Чтение онлайн

Вилърс седна на ръба на стола и се опря на бюрото.

Харди погледна Дейвид, който се бе облегнал на библиотеката най-спокойно.

Вилърс се вгледа в прозореца и поройния дъжд навън.

— Значи, господин Пауъл, мога ли да смятам, че ще чуем, че по цялото тяло на госпожа Уит е имало синини, отоци и други подобни?

— Да, ваша светлост.

— И фактът, че доктор Пул ги е видял с очите си, според вас ще извади показанията му от сферата на догадките?

Пауъл си даде сметка какво означава всичко и започна да пъшка. Коженият стол, на който седеше, проскърца. Продължи да упорства:

— Самите синини, ваша светлост, са факт. Доктор Пул ги е виждал лично.

— И след това ще поискате съдебните заседатели по някакъв начин да ги свържат със смъртта на съпруга й?

— Ваша светлост, истината е, че първият й съпруг, Нед Холис, я е биел. Може да се заключи, че…

Фримън направи крачка напред.

— Не е вярно, Дийн. — Обърна се към Вилърс и продължи: — Извинете ме, ваша светлост, но клиентката ми категорично отрича да е била малтретирана и отказа да използваме подобно твърдение за защитата й. Съдебните заседатели не могат да основават заключението си на синини и белези, които може да са получени от какво ли не.

— Говори сериозно, Дейвид — Пауъл се надигна ядосано. — Много добре знаеш, че…

— Господа! Напомням ви, че разговорът се протоколира и всички забележки трябва да са отправени към съда. — Не изчака отговор, а стана и се вторачи в двамата мъже. — Господин Пауъл, доколкото успях да схвана, имате проблем с доказателствата. Смятате ли да призовете свидетел, който да даде някакви сведения за деня, в който е умрял господин Холис или за това, къде е била госпожа Уит по това време? Някой видял ли я е да взема атропин от шкафа на зъболекаря? Спринцовка? Видели ли са я да ги хвърля след това някъде?

Пауъл се изправи и мушна ръце в джобовете си. Искаше да изглежда уверен в себе си. Харди реши, че не е убедителен, не смяташе и че е успял да заблуди някой друг.

— Ваша светлост, след като имаме застраховката, закономерността…

Вилърс вдигна ръка.

— Зададох ви най-прост въпрос, който изисква отговор с „да“ или „не“. Смятате ли да призовете някой, който да хвърли светлина върху нещата, които изброих или не?

— Ваша светлост, аз…

— Да или не, по дяволите! — Вилърс погледна протоколчика и веднага добави: — Зачеркни последното, Адриан. Да или не, господин Пауъл?

Долетя далечен тътен от бурята.

— Не, конкретно за тези неща. Не, ваша светлост.

— А смятате ли да хвърлите повече светлина върху каквито и да било конкретни неща? Такива, които да не са в сферата на догадките, а в сферата на доказателствата? Не бързайте с отговора.

Пауъл седна отново, наклони се напред, опря ръце на бедрата си.

— Лейтенант Батист, който е разследвал смъртта на Нед Холис първоначално, ще бъде призован.

— Това е лейтенантът, който тогава не е открил достатъчно основания да се търси убиец, нали?

Прокурорът приглади косата си.

— Имаме още няколко свидетели, които…

— Не се съмнявам, че имате. Интересува ме, дали някой от тях ще ни каже нещо конкретно. Познавате закона не по-зле от мен, нали?

Сякаш в някакъв кошмар, Пауъл пак стана прав.

— Ваша светлост, след сериозни размисли и при немалки разходи, областната прокуратура реши да ексхумира тленните останки на Нед Холис, за да проведе възможните изследвания за отрови. Открихме смъртоносна концентрация атропин, който не е опият.

— Ваша светлост — намеси се Фримън, — собствените им свидетели твърдят, че Холис е експериментирал с наркотици. Може би е искал да изпробва въздействието на атропина.

Вилърс не обърна внимание на думите му и продължи да гледа Пауъл.

— Както много добре ви е известно, господин Пауъл, въпросът е не какво мислите, а дали сте в състояние да докажете по категоричен начин, вън от всякакво съмнение, че Нед Холис е бил убит. Представяте ми застраховка, която е била използвана по предназначение. Представяте ми наркоман, решил да си прави опити с опасни химикали. Сега променяте и мотива… ако госпожа Уит не е убила мъжа си заради парите, значи го е направила, защото смятате, че я е малтретирал. Оплаквала ли се е някога в полицията?

Пауъл най-накрая млъкна.

Вилърс кръстоса ръце на гърдите си, отиде зад бюрото и застана за миг неподвижно. Чакаха я. Дъждът барабанеше по стъклата, протоколчикът също престана да щрака с клавишите на машината. Вилърс се наведе, взе няколко листа от бюрото, пусна ги отново. След това поклати глава и огледа присъстващите.

— Искам малко спокойствие, за да обмисля положението. Върнете се тук след петнайсет минути.

Когато се върнаха, съдия Вилърс обяви, че е готова да обяви обвинението за смъртта на Нед Холис за несъстоятелно. В този случай, разбира се, Дженифър трябваше да бъде съдена повторно, на нов процес, само за смъртта на Лари Уит. Беше очевидно, че съдебните заседатели са предубедени — бяха чули, че според прокурора тя е убила и първия си съпруг. Освен това бяха видели, че Пауъл е прокурор, който представя доказателства, които никой разумен съдебен заседател не би приел.

Фримън и Харди започнаха да пресмятат кой губи повече — защитата или обвинението. В края на краищата от дилемата ги спаси самата Дженифър — тя нямаше никакво желание да стои в затвора, докато се насрочи ново дело и всичко започне отначало.

Всичко това влезе в протокола в присъствието на съдия Вилърс.

— Ваша светлост — каза Фримън, — струва ми се, че основанията за прекратяване на това дело са свързани с неправилното поведение на обвинението, което наруши правото на клиентката ми да бъде съдена своевременно, без протакане. Смятам, че другите обвинения също би трябвало да отпаднат, защото госпожа Уит вече беше изложена на опасност…

Вилърс не прие това добре.

— Хубав опит, господин Фримън, но няма да мине. Искате ли да пренасроча ново дело или не? Това ви питам. Ако желаете, обвиняемата може да бъде съдена от друг състав. Ако не желаете, аз на своя глава няма да поема инициативата.

Фримън, който не се бе надявал предложението му да се приеме, все пак остана доволен. Но не позволи да му проличи.

— В такъв случай, ваша светлост, макар и да смятам, че този процес вече е фатално опорочен, ще предпочетем да продължим. Разясних ситуацията на госпожа Уит и тя е съгласна. Така ли е, Дженифър?

Дженифър вдигна очи.

— Да.

Всички се върнаха в съдебната зала и съдия Вилърс обяви пред съдебните заседатели, че е решила да уважи искането на защитата, въз основа на член 1118.1, липса на доказателства, обвинението срещу Дженифър Уит за убийството на първия й съпруг да бъде оттеглено. Заседанията щяха да бъдат възобновени в понеделник, но дотогава Вилърс препоръча на заседателите да се прибират у дома рано и да си почиват добре.

Харди се измъкна от мокрия шлифер и го хвърли на съседния стол в заведението на Лу Гърка. Фримън седна срещу него.