Чтение онлайн

Докато минутите бавно се нижеха, Ханусек стоеше зад ядрения физик на екипа и гледаше как върви потокът от данни. Процесът беше стигнал до средата, а нещата не изглеждаха добре. Членовете на Виртуалния стационарен екип бяха много по-умни от нея, но дори тя можеше да прецени, въз основа на показателите, че са изправени пред сериозен проблем.

— Пол, там ли си? — попита тя?

— Да.

— Виждаш ли това, което и аз?

— Определено. Не разбирам много, но слушам как го обсъждат във Виртуалния стационарен екип.

— И?

— Никога преди не съм чувал научни гении като тях да звучат толкова превъзбудено.

Ханусек се взря в данните през плексигласовото стъкло на шлема.

— Ако се съди по това, което виждам, според мен е добре да изследваме това нещо с рентген.

— Съгласен съм. Само внимавайте там, чу ли?

— Не е необходимо да ми го казваш. — Ханусек се засмя нервно. — В момента стоя точно до тая проклетия.

— Извинявай. — Раймър изпитваше съчувствие и съжаляваше намиращите се в склада техници. Ако можеше да е на тяхно място сега, нямаше да се колебае нито секунда.

— Пол, повикахте ли някого да се погрижи за това нещо или очаквате от нас да го сторим?

— Зеленият екип излита от Форт Браг, докато говорим с теб — Раймър имаше предвид екипът за обезвреждане на оръжия за масово унищожение, създаден към „Делта Форс“.

Като чу това, Ханусек се поуспокои малко.

— Добре, ще се подготвим за рентгеново изследване.

— Почакай малко, Деби. — Ханусек чу, че Раймър говори с някой. След около десет секунди отново заговори в слушалката: — Деби, мозъчният тръст е единодушен, че това нещо в действителност е специален ядрен материал.

Макар и Ханусек да виждаше, че нещата се движат точно в тази посока, чутото я накара да замълчи. Лицата на трите й деца и на съпруга й изплуваха пред очите й. Секунда по-късно тя възвърна самообладание и попита:

— Има ли достатъчно критична маса за взрив?

— Да.

Устата на Ханусек изведнъж пресъхна.

— Колко е голяма?

— Двайсет килотона.

— Леле Боже! — Ханусек си представи каква разрушителна мощ са двайсет килотона. Ако това чудо избухнеше, само кратерът от експлозията щеше да е с диаметър един километър.

— Чуй, Деби, трябва да предам добрата новина на президента. Стой така няколко минути и ще се обадя отново.

— Добре — промърмори Ханусек в микрофона и нареди на екипа да приготви портативната рентгенова машина. Докато те извършваха приготовленията, тя остана загледана в големия червен стоманен контейнер. За пореден път я обзе една мисъл, този път с нова сила — че заплатата й е ужасно ниска в замяна на риска, който поема.

> 42

Съветът по национална сигурност нетърпеливо чакаше резултатите за съдържанието на контейнера в Чарлстън. Интересно, но на кораба, щурмуван от Екип 6 в залива Чесапийк, не бяха открити никакви оръжия. Претърсването на целия съд с гама-неутронни детектори не доведе до нищо. Въпросният контейнер беше поставен на доста недостъпно място, но командосите успяха да пъхнат детектора между два контейнера. Показателите бяха отрицателни. Като допълнителна мярка президентът нареди корабът да бъде върнат в океана, където плаващ кран щеше да разтовари съдържанието, за да могат да погледнат интересуващия ги контейнер по-отблизо.

Когато гласът на Раймър забумтя от високоговорителите в конферентната зала на обект „Р“, всички разговори веднага спряха.

— Господин президент, тук е Пол Раймър от НЕСТ. Имам нова информация от Чарлстън и се боя, че не е добра. — Гласът му звучеше загрижено, но нямаше паника.

Президентът хвърли бърз поглед към Кенеди, след което се обърна към големия екран, на който се виждаше Раймър.

— Слушам те.

— Оказа се, че информацията, дадена от ЦРУ, е точна. Моят екип потвърди, че във въпросния контейнер се съдържа устройство, направено от специален ядрен материал. Достатъчно голямо е, за да създаде предварително изчисления взрив с мощност двайсет килотона.

Настъпи тишина. Размениха се объркани погледи, неколцина измърмориха нещо.

Накрая президентът зададе въпроса, който беше на езика на всички:

— Устройството обезопасено ли е?

Раймър се поколеба за секунда.

— Това е сложен въпрос, сър — отвърна той. — Ако вземем предвид, че то е в наши ръце, тогава, да, обезопасено е. Но доколко е стабилно… тепърва предстои да разберем.

Началничката на кабинета смръщи лице и попита:

— И какво, по дяволите, значи това?

— Значи, че то е у нас… а не у терористите — отговори Раймър. — В същото време обаче, хората ми нямаха достатъчно време да определят структурата на устройството.

Джоунс размаха ръце пред лицето си и с примирен тон продължи:

— Господин Раймър, извинете ме, но не ви разбирам. Можете ли да повторите на прост език за тези, които нямат техническо образование?

— С две думи, ние не знаем дали проклетото нещо е готово да се взриви или не. — Очевидно с тези думи успя де спечели вниманието на всички. — Трябва да действаме предпазливо. Не можем просто така да отворим вратата на контейнера и да започнем да тарашим за бомбата. Може да има капан. Затова моите хора първо ще го видят на рентген, за да определят как е сглобено устройството.

Президентът скръсти ръце.

— Изложи ми най-оптимистичния и най-песимистичния вариант.

Раймър сви рамене.

— В най-добрия случай… досега не сме имали нещо подобно.

— Но в момента имаме — настоя Хейс.

— В най-добрия случай — Раймър отново сви рамене — механизмът на устройството няма да е задействан и на нас ще ни е сравнително лесно да го обезвредим. В най-лошия случай… някой чака и наблюдава контейнера в Чарлстън и вече знае, че сме го разкрили.

— И?

— Тогава могат да взривят бомбата с дистанционно, сър, и за един миг град Чарлстън ще остане само в миналото.

Президентът хвърли поглед към министъра на вътрешната сигурност, който само преди минути беше настоявал да се блокира целия град. Отбеляза си го наум и отново се обърна към Раймър:

— Как ни съветваш да постъпим?

— Преди да правим каквото и да е, сър, трябва да разберем точно какво има в контейнера. Това ще ни отнеме малко повече време и търпение. Щом разберем пред какво сме изправени, все ще се оправим някак. Повикали сме от Форт Браг екипа за обезвреждане на оръжия за масово унищожение на „Делта Форс“. Те пътуват към Чарлстън. До тогава моят екип успешно ще диагностицира ситуацията.

— До колко време ще стане?

— До половин час хората ми ще имат доста ясна представа за устройството.

— А ако е задействан механизмът и вече тиктака?

— Тогава на „Делта“ ще се наложи да действа много бързо, сър.

Президентът се почеса по брадичката.

— Добре, Раймър, желая ви успешна работа. И се свържете веднага, щом научите нещо ново.

> 43

Хаосът настъпи почти веднага след това. Не беше учудващо, че дойде най-напред от Маунт Уедър, където се бяха заврели вицепрезидентът Бакстър, министърът на финансите Кийн и министърът на вътрешната сигурност Макелън. Идеята да се сложат тримата на едно място не беше много уместна. Всеки от тях поотделно имаше характер, който едва се търпеше в нормални обстоятелства. В разгара на съвсем реална криза те направо изпаднаха в истерия. Главният прокурор Стоукс обаче запази спокойствие. През последния час той беше мислил доста, и то не само за непосредствено предстоящите събития, които щяха да променят историята. Той гледаше далеч напред в бъдещето. Навикът му беше вкоренен от майка му. При всяка криза имаше решителен стадий, в който или всичко се сриваше надолу в пропастта, или катастрофата биваше избегната. Повечето хора веднага тичаха да се скрият, обзети от паника, от шок. По-хитрите и находчивите обаче именно в такива моменти умееха да се възползват от възможността, а сегашната криза беше крайно драматична. Ако бомбата гръмнеше, Стоукс съзнаваше, че завинаги ще го свързват с президента, който не е реагирал достатъчно навременно и бързо.