Чтение онлайн

– Изобщо. Барбе е установил, че гвоздеите са били забити в точката на Десто.

Ейми знае, че това е малка вдлъбнатина в китката, заградена между кукестата, главестата, тристеннопризматичната и лунната кост.

– Това вероятно е достатъчно здраво, за да го задържи.

– Сто процента. Гарантирам. – Гласът на професора прозвучава леко засегнато. – Ако погледнете плащаницата, ще забележите, че палците не се виждат. Имате ли снимка пред вас да проверите?

Ейми увеличава снимката на екрана.

– Да, да, виждам.

– Хубаво. И така, като патолог сигурно знаете, че забиването на гвоздей през точката на Десто би засегнало срединния нерв, а това почти винаги води до извиване на палците.

Ейми поглежда екрана и наистина изглежда така.

– Какво ще кажете за стигмата11 – те винаги се изобразяват на дланите, нали? Не съм виждала религиозна картина на човек, на който му кървят китките.

– Не питайте мен, докторе, аз не съм теолог, а учен. Въпреки това считам, че стигмата се проявява в различна форма и не се среща единствено в католицизма.

– Това не ми беше известно.

– Така е. Ще намерите свидетелства за стигмата в будизма и дори в политеистичните религии, особено в онези с божества покровители.

– Приемам, че е така, щом казвате. – Тя отново поглежда снимките на екрана. – Сега гледам краката и не виждам индикации как са били заковани на кръста.

– Отлично наблюдение. Не виждате следи, защото са много размазани. Има вероятност, макар и слаба, гвоздеите да са били забити между метатарзалните кости.

– Това достатъчно ли е, за да задържи тежестта на възрастен човек?

Британецът отново се въодушевява:

– Не! Точно затова заковах моя труп през глезените. Съвсем адекватно. Ако се вгледате в някоя качествена снимка, ще видите тъмни петна, свидетелстващи за кръвотечение в района на глезените.

Ейми не е сигурна, че може да различи такива детайли, но не иска да спори за дреболии цяла нощ.

– Не искам да ви задържам, професоре. Ще можете ли да ми изпратите доклада от изследванията си на имейла?

– Разбира се. Господин Куентъл ми даде адреса ви.

– Благодаря. Само още нещо, преди да затворите – мислех си за кръвта и за разложението. Няколко часа след смъртта раните не кървят достатъчно силно, за да оставят ясни очертания върху плата. Тяло, оставено на открито дни наред, започва да се разлага и трябва да има следи от изтичане на телесни течности. На плащаницата не се вижда такова нещо. Как го обяснявате?

– Много лесно. Това е чудо.

11 Стигмата (от гръцки стигма – знак) – термин, с който се описва появата на белези или болка на места по човешкото тяло, съответстващи на раните на Христос при разпятието – б. р.

93

ТОРИНО

Дъждът плющи силно върху предното стъкло на бързо движещата се кола на Фабио Гория. Износените чистачки не смогват да почистват водата. Частният детектив и Ник се връщат от охраняваната квартира, където оставиха Ерика Кракси.

Вече е два и половина в събота и късният час, топлината и ритъмът на капките са изпитание за способността на американеца да остане буден. Леле, как му се спи! Той се унася, заслушан в монотонното свистене на гумите и ромона на капките. Пренася се на хиляди километри от тук. В открито море старата му лодка пори вълните към трептящото отражение на слънцето пред хоризонта. Той закрива очите си с ръка, после се обръща към смеха в задната част на лодката. Каролина и Макс са там – с червени спасителни жилетки, развени коси и щастливи лица.

Ник се събужда. Сърцето му се свива от мъка, когато си спомня за тях. Той смъква стъклото и оставя студения въздух и дъжда да брулят лицето му. Още малко остава. Още малко и безсънните нощи и разследванията на убийства вече няма да са негов проблем. Постепенно познатите гледки от центъра на Торино се появяват размазани през водата, стичаща се по предното стъкло. Гория спира на пресечката преди хотела, в който е отседнал Ник, изгасява фаровете и двигателя и обявява:

– Стигнахме. Сега ще можете да поспите нормално.

Американецът се прозява и разкопчава предпазния колан.

– Благодаря, имам голяма нужда да поспя. Предвид обстоятелствата, Фабио, вие и хората ви се справихте добре тази нощ. Ерика Кракси ни даде полезна информация.

– Grazie. Ще дойда да ви взема в осем. Съжалявам, че изпуснахме съпруга . Хората ми ще го намерят, обещавам.

– Надявам се. Заради него и заради нея.

Гория хваща Ник за ръката, когато той посяга към дръжката на вратата.

– Внимавайте. Не вярвам карабинерите да наблюдават хотела ви, но не можем да сме сигурни. Възможно е да ви следят с уреди за нощно виждане от километри и да не разберем. Ще остана тук, докато влезете и се приберете в стаята. Ако са наблизо, ще се приближат и ще ги видя. По-добре да вземем всички мерки за безопасност, отколкото да съжаляваме след това.

Ник слиза от колата, кимва за лека нощ и вдига яката си, за да се пази от дъжда. Ако не се броят автомобилите, спрени кой както е сварил навсякъде, улиците са пусти. Магазините и баровете са тъмни, влажни, празни.

По принцип Ник обича тази част на денонощието. Напомня му за времето, когато често се прибираше пеша вкъщи, след като цяла нощ е пил в някой бар или клуб и е изпуснал последния автобус. Спомня си как с Каролина ходеха под дъжда и се чувстваха като филмови звезди, докато спираха и се целуваха на ъгъла близо до дома на родителите . Той се отърсва от спомените за покойната си съпруга, минава покрай рецепцията и се качва с асансьора в стаята си.

Влиза да се освежи в банята и забелязва, че пастата за зъби и самобръсначката му са грижливо прибрани в чаша на полицата до умивалника. Явно е идвала камериерката. Подобно нещо може да се очаква в четиризвезден хотел, но не и в тази дупка. Ник изгася лампата и се връща в стаята. Нещо е променено, нещо не е наред. Той го усеща така, както забелязва уликите на местопрестъпление.

Леглото е оправено за първи път, откакто се е настанил. Но не е добре изпънато, както би го оставила професионална камериерка; направено е от някого, който е искал да създаде впечатление, че е минала камериерката. От някого, който е ровил из нещата му.

В стаята е влизал неканен гост.

94

ГРАДСКАТА МОРГА НА ЛОС АНДЖЕЛИС

Ейми Чан се надяваше да се прибере рано вкъщи – да завърши петъка с лека вечеря и една-две чашки охладено бяло вино, после да се изтегне на дивана, да пусне тиха, приятна музика и да забрави цялата седмица, прекарана сред студена плът и стерилна стомана.

Обаче не било писано. Торинската плащаница не я оставя да си тръгне. Разговорът с Александър Хейстинг-Смит и изпратените от него документи, не дават спокойствие. Тя решава да се опита да завърши доклада, който обеща на Мици. Близо час след това рови в интернет, копира страници, чете сайтове, посветени на плащаницата, следи дискусии в религиозни онлайн клубове и блогове. Открива дори интернет страници, претендиращи зад тях да стоят университети, и магазини, посветени на реликвата. В допълнение към петстотинте хиляди резултата, Ютюб предлага десетки видеоклипове, посветени не само на въглеродното датиране на плащаницата, но и показващи нейни триизмерни модели, микроскопски анализи и цифрово увеличени снимки. Всичко това е придружено от безброй противоречащи си мнения за автентичността на реликвата.