Чтение онлайн

Кликна на иконката с адресника, отиде на буквата Ч и откри фирма за автопревози „Червен ястреб“. Адресът беше „Транспорт Плаза“ 7, Тауншип Роуд, Коулич. Тя мина по-нататък и към Щ откри както огромния си познайник от петък вечер, така и брат му Лестър. Големия шофьор и Малкия шофьор. И двамата живееха на Тауншип Роуд, близо до фирмата, която сигурно бяха наследили от баща си: Алвин на номер 23, Лестър на номер 101.

„Ако имаше трети брат — помисли си тя, — щяха да бъдат Трите малки шофьорчета. Едното щяло да живее в сламена къщичка, другото — в къщурка от клонки, а третото — в тухлена къщичка. Уви, те са само двама.“

Слезе на долния етаж, извади обиците си от бонбониерата и ги прибра в джоба на якето. Взря се в мъртвата жена, която се опираше на стената. В този прощален поглед нямаше съжаление, а съзнание за успешно приключена работа. Нямаше защо да се притеснява за евентуални улики; беше сигурна, че не е оставила дори едничък косъм. Ръкохватката за фурна — сега с дупка по средата — пак беше в джоба и. Ножът беше обикновен, такива се продаваха в универсалните магазини по цяла Америка. Току-виж се оказало, че Рамона има същия комплект. Засега Тес беше чиста, но трудностите вероятно тепърва предстояха. Тя излезе от къщата и подкара колата. След петнайсет минути спря в паркинга на един изоставен търговски център, колкото да програмира в джипиеса Тауншип Роуд 23, Коулич.

С напътствията на Том малко преди девет Тес се озова близо до целта си. Нащърбената луна още беше ниско на небето. Вятърът духаше по-силно от когато и да било.

Тауншип Роуд се отклоняваше от шосе 47, само че поне на десет километра от „Стагър Ин“ и даже по-далеч от центъра на Коулич. Транспорт Плаза се намираше в пресечката на двата пътя. Според табелата тук се помещаваха трима превозвачи и фирма за преместване. Приютилите ги постройки бяха грозни и паянтови. Най-малката принадлежеше на автопревозно дружество „Червен ястреб“. В неделя вечер всички сгради бяха тъмни. Огромният паркинг беше ограден с телена мрежа и осветен от електрически лампи. Депото беше пълно с автовози и тежкотоварни камиони. Поне един от автовозите имаше надпис отстрани ПРЕВОЗВАЧИ ЧЕРВЕН ЯСТРЕБ, но Тес реши, че не е същият от снимката в уебсайта; онзи с гордия татко зад кормилото.

До депото имаше мотел. Колонките за гориво — над дузина — бяха осветени от същите мощни лампи. Бяла флуоресцентна светлина се лееше от едната страна на централната сграда, другата тънеше в мрак. Отзад имаше още една постройка във формата на буквата П. Там бяха паркирани коли и камиони. Грамадната крайпътна табела беше дигитална, заредена с информация, сияеща в яркочервено.

И най-отдолу неграмотно, но пламенно:

Заради потока от шофьори, които зареждаха с гориво както камионите си, така и себе си (ресторантът не работеше, но Тес беше убедена, че когато е отворен, в менюто му неизменно фигурират пържени пилешки пържоли, кюфтета и хлебният пудинг на мама), през седмицата в мотела кипеше трескаво оживление, но в неделя вечер той представляваше гробище, защото тук нямаше нищо, даже дискотека като „Стагър Ин“.

Край бензиновите колонки имаше само едно моторно превозно средство, паркирано с предницата към пътя, с маркуч, пъхнат в резервоара. Стар форд пикап F-150, многократно кърпен с „Бондо“. Заради ослепителните лампи беше невъзможно да се определи цветът, но нямаше нужда. Тес бе видяла пикапа отблизо и знаеше какъв е на цвят. Мястото на шофьора беше празно.

