Чтение онлайн

Друго изкуствено островче с поликарбонано архитектура, имитираща палмови трупи и тръстикови покриви, беше заделено за кралската фамилия и шепа коренни жители на Пулупау. Несъмнено ставаше дума за някаква правна застраховка. В случай че някоя държава или консорциум реши да се усъмни в суверенната независимост на този архипелаг на богатството.

Чифлик в морето. Разбира се, Бин беше чувал за подобни места. В спектъра на човешкия просперитет тези проекти се намираха в противоположния край на крайбрежната къща, в която се бе заселил с Мей Лин в осеяната с боклуци Хуанпу. Тук и на няколко десетки други подобни места най-богатите фамилии бяха излели огромни средства, за да си купят свои собствени малки страни и да се спасят от всички задължения (най-вече данъци) към континенталните държави с тяхното многолюдно простолюдие и популизъм. Бин обаче виждаше някои общи черти между чифлиците в морето и крайбрежните къщи. Адаптация. Начин да извлечеш най-доброто от надигащото се море. Да превърнеш бедствието в предимство.

Трима технически експерти — грациозна филипинка, която никога не сваляше очилата си за виртуална реалност, островитянин, вероятно местен жител, който непрекъснато докосваше интерактивното си разпятие, и възрастен китайски господин, говорещ с тихия тон на учен — гледаха как Пен Сян Бин и Нгуен Кай внимателно поставят камъка-свят в ръчно изработената му ясла, заобиколена от инструменти и лъскави иилектронни дисплеи.

Овоидът вече започваше да оживява от докосването на Бин. Като пазител на камъка-свят, единствено той можеше да накара артефакта да създава сияйни образи, като цял свят или вселена, блестяща в подобната на яйце капсула с дължина по-малко от половин метър. Каквато и да бе причината за това специално умение, Бин беше благодарен за честта, тъй като покрай него имаше работа и можеше да участва в неща, далеч надхвърлящи нормалния му начин на живот. Все пак Мей Лин и бебето му липсваха.

Вече познатият Куриер на предпазливостта се спотайваше — или поне така изглеждаше — в неравните яйцевидни извивки сред виещите се облаци. Подобното му на цепка око се взираше навън, а ромбоидната уста свиваше четирите си устни в едно постоянно изражение на безпокойство или неодобрение.

Бин внимателно включи в единия край импровизираното устройство, което донякъде компенсираше повредената повърхност на артефакта и частично възстановяваше звуковия сигнал. Разбира се, нямаше никаква представа как работи механизмът — както нямаше представа и от останалите уреди в помещението. Опитваше се обаче да научи всички процедури, най-малкото за да бъде възприеман от останалите по-скоро като колега… а не като някакъв опитен образец.

Ако се съдеше по израженията им, това щеше да отнеме известно време. Доста време.

— Да продължим — рече д-р Нгуен. — Опитвахме се да научим за пристигането на камъка на Земята. Това са идеограмите, които искаме да изпробвате. — Дребният мъж постави пред Сян Бин лист е-хартия, върху която имаше знаци. Изглеждаха сложни и много стари, дори архаични.

За щастие на Бин вече не му се налагаше да държи овоида в ръце. Изглежда, беше достатъчно просто да стои близо до него. Той изпъна пръст (и леко се изплези от съсредоточаване) и изписа първия символ върху повърхността на камъка-свят. Мастилени щрихи сякаш следваха движенията на показалеца му. Получи се доста красиво. „Калиграфия… една от великите форми на китайското изкуство. Кой би могъл да си помисли, че имам усет за нея?“

Със следващия символ се справи по-бързо. Както и с третия. Естествено, идеограмите не бяха на съвременен китайски, а на някаква древна писмена система. Изглеждаха по-пиктографски и не толкова стилизирани, вероятно бяха от периода на воюващите държави преди въвеждането на стандартите на великия Цин, първия император. За щастие имплантът в окото му се задейства и предложи превод, който бе съобщен на глас на съвременен путонгуа.

— Дата на пристигане на Земята?

Едновременно вървяха два проекта. При първия древните символи се използваха за задаване на въпроси. Д-р Нгуен обаче искаше да се обръща към нещото вътре и със съвременни думи. В идеалния случай — ако наистина беше много по-умно от земен ИИ — то би трябвало да научи модерната версия на китайския, както и други езици. А и по този начин можеше да се тества приспособимостта на овоида.

След кратка пауза Куриерът като че ли вдигна едната си ръка с шантавите два лакътя и чукна идеограмите на Бин с движение на трипръстата си длан, при което те се пръснаха и се стопиха. След това симулираният извънземен изрисува нови фигури, които се блъскаха и подреждаха по вътрешната повърхност на камъка-свят. Бин долови също, че издутият десен край на артефакта леко затрептя. Сложни детектори вкараха вибрациите в компютър, чийто глас-ИИ изрече думи, които Бин не разбра.

За щастие белокосият китайски учен Ян Шенсю ги разбираше и почука унисвитъка пред себе си.

— Да, да! Значи така са се произнасяли тези думи. Чудесно.

— И бихте ли ни казали какво означават те? — настоя виетнамският богаташ.

— О, той… съществото вътре… казва, че не може да каже колко време е минало, тъй като е спал твърде дълго. Но ще предложи нещо, което може да свърши работа.

Д-р Нгуен пристъпи напред.

— И какво е това нещо?

Извънземният приближи ръцете си една до друга, после отново ги раздалечи. Вездесъщите облаци се събраха по краищата, разчиствайки част от камъка-свят, докато в центъра не се оформи голямо черно петно. Бин зърна светеща точица… и още една… после други две… и още една двойка…

— Звезди — каза Ана Аройо. — Шест, подредени в приблизително правилен шестоъгълник… с една звезда в средата, малко изместена от центъра… Проверявам онлайн каталозите… По дяволите. Всички съвременни съответствия включват звезди под седма величина, които са били невидими за хората от миналото. Малко вероятно е…

— Моля да не проклинате и богохулствате — обади се островитянинът Пол Менелауа. — Да не забравяме, че темата е времето. Дати. Кога. Звездите се преместват. — Опипа аниматроничното разпятие, висящо на верижка от врата му, и добави: — Опитайте да се върнете назад…

Фигурата на Исус сякаш се гърчеше под докосването му. Ана се намръщи на укора му, но въпреки това кимна.

— Добре. Връщам се назад и правя сравнение с цялото небе на интервали от сто години. Може да отнеме известно време.

Бин се поколеба за момент, после изтърси:

— Седем!

Ученият и богаташът се обърнаха към него. Бин преглътна, за да събере кураж.

— Ами… Мисля, че броят на звездите може… да улесни нещата.

— Какво искате да кажете, Пен Сян Бин? — попита д-р Нгуен.

— Искам да кажа… може би… може би трябва да опитате Седемте девици. Нали се сещате. Онези… — Помъчи се да си спомни официалното име.

— Плеядите — притече му се на помощ Ян Шенсю точно когато ииуерът на Бин му подсказа името. — Да, предположението е добро.

— Ясно — обади се филипинката. — Проверявам само този куп. Назад… назад… Да! Има сходство. Плеядите преди около пет хиляди години. Еха!

— Много добре — каза д-р Нгуен. — Очаквах нещо подобно. Млади приятелю Сян Бин, ако обичате, разкажете ни за кутията, в която се е намирал камъкът-свят. Какво пишеше върху нея?

— Открито в Харапа, хиляда деветстотин двайсет и шеста… — отвърна Бин. И довърши с лек трепет в гласа: — Обладано от демони. Да се държи на тъмно.

— Харапа, да — каза Нгуен, без да обръща внимание на другата част. — Един от центровете на културата от Долината на Инд… бедна трета сестра през най-ранните дни на градската цивилизация, след Месопотамия и Египет.

Погледна учения Ян Шенсю и той продължи:

— Някои мислят, че Харапа е спряна в растежа си държава — ограничена и параноична. Други се възхищават на изчистената и строго организирана градска планировка. Не знаем какво се е случило с цивилизацията от Инд. Казват, че селищата били изоставени около хиляда и седемстотната година преди нашата ера. Вероятно някакво голямо наводнение е поразило двата й основни града, Харапа и Мохенджо Даро. Възможно е по същото време на няколко хиляди ли на запад вулканът на остров Тера да е…