Чтение онлайн

Взе парче въглен от комплекта и внимателно свърза линията там, където беше прекъсната.

– Така не става – каза Арлен. – Линиите вече не са гладки. Това отслабва защитата. Трябва да я нарисуваш наново.

– Не ми дават да рисувам цели защити наново – прошепна Рена. – Трябва да кажа на татко или на Илейн, ако има някоя, която не мога да поправя.

– Аз мога да го направя – каза Арлен и взе въглена. Внимателно почисти старата защита и нарисува нова с ловка, уверена ръка. Щом свърши, направи крачка назад, огледа целия прозорец и бързо замени и няколко други.

Докато си вършеше работата, Харл ги забеляза и нервно тръгна да се изправя, но едно движение и няколко уверени думи от Джеф го върнаха обратно на мястото му.

Арлен остана за миг, за да се полюбува на творенията си.

– Дори каменен демон няма да мине през това – каза той с гордост. Той се обърна и видя, че Рена е втренчила поглед в него.

– Какво? – попита той.

– Ти си по-висок, отколкото си спомням – каза момичето, погледна надолу и се усмихна срамежливо.

– Е, минаха няколко години – отвърна Арлен, без да знае какво друго да каже. Когато свършиха с проверката, Харл извика дъщеря си. Той и Рена си размениха няколко тихи думи и Арлен забеляза, че тя на няколко пъти отмества поглед към него, но не можеше да чуе какво си казват.

Вечерята беше яхния от пащърнак, царевица и някакво жилаво месо, което Арлен не можа да разпознае, но то засищаше. Докато се хранеха, двамата с баща му разказаха историята си.

– Ще ми се да бяхте дошли първо при нас – каза Харл, когато свършиха. – Много пъти сме ходили при Старата Мей Фриман. По-близко ни е, отколкото да бием път до Градски площад да видим Триг. Ако ви е отнело два часа галоп, за да се върнете при нас, значи сте щели да стигнете фермата на Мак Пасчър, стига да бяхте продължили. Старата Мей, тя е само на час път оттам. На нея тъй и не `u хареса живота в града. Ако бяхте погнали кобилката с камшика, можеше да стигнете още тая вечер.

Арлен тресна лъжицата си. Всички погледи на масата се извърнаха към него, но той не забеляза – така бе вперил очи в баща си.

Джеф не можа да издържи дълго на този гневен поглед. Увеси нос.

– Нямаше как да знам – каза той тъжно.

Илейн докосна рамото му.

– Не се вини, че си бил предпазлив – каза тя. Обърна се към Арлен с укорителен поглед.

– Ще разбереш като пораснеш – каза му тя.

Арлен се изправи рязко и се изнесе с тежки стъпки от масата. Мина през завесата, сгуши се до един прозорец и се загледа в демоните през счупена летва на капака. Отново и отново опитваха безуспешно да пробият защитите, но Арлен не се чувстваше защитен от магията. Почувства се, сякаш е в нейните окови.

– Заведи Арлен в обора да си играете – нареди Харл на по-малките дъщери, след като останалите приключиха с яденето. – Илейн ще се погрижи за съдовете. Оставете на големите да си поприказват.

Бени и Рена се изправиха едновременно и изскочиха от завесата. Арлен нямаше настроение за игри, но момичетата не го оставиха да възрази, задърпаха го докато се изправи и го завлякоха в обора.

Бени запали пропукан фенер и освети обора с бледо сияние. Харл имаше две стари крави, четири кози, свиня с осем сукалчета и шест кокошки. Всичките бяха мършави и кокалести, недохранени. Дори ребрата на прасето се брояха. Добитъкът явно едва изхранваше Харл и момичетата.

Самият обор не беше в по-добро състояние. Половината от капаците на прозорците бяха счупени, а сеното на пода беше гнило. Козите бяха прояли кошарата си и дърпаха сеното на кравата. Кал, помия и изпражнения се бяха размесили в обща гнусотия в кочината на прасета.

Рена задърпа Арлен да му покаже отделенията едно по едно.

– Татко не обича да даваме имена на животните – призна тя, – така че го правим тайно. Това е Копитка.

Тя посочи към кравата.

– Млякото `u е кисело на вкус, но татко казва, че си е наред. До нея е Цупла. Тя рита, но само ако я доиш прекалено силно или си се забавил. Козите са...

– Арлен не го интересуват животните – Бени смъмри сестра си. Хвана го за ръката и го издърпа при себе си. Бени беше по-високата от двете, а и по-голямата, но Арлен реши, че Рена е по-хубавата. Качиха се на сеновала и се тръшнаха на чистото сено.

– Хайде да играем на убежище – каза Бени. Извади от джоба си малка кожена кесийка и търкулна на пода четири дървени зара. Заровете бяха изрисувани със символи: огън, камък, вода, вятър, дърво и защита. Имаше много начини да се играе, но повечето версии използваха правилото, че трябва да хвърлиш три защити, преди да хвърлиш четири, от каквото и да било друго.

Играха на зарове известно време. Рена и Бени си имаха свои правила, които Арлен заподозря, че са измислени, за да могат те да печелят.

– Две защити три пъти една след друга се броят за три защити – обяви Бени, след като хвърли точно това. – Печелим!

Арлен не беше съгласен, но не видя смисъл да спори.

– Тъй като ние спечелихме, ще трябва да правиш каквото ти кажем – заяви Бени.

– Не е вярно!

– Вярно е! – настоя Бени. Отново Арлен се почувства така, сякаш че и да спори, нищо няма да спечели.

– Какво ще трябва да правя? – попита Арлен недоверчиво.

– Накарай го да играе на цунки! – плясна с ръце Рена.

Бени перна сестра си по главата.

– Знам, тъпчо!

– Какво е цунки? – попита Арлен, страхувайки се, че вече знае отговора.

– О, ще видиш – каза Бени и двете момичета се разсмяха. – Това е игра за възрастни. Татко я играе понякога с Илейн. Като упражнение какво е да си женен.

– Как, като да си кажете сватбените клетви ли? – попита Арлен предпазливо.

– Не, тъпчо, ето така – каза Бени. Сложи ръце на раменете му и притисна устни към неговите.

Арлен не беше целувал момиче досега. Тя си отвори устата към неговата и той направи същото. Зъбите им изтракаха и и двамата се отдръпнаха.

– Ох! – каза Арлен.

– Правиш го прекалено силно, Бени – оплака се Рена. – Сега е мой ред.

Наистина, целувката на Рена беше много по-нежна. На Арлен му се стори някак приятно. Като да стоиш до огъня, когато навън е студено.

– Ето така – каза Рена, когато устните им се отделиха. – Ето така се прави!

– Тази нощ ще делим едно легло – каза Бени. – Можем да се упражняваме по-късно.

– Съжалявам, че трябваше да си дадете леглото заради майка ми – каза Арлен.

– Няма проблем – каза Рена. – Преди трябваше да спим и трите на едно легло, докато мама не почина. Но сега Илейн спи при татко.

– Защо? – попита Арлен.

– Не ни е позволено да говорим за това – изсъска Бени към Рена.

Рена не `u обърна внимание и продължи с тих глас.

– Илейн казва, че сега, след като мама я няма, според татко е неин дълг да го прави щастлив така, както една съпруга би трябвало.