Чтение онлайн

— Както доказа вашето разследване, моят брак с лорд Ботуел е принудително сключен и невалиден. Той ще бъде анулиран.

— Да — казва той неуверено. — Но не знаех, че вие сте отхвърлили лорд Ботуел.

— Той ме принуди за този брак — казвам студено. — Той беше сключен под принуда. Невалиден е. Свободна съм да се омъжа за друг мъж.

Той примигва, изненадан от внезапната яснота и категоричност на тона ми, и аз не забравям да се усмихна:

— Смятам, че това е прекрасно разрешение за нашите трудности — казвам енергично. — Вашата кралица несъмнено ще може да ми има доверие, когато до мен е собственият й братовчед. Тя може да е сигурна в моето доброжелателно отношение към нея и към страната й. Може да разчита на лоялността на такъв съпруг. А лорд Хауърд може да ми помогне да се върна на трона си в Шотландия.

— Да — казва отново той. — Но все пак.

— Той има ли пари? Казва, че е заможен? Ще се нуждая от състояние, за да плащам на войниците.

Идва ми да се изсмея, когато виждам колко деликатно Шрусбъри се движи около чувствителната тема за богатството.

— Трудно ми е да кажа. Никога не съм мислил за това. Е, състоятелен човек е — признава най-сетне той. — Предполагам, справедливостта изисква да се каже, че той е най-крупният земевладелец в кралството след самата кралица. Притежава цял Норфолк и има други големи имоти, също и на север. И може да командва армия, освен това познава мнозина от шотландските лордове. Те му имат доверие, тъй като е протестант, но в семейството му има хора, които се придържат към вашата вяра. Той вероятно е най-сигурният избор, за да ви помогне да запазите трона си.

Усмихвам се. Разбира се, знам, че херцогът притежава цял Норфолк. Заедно с предаността на хиляди войници.

— Той пише, че шотландските лордове сами са му предложили този брак?

— Според мен са сметнали, че така ще получите…

„Мъж, който да господства над мен“ — помислям си горчиво.

— Партньор и надежден съветник — казва Шрусбъри.

— Херцогът казва, че останалите перове одобряват идеята?

— Така ми писа.

— Включително сър Робърт Дъдли? Големият приятел на кралицата?

— Да, така твърди.

— Значи ако Робърт Дъдли даде благословията си на това предложение, тогава със сигурност ще последва одобрението на кралицата? Дъдли никога не би се включил в нещо, което би могло да я ядоса.

Той кимва. Тези англичани са толкова мудни, че почти чувате как мозъците им се въртят като воденични колела, които мелят зърно.

— Да. Да. Това почти със сигурност е така. Права сте. Това е вярно.

— Тогава можем да предположим, че макар херцогът все още да не е уведомил за плановете си своята братовчедка, кралицата, то скоро ще го направи, уверен, че тя ще се радва за него, и че всички лордове на нейното и на моето кралство одобряват женитбата?

Той отново спира, за да помисли:

— Да. Почти със сигурност, да.

— Тогава може би имаме тук разрешението на всичките си проблеми — казвам аз. — Ще пиша на херцога и ще приема предложението му, и ще го попитам какви планове има за мен. Можете ли да се погрижите писмото ми да бъде предадено?

— Да — казва той. — Няма нищо лошо в това да му напишете отговор, след като всички лордове и Дъдли знаят…

Кимвам.

— Аз самият бих бил по-спокоен, ако Уилям Сесил знае — казва той почти нечуто.

— О, трябва ли да искате позволение от него? — питам невинно като дете.

Той пламва, точно както знаех, че ще стане:

— Не и аз! Аз не отговарям пред никого освен пред самата кралица. Заемам най-високия пост в Камарата на лордовете. Член съм на Частния Съвет. Никой не стои по-високо от мен. Уилям Сесил няма власт над делата ми.

— Тогава и на двама ни е еднакво безразлично какво знае и какво одобрява Уилям Сесил. — Свивам леко рамене. — Той не е нищо повече от кралски служител, нали? — Виждам го как кимва енергично. — Просто държавен секретар на кралицата?

Той отново кима енергично.

— Тогава как би могло мнението му да засяга мен, една кралица по кръв? Или вас, един пер на кралството? Ще оставя на негова светлост милорд Норфолк да прецени кога е подходящият момент да съобщи на служителите на кралицата, включително и на Сесил. Негова светлост херцогът сам трябва да прецени кога да съобщи на служителите.

Бавно се връщам до мястото си край огъня и се заемам с ръкоделието си. Бес вдига поглед, когато заемам мястото си. Ръцете ми треперят от вълнение, но аз се усмихвам спокойно, сякаш съпругът й е говорил за времето и за възможността утре да отидем на лов.

Слава на Бога, слава на Бога, който отговори на молитвите ми. Това е начинът да ме върнат бързо и безпрепятствено на трона ми в Шотландия, обратно при сина ми, и с мъж до мен, на когото може да се има доверие, че чрез собствената си амбиция и чрез влиянието на семейството си ще опази безопасността ми в Шотландия и ще подсигури осъществяването на претенциите ми в Англия. Братовчед на самата кралица! Ще бъда омъжена за братовчеда на Елизабет и нашите синове ще бъдат деца на Стюартите и родственици на Тюдорите.

Той е красив мъж: сестра му лейди Скроуп гарантираше поне това, когато бях с нея в замъка Болтън. Тогава казаха, че шотландските лордове, които ми бяха верни, ще се обърнат към него и ще го попитат дали приема моята кауза. Казаха, че ще го вмъкнат тайно в градината на замъка Болтън, така че да може да ме види. Казаха, че ако ме види, той безспорно ще се влюби в мен и веднага ще реши да стане мой съпруг и крал на Шотландия. Такива глупости, ей Богу! Всеки ден обличах най-хубавата си рокля и се разхождах в градината, със сведени очи и вглъбена усмивка. Поне наистина зная как да бъда пленителна: това беше най-ранният урок, който научих.

Той трябва да е справедлив човек — беше съдия по време на разследването и сигурно е чул всички лоши неща, които казаха за мен, но не позволи това да му попречи. Той е протестант, разбира се, но това ще бъде единствено от полза, когато се стигне до преговори с шотландците, и при предявяването на претенциите ми да наследя трона на Англия. Най-хубавото е, че той е свикнал да си има работа с една кралица. Възпитан е като родственик на Елизабет, която е била принцеса и наследница на трона. Няма да ме тормози като Ботуел, нито да ме ревнува като Дарнли. Той ще разбира, че аз съм кралица и че ми е нужно той да бъде верен съпруг, съюзник, приятел. Може би за първи път в живота си ще намеря мъж, който може да ме обича като жена и да ми се подчинява като на кралица. Може би за първи път ще бъда омъжена за мъж, на когото мога да се доверя.

Мили Боже, идва ми да затанцувам от радост! Седнала скромно в стола си, чувствам как пръстите на краката ми потропват в копринените ми пантофки, чисто и просто от удоволствие. Знаех си, че ще се съвзема и ще се надигна след това поражение, знаех, че в моя край ще бъде началото ми. Онова, което не очаквах, беше, че ще дойде толкова лесно, толкова приятно и толкова скоро.

До Уилям Сесил: