Чтение онлайн

Той се сепна, видя я по различен начин и усмихнато се съгласи, че е точно така.

Вкъщи Тес приготви пуканките, пъхна дивидито в устройството и се настани на дивана, като подпъхна една възглавница зад кръста си, където беше охлузеното място. Фрици се намести при нея и двамата изгледаха как Джоди Фостър преследва мъжете (боклуците, както във фразата доволен ли си, боклук такъв), които бяха убили приятеля и. Междувременно Фостър видя сметката и на други боклуци с револвера си. „Смелата“ в значителна степен беше халтура, но въпреки това Тес го хареса. Реши, че е много съдържателен. Освен това реши, че дълги години нещо и е липсвало: простият, но автентичен катарзис, предлаган от такива филми. Щом го изгледа, се обърна към Фрици с думите:

— Ще ми се Ричард Уидмарк да беше заварил Джоди Фостър вместо старата дама в количката, а ти?

Фрици се съгласи на хиляда процента.

Онази нощ, докато октомврийският вятър вилнееше около къщата, а Фрици се беше свил на кравай до нея в леглото, Тес се уговори със себе си: ако сутринта се събуди в същото разположение на духа, ще посети Рамона Норвил, а може би след Рамона — в зависимост от това как се развият нещата на Лейсмейкър Лейн — ще навести „Големия шофьор“ Алвин Стрелке. По-вероятно беше да се събуди с някакво подобие на здрав разум и да се обади в полицията. Само че не анонимно, нищо че ще е в устата на всички. Навярно бе трудно да доказваш изнасилване четирийсет часа и Бог знае колко душове след деянието, но знаците на сексуално издевателство бяха изписани по цялото и тяло.

И жените в тръбата: тя беше техен защитник, независимо дали и харесваше или не.

Утре всички тези мисли за отмъщение ще ми се струват глупави. Досущ виденията, които се присънват на болните или трескавите.

Само че когато се събуди в неделя, беше Новата Тес. Взря се в револвера на нощното шкафче и си помисли: Искам да го използвам. Искам сама да се заема с това, а като се има предвид какво преживях, заслужавам сама да се заема.

— Обаче трябва да се уверя във вината на Рамона и не желая да ме заловят — сподели тя с Фрици, който сега беше станал и се разтягаше, приготвяйки се за още един изнурителен ден, прекаран в излежаване и похапване от купичката.

Тес взе душ, облече се и излезе на огряната от слънцето веранда с жълт бележник за писане. Близо четвърт час се взираше в ливадата в задния двор, като от време на време отпиваше от изстиващия си чай. Накрая написа ДА НЕ МЕ ЗАЛОВЯТ отгоре на първия лист. Прецени това на трезва глава и започна да си води бележки. Започна бавно, ала набра скорост, както се случваше всеки ден, когато пишеше книга.

Към десет часа огладня. Приготви си огромна закуска и омете всичко до троха. След това върна филма във видеотеката и се поинтересува имат ли „Целувката на смъртта“. Нямаха го, но след десет минути разглеждане Тес му избра заместител — „Последната къща вляво“. Прибра се и внимателно го изгледа. Във филма няколко мъже изнасилваха момиче и го захвърляха в гората, като мислеха, че е умряло. Историята толкова много напомняше на нейната, че тя се разрида и Фрици избяга от стаята. Все пак изгледа филма докрай и бе възнаградена с щастлив финал: родителите на момичето убиха изнасилвачите.

Прибра диска в обложката и го остави на масичката в антрето. Щеше да го върне утре, ако още беше жива дотогава. Възнамеряваше да оживее, но нищо не бе сигурно: човек си подскача като зайче по буренясалата пътека на живота, осеяна с куп странни обрати и коварни завои.

Тъй като разполагаше с време за убиване — светлите часове на деня мудно се точеха, — тя отново влезе в интернет и потърси информация дали Ал Стрелке не е бил загазил още преди самоубийството на баща си. Удари на камък. По всяка вероятност ближният здравата го беше загазил (както често се случва с ближните), но Тес се сещаше за друг сценарий: белята може да е станала, когато Стрелке е бил малолетен. В подобни случаи имената не се съобщаваха на пресата, а делото (при положение че се е стигнало до съд) се засекретяваше.

— Може да го е загазил още по-зле — подхвърли тя на Фрици.

— Такива типове редовно загазват по-зле — съгласи се Фрици. (Това беше рядкост. Обикновено Том се държеше сговорчиво. Общо взето, Фрици и се правеше на интересен.)

— После, след няколко години, е възникнало нещо друго. Нещо по-лошо. Да речем, че мамчето му е помогнало да се измъкне…

— Не забравяй братчето — посъветва я Фрици. — Лестър. Нищо чудно и той да е замесен.

— Не ме обърквай с прекалено много действащи лица, Фриц. Знам само, че шибаният Голям шофьор Ал ме изнасили, а майка му вероятно е помагач. Това ми стига.

— Рамона може да му е леля — предположи Фрици.

— О, я млъквай! — скастри го Тес и Фрици млъкна.

В четири часа си легна, като смяташе, че няма да мигне, но оздравяващото и тяло си имаше собствени приоритети. Тутакси се унесе, а когато се събуди от настоятелното бръмчене на будилника, се зарадва, че го е навила да звъни. Навън поривистият октомврийски вятър метеше листата от улиците и ги запращаше в задния и двор на пъстроцветни вихри. Светлината се беше смекчила до онова странно и безплътно златно, което явно е изключителна собственост на късните есенни следобеди в Нова Англия.

Носът и се беше пооправил — болката бе стихнала до тъпо пулсиране, — но гърлото още я болеше, а до банята Тес стигна по-скоро с куцукане. Стоя под душа, докато банята не стана мъглива като английско мочурище от разказ за Шерлок Холмс. Това и помогна. Няколко тиленола от аптечката щяха да и помогнат дори повече.

Изсуши си косата и избърса запотеното огледало. Оттам я погледна една съвсем нормална жена, в чиито очи се четеше гняв. Огледалото бързо се затъмни отново, но Тес осъзна, че е решена да постъпи така независимо от последиците.

Сложи си черно поло и черни панталони с големи провиснали джобове. Направи си кок и си нахлузи голяма черна спортна шапка. Кокът малко я поизду отзад, но поне никой потенциален свидетел нямаше да каже: „Не успях да видя добре лицето и, но имаше дълга руса коса. Беше хваната на опашка с един такъв дебел ластик. Какъвто можеш да си купиш от евтин магазин.“

Слезе в сутерена, където от Деня на труда 18 държеше каяка си, и от горния рафт извади макарата с жълтото спасително въже. Отряза метър и двайсет с градинските ножици, нави го около ръката си и го пъхна в джоба на панталона. Качи се обратно в кухнята и в същия джоб — левия — прибра джобно ножче. Десният джоб беше за Изстисквана на лимони… и един друг предмет, който извади от чекмеджето до фурната. После приготви двойна порция на Фрици, но преди да му даде яденето, го гушна и целуна по главичката. Старият котарак присви очи (вероятно повече от изненада, отколкото от отвращение; неговата господарка не беше по лиготиите) и моментално се спусна към купичката, щом тя го пусна.

— Пирувай — каза му Тес. — Ако не се върна, Патси ще се сети за теб, но дотогава може да минат няколко дена. — Тя се поусмихна и добави: — Обичам те, стар перушан такъв!

— Добре де, добре — разкара я Фрици, зает да се храни.

Тес още веднъж прочете списъка НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТЕ СПИПАТ, като мислено прехвърляше с какви припаси се е заредила и какво ще предприеме, когато се озове на Лейсмейкър Лейн. Най-важно бе да има едно наум: че нещата сигурно няма да се развият според очакванията и. Ставаше ли дума за подобна работа, в тестето карти винаги имаше жокери. Рамона можеше да не си е вкъщи. Или можеше да си е вкъщи със сина убиец и изнасилвач, изтегнати удобно пред телевизора в дневната, разтоварващи се с някой филм от видеотеката. Може би „Трион“. 19

Малкият брат — без съмнение известен в Коулич като Малкия шофьор — сигурно също щеше да е там. Току-виж се оказало, че тази вечер Рамона е спретнала парти или литературно четене. Важното беше да не се сащисва от неочаквания развой на събитията. Тес реши, че ако досега не се е научила да импровизира, много вероятно излиза за последно от къщата си в Стоук Вилидж.

Изгори в камината листчето с НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТЕ СПИПАТ, разрови жарта с ръжена и си сложи коженото яке и тънки кожени ръкавици. Якето имаше дълбок вътрешен джоб. Тес пъхна в него кухненски нож — да и носи късмет — и се постара да запомни, че там има нож. Както и беше тръгнало този уикенд, само мастектомия и липсваше.