Чтение онлайн

– Сега, Рейджън – каза Малкълм, – ти много добре знаеш, че взимаме за чираци само регистрирани защитници. – Опитай при майстор Винсън.

– Момчето вече може да прави защити – възпротиви се Рейджън, макар че тонът му показваше повече уважение сега, отколкото при херцог Юкор. Майстор Малкълм беше по-едър дори от Рейджън и не изглеждаше да се страхува от приказки за нощта навън.

– Значи не би трябвало да срещне проблеми с регистрацията в Гилдията на защитниците – каза Малкълм и се обърна на другата страна. – Ще се видим утре сутринта – провикна се той през рамо.

Рейджън се огледа наоколо и забеляза друг мъж в групичката на Търговците.

– Ускори крачката, Арлен – изръмжа той, докато крачеше през стаята. – Майстор Винсън!

Мъжът вдигна поглед, когато го приближиха и се отдели от колегите си, за да ги посрещне. Поклони се на Рейджън, но поклонът му беше уважителен, а не раболепен. Винсън имаше мазна черна козя брадичка и зализана назад коса. По пълните му пръсти искряха пръстени. Емблемата на гърдите му беше една ключова защита, защита, която служеше за основа на всички останали защити в мрежата.

– Какво мога да направя за теб, Рейджън? – попита майсторът.

– Това момче, Арлен, е от Потока на Тибит – каза Рейджън и посочи към Арлен. – Осиротял е след нападение на ядрони и няма близки в Мливари, но иска да чиракува за вестоносец.

– Всичко това е чудесно, Рейджън, но какво общо има то с мен? – попита Винсън без да удостои Арлен с повече от бегъл поглед.

– Малкълм не иска да го вземе, освен ако не е регистриран защитник – каза Рейджън.

– Е, това наистина е проблем – съгласи се Винсън.

– Хлапето вече може да прави защити – продължи Рейджън. – Ако можеш случайно да уредиш...

Винсън вече клатеше глава.

– Съжалявам, Рейджън, но няма да ме убедиш, че някакъв пъпеш, пристигнал от майната си, може да прави защити толкова добре, че да го регистрирам.

– Защитите на момчето отсякоха ръката на каменен демон – каза Рейджън.

Винсън се изсмя.

– Ако не носиш ръката, Рейджън, можеш да си запазиш историята за жонгльорите.

– Ще можеш ли да му намериш тогава място да чиракува? – попита вестоносецът.

– А може ли да си плати таксата за чиракуване? – попита Винсън.

– Той е сирак, няма си никого – възропта Рейджън.

– Може би ще успея да намеря защитник, който да го вземе за прислужник – предложи водачът.

Рейджън се намръщи.

– Благодаря, тъй или иначе – каза той и поведе Арлен нататък.

Побързаха да се приберат в имението на Рейджън, тъй като слънцето скоро щеше да залезе. Пред очите на Арлен оживените улици на Мливари опустяваха, а хората внимателно проверяваха защитите си и залостваха вратите си. Дори с павираните улици и дебелите защитени стени, всички се заключваха за през нощта.

– Не мога да повярвам, че говори по този начин на херцога – каза Арлен, докато пътуваха.

Рейджън се засмя.

– Първото правило на вестоносеца, Арлен – каза той. – Търговците и кралските особи ти дават парите, но ще те стъпчат в момента, в който им позволиш. Трябва да се държиш като крал в тяхно присъствие и никога да не забравяш кой рискува живота си.

– Проработи с Юкор – съгласи се Арлен.

Рейджън се навъси, като чу името.

– Себично прасе – изплю се той. – Не го е грижа за нищо, освен за собствения му джоб.

– Карай – каза Арлен. – Потокът оцеля миналата година без сол. Пак ще се справят.

– Може би – призна Рейджън, – но не би трябвало да се стига до там. А ти! Един добър херцог би попитал защо съм довел някакво момче в залата му. Един добър херцог би те направил защитник на трона, за да не завършиш като уличен просяк. А Малкълм, да не би да беше по-услужлив! Ядроните ли щяха да го изядат, ако ти беше изпробвал уменията? А Винсън! Ако му беше донесъл скъпоценната такса, алчното копеле щеше да ти намери експерт, който до залез слънце щеше на теб да ти чиракува! Прислужник, вика ми той!

– Чиракът не е ли прислужник? – попита Арлен.

– Ни най-малко – отвърна Рейджън. – Чираците принадлежат на класата на търговците. Те усвояват занаят и после започват да работят за себе си или за друг професионалист. Прислужниците никога не могат да бъдат нещо повече, освен ако не се оженят над класата си, и ядроните да ме начуколят, ако им дам да те направят такъв.

Той се умълча и Арлен, въпреки че все още не му бяха ясни нещата, реши, че ще е най-добре, да не настоява за повече обяснения.

Падна пълен мрак скоро след като двамата се прибраха зад защитите на Рейджън. Маргрит отведе Арлен в стая за гости, която на големина беше колкото половината къща на Джеф. По средата `u имаше легло толкова високо, че на Арлен му се наложи да подскочи, за да се качи на него. Тъй като досега не бе спал другаде освен на пода или върху твърд сламенник, той остана потресен, че потъва в мекия матрак.

Бързо се унесе в сън, но скоро се разбуди от шума на повишени гласове. Изхлузи се от леглото, излезе от стаята си и тръгна по посока на звуците. Залите на огромната къща бяха празни, слугите се бяха оттеглили за през нощта. Арлен стигна до върха на стълбището и там гласовете станаха по-ясни. Бяха на Рейджън и Елиса.

– ... го прибираме и точка! – чу Елиса да казва. – И без това работата на вестоносеца не е за малко дете!

– Но той иска точно това – настоя Рейджън.

Елиса изсумтя.

– Като го предадеш на някой друг, няма да облекчиш вината си, че си го довел в Мливари, след като е трябвало да го върнеш у дома.

– Демонска тор – каза Рейджън рязко. – Ти просто искаш да си дундуркаш някого ден и нощ.

– Не смей да ми прехвърляш вината! – изсъска Елиса. – Ти си решил да не връщаш Арлен обратно в Потока на Тибит, а това значи, че ти си поел отговорността за него! Време е да си признаеш това и да спреш да търсиш човек, който да го гледа.

Арлен се напрегна да чуе повече, но отговор от Рейджън дълго време не се появи. Искаше да слезе и да се намеси в разговора. Знаеше, че Елиса му мислеше доброто, но вече му беше омръзнало възрастните да вземат решения за живота му вместо него.

– Хубаво – каза Рейджън най-накрая. – Ами ако го изпратя при Коб? Той няма да поощрява момчето да стане вестоносец. Ще платя цялата такса и ще можем редовно да посещаваме работилницата, за да го наглеждаме.

– Мисля, че това е чудесна идея – съгласи се Елиса, а заядливостта се беше изпарила от гласа `u. – Но няма причина Арлен да не остане тук, вместо да спи на корава скамейка в някаква си разхвърляна работилница.