затваря телефона, връзва си връзките, става и взема якето си и ключа.

Навън е тъмно и ръми. Той излиза от задушната горещина на стария хотел в прохладата на ноемврийската нощ. Капките са микроскопични: от онзи валеж, който не забелязваш, докато не го видиш в светлината на фаровете, но чувстваш постоянно – ледена мъгла, която полепва по кожата, неусетно прониква в дрехите и изсмуква телесната ти топлина. Той завива зад ъгъла и след няколко крачки една от паркираните коли светва с фарове.

Ник не познава лично Фабио Гория, но са му го препоръчали. Гория е водещ детектив в частна фирма за разследвания и се отзова по молба на един познат от ФБР, на когото Ник неведнъж е правил услуги.

Американецът влиза в малкия „Фиат Браво“ на частния детектив и подава ръка:

– Ник Каракандес. Приятно ми е.

– Фабио.

Гория е брадясал мъж с пресипнал глас, на около трийсет и мирише на цигари.

– Е, какво имате за мен?

Фаровете на преминаващите коли осветяват наболата брада на детектива. Присвитите му сини очи се местят ту към предното стъкло, ту към огледалото.