Чтение онлайн

Картър идва от банкерско семейство и няма как да не се откроява сред колегите си. Очаквало се да наследи занаята от баща си и дядо си, но той решил друго. Предпочел значката и пистолета пред куфарчето и пакета акции. Дори таткото и неговите милиони не успели да го разколебаят. „Уолстрийт“ може да е изгубила, но пък лосанджелиската полиция със сигурност е спечелила. Прицелил се е в майорския чин, преди да навърши четиридесет, и сигурно се надява да стане комисар достатъчно скоро, за да влезе в политиката, преди да удари петдесетака. Всичко върви по план. Или поне вървеше – допреди осем месеца.

Допреди Привидението.

„Привидението“ е името на серийния убиец, когото преследва – прякор, за който полицаите се молят на Бога да не стигне до знанието на пресата. Досега извършителят има десет трупа в актива си и никой не би се изненадал, ако бъдат открити още десет.

Мици Фалън седи пред бюрото на Картър, който разказва в какво се е забъркала:

– Прякорът идва от факта, че никой никога не го е виждал...

– Никога ли?

Картър я поглежда строго:

– Не обичам да ме прекъсват. Ако нещо не ти е ясно, изчакай и питай, след като свърша.

– Моля?

– Изчакай да чуеш всичко и няма да задаваш безсмислени въпроси. Досега никой не е виждал извършителя. Промъква се незабелязано в домовете на самотни жени и ги убива, докато спят.

Мици се кани да попита как, но решава да изчака до края.

– Винаги един и същи метод на действие. Увива ги плътно с чаршаф или одеяло, за да не могат да се съпротивляват. После ги затиска с колене и ги удушава с ръка. – Тайлър предусеща въпроса . – С лявата, винаги с една ръка. Патологът казва, че в някои случаи е запушвал устата на жертвата с дясната.

Мици се питва дали някоя не го е ухапала, дали не е оставил следи от ДНК.

– Направихме генетичен анализ на първата и третата жертва – тоест първата и третата, които са ни известни. Ще ти дам документацията. При първата намерихме косми и слюнка. Също мъх от вълнен чорап – от страната на леглото, от която се е качил. При третата намерихме парченца тъкан и кръв от ухапване, когато е запушил устата с дясната си ръка. Преди да попиташ, да, пуснахме търсене в архивите. Няма го нито в полицейския архив, нито в този на ФБР. Проверихме дори при канадската полиция. Сега можеш да питаш, ако имаш въпроси.

Тя го оглежда изпитателно: гладко избръснатото лице с отсечени черти, ясните сини очи, късоподстриганата тъмна коса без нито един бял косъм, красивия черен костюм и добре изгладената бяла риза.

– Случва ли се понякога да се смееш, да се напиваш, да се самозадоволяваш или да се забавляваш по някакъв начин?

– Не. – Гласът му е хладен като очите му.

– Добре. Така няма да съжалявам, че имаш нещо човешко в себе си.

Тя се изправя.

– Къде отиваш? Не съм свършил.

– В тоалетната. Менструацията ми е особено силна този месец и спешно трябва да си сменя тампона. Използвам такива с голям капацитет – максимална защита, както пише на кутията. Попиват възможно най-много течност за възможно най-дълъг период, но пак трябва да се следят и да се сменят.

Съвършената му долна челюст започва да се увисва, но той се окопитва за части от секундата.

Мици се обръща и се усмихва любезно, когато отваря вратата:

– Ще донеса две кафета. После може да ми обясниш какво точно очакваш от мен, а пък аз ще ти кажа как точно искам да се отнасяш към мен, за да ти свърша работата.

84

ТОРИНО

Двамата мъже изтичват до подножието на стръмния склон. Ник инстинктивно изостава няколко крачки, когато вижда Фабио Гория да измъква черния си пистолет от колана.

Пред тях на покритата с гниещи листа мека земя е проснато мъжко тяло. Неподвижно.

След секунда се размърдва бавно. Жив значи – но сигурно е ранен. Гория коленичи до него. Насочва пистолета към бледата светлина, струяща от къщата на двайсетина метра пред тях. После осветява лицето на ранения с фенерче и му помага да седне.

– Добре ли си?

– Някой ме удари. – Другият мъж опипва с пръст тила си. – Съжалявам.

Изправя се несигурно и се обляга на рамото на Гория. Изглежда замаян.

Частният детектив го подкрепя, изчаква да се свести, преди да му зададе други въпроси за нападението. През това време Ник се приближава към дървената вила. Изведнъж чува шум. Отвън, някъде отстрани на сградата. Като от животно, което се мята в храстите, опитвайки се да се освободи. Ник прави още няколко крачки, спира на около пет метра от мястото.

– Фабио – прошепва.

Частният детектив го поглежда, отдръпва се от ранения си колега.

Ник посочва към храсталака:

– Там.

Гория си поема въздух и насочва фенерчето и пистолета натам. На светлината двамата виждат надрано и разкървавено лице. Човешко лице. Лице на жена.

85

ЛОС АНДЖЕЛИС

Мици оставя две чаши с кафе на бюрото на Тайлър Картър.

– Предположих, че го пиеш без захар.

– Правилно си предположила. – Той взема по-близката чаша. – Матюс ми каза добри неща за теб.

Това като че ли е опит за разчупване на леда.

– Радвам се да го чуя. Спомена ли също нещо за по-висока заплата, повишение или ранно пенсиониране?

Картър за малко да се усмихне.

– Не и пред мен. – Обляга се на бюрото и се навежда към нея. – Джордан се разболя в неподходящ момент.

– За него или за теб?

– И за двамата. Не съм толкова коравосърдечен, колкото изглеждам. Той може да е пияница, но е по-добър от много други полицаи. Джей полагаше стопроцентови усилия и даваше сто процента от времето си. Другият проблем е, че убиецът вече закъснява. Даже много.

– Нали знаеш, че още разследвам убийството на Тамара Джейкъбс?

– Матюс ми каза. Изглежда, извършителят не е от града. Помогни ми с този случай – ама истински ми помогни – и аз ще ти дам работна ръка и мозъци, за да оправиш своя.

– Съгласна.

Картър се пресяга назад и награбва купчина папки.

– Криминалистика, психологичен профил и анализ на методите на Привидението. Чети и се просвещавай.

– Каза, че убиецът закъснява.

– Честотата на извършване на престъпленията намаля от девет месеца на шест, после на три. После две убийства за дванайсет седмици, миналия месец – още едно, а последното извърши преди дванайсет дни.