— Май не си изненадана, Тес — подхвърли Том, когато тя намали, за да спре на банкета, и погледна магазина с присвити очи. Въпреки натрапчивата флуоресцентна светлина мярна там неколцина души, като един от тях беше голям. „Голям ли беше, или същинска грамада?“ — бе попитала Бетси Нийл.

— Въобще не съм изненадана — каза тя. — Той живее тук. Къде другаде ще отиде, за да зареди?

— Може би се готви да поеме на път.

— Толкова късно в неделя вечер? Едва ли. Вероятно си е бил вкъщи и е гледал „Звукът на музиката“. Мисля, че е свършил бирата и е дошъл за още. Решил е, след като така и така ще се разкарва, да напълни и резервоара.

— Не е изключено да грешиш. Не е ли по-добре да спреш зад магазина и да го последваш, щом излезе?

Само че Тес не искаше. Фасадата на магазина беше изцяло стъклена. Той можеше да я види, докато минава оттам. Заради яркото осветление на бензиностанцията трудно би познал лицето и, но колата беше друга работа. По пътя имаше много фордове, но след петъчната вечер Ал Стрелке трябваше да си отваря очите на четири за черни фордове „Експедишън“. Освен това в петък, когато беше спрял на буренясалия паркинг до изоставения магазин, сигурно е забелязал регистрационния номер от Кънектикът.

Имаше и нещо друго. Нещо дори по-важно. Тес отново потегли, оставяйки мотела на Ричи в огледалото за обратно виждане.

— Нямам желание да се движа след него. Искам да се движа пред него. Искам да го чакам.

— Ами ако е женен, Тес? — обади се Том. — Ако си има жена, която го чака вкъщи?

Тази мисъл я сепна. После Тес се усмихна, и то не само защото рубинът на пръстена му беше твърде голям, за да е истински.

— Типове като него си нямат жени. Не и постоянно. В живота на Ал е имало само една жена и тя е мъртва.

За разлика от Лейсмейкър Лейн в Тауншип Роуд нямаше нищо еснафско; беше кънтри като певеца Травис Трит. Къщите представляваха блестящи острови от електрически светлини под сиянието на изгряващата луна.

— Наближаваш своята цел, Тес — рече Том с реалния си глас.

Тя превали един хълм и от лявата си страна видя пощенска кутия, на която пишеше СТРЕЛКЕ и 23. Пътната алея — дълга, асфалтирана, гладка като черен лед — се издигаше и правеше завой. Тес остави Тауншип Роуд и зави по нея без никакво колебание, но безпокойството я обзе веднага след това. Едва не удари спирачки, за да направи обратен завой. Защото продължеше ли нататък, нямаше избор. Щеше да бъде като бръмбар в бутилка. И дори да не беше женен, какво щеше да стане, ако в момента е с някого? С братлето си Лес например? Какво щеше да стане, ако Големия шофьор е пазарувал бира и мезе за двама, не за един?

Тес угаси фаровете и продължи да кара на лунна светлина. В нейното превъзбудено състояние и се стори, че алеята няма край, но едва ли беше изминала повече от двеста метра, когато зърна къщата на Стрелке горе на баира. Изглеждаше по-голяма от обикновена вила и по-малка от фермерски дом. Не беше тухлена къщурка, нито сламена. В приказката за трите малки прасенца и лошия вълк това щеше да е къщурката от клонки.

Отстрани на къщата беше паркирано дълго ремарке с надпис АВТОПРЕВОЗИ ЧЕРВЕН ЯСТРЕБ. В края на алеята пред гаража се кипреше автовозът Пит от снимката в уебсайта. На лунна светлина изглеждаше обсебен от призраци. Тес намали, когато го приближи, и изведнъж отнякъде се появи бяла светлина, която я заслепи и огря ливадата. Това беше сензорна лампа, активирана от движение, и ако Стрелке се върнеше сега, щеше да забележи сиянието и от края на алеята. Може би щеше да я зърне още от Тауншип Роуд.