Чтение онлайн

— Не могат да се хранят тук — казвам категорично.

Моят съпруг, графът, ме поглежда, повдигайки вежди, и аз осъзнавам, че от нервността следите от дербишърски акцент отново са се върнали в гласа ми.

— Съжалявам, милорд — казвам бързо. — Но не могат да се хранят тук. Не биваше да яздите с тях. Трябваше да им кажете да си продължат по пътя. Трябваше да я доведете направо у дома, когато ги видяхте.

Той ме поглежда, както аз бих погледнала някоя непокорна прислужница.

— Те са мои приятели — казва полека той. — Също като мен те са лордове на Англия. Разбира се, че вратата ми е отворена за тях. Бих си навлякъл позор, ако не ги посрещна в дома си. Вратата ми е винаги отворена за тях.

— Не мисля, че Сесил…

Лицето му потъмнява.

— Сесил не е господар в къщата ми, в която и да е от къщите ми — казва той. — Ще посрещам приятелите си, както желая, и съпругата ми ще показва своята благосклонност към тях.

— Това не е въпрос на благосклонност — казвам. — Дори не става дума за покорство от моя страна. Става дума за безопасността на кралицата на шотландците. Какво ще им попречи да й предадат някакви сведения? Какво ще им попречи да заговорничат с нея? Какво ще ги спре да избягат с нея?

— Това, че са мои гости — казва той внимателно, сякаш съм твърде глупава да възприема нормалния говор. — Това е въпрос на чест. Ако не можеш да разбереш това, значи не разбираш нищо за мен и за моя свят. Бес, твоят трети съпруг Сейнт Лоу е бил благородник, дори и ако другите не са били такива. Трябва да знаеш, че никой благородник не би кроил заговор срещу друг, докато се храни с хляба му!

— Те вероятно са заслепени от любов към нея — казвам, с раздразнен тон. — Като половината глупаци в Англия.

— Тя ще се омъжи за херцога на Норфолк — казва той: гласът му е много спокоен и овладян в контраст с моя остър тон. — Тя ще се омъжи за него и ще се върне в кралството си като кралица. Нейното бъдеще е осигурено, не е нужно да крои заговори за бягство.

— Може би — казвам със съмнение.

— Тя ще бъде върната на престола. Лично Пърси ми каза. Постигнато е споразумение с лордовете протестанти в Шотландия. Тя трябва да гарантира тяхната безопасност и тази на протестантската вяра. На свой ред тя ще слуша насаме католическата литургия. Лордовете протестанти в Шотландия са готови да я приемат обратно, ако е омъжена, като кралица с консорт от тяхната вяра, с безспорно благороден произход, богатство и влияние. Те вярват, че Томас Хауърд ще донесе сигурен съюз с Англия и е прекрасен кандидат за консорт на шотландския престол. Планирали са това с Хауърд миналата година в Йорк. И смятат, че той ще се погрижи добре за нея и ще я дари с още един син.

Мълча и мисля бързо.

— А нашата кралица съгласи ли се на всичко това?

Колебанието му ми казва всичко.

Знаех си! Знаех, че никой не се е осмелил да й каже. Тя мрази венчавките и женитбите, и всичко, което й отнема придворните. Честно казано, тя мрази да не бъде център на вниманието, а една невеста в сватбения си ден може да си съперничи дори с кралицата на Англия. И съм готова да се закълна в живота си, че тя никога няма да се съгласи да види собствения си братовчед Томас Хауърд внезапно издигнал се до положението на съперничещ й крал! Хауърд винаги й е създавал трудности, тя никога не го е обичала като сродник, винаги му е завиждала за гордостта и за земите му. Тя никога няма да иска да го види как се издига толкова високо. Ще му завижда за трона. Готова съм да се обзаложа — тя по-скоро би предпочела да го види мъртъв в краката си, отколкото да позволи негов син да наследи престола й. Тази кралица е ревнива, тя за нищо на света не иска друг да се сдобие с богатство или власт. Тя трябва да бъде пълновластен монарх. Никога не би позволила нейният братовчед, нейният млад братовчед, да я надмине. От мига, в който видях писмото на Хауърд с предложението за брак, знаех, че тя ще забрани този брак веднага щом научи за него.

— Тя никога няма да го допусне — казвам категорично. — А Сесил никога няма да подкрепи нещо, чрез което Хауърд ще стане крал на Шотландия. Сесил и Хауърд си съперничат за власт от години. Нито Сесил, нито Елизабет ще позволят Хауърд да направи този скок към величието. Никой от тях не би могъл да преглътне възкачването му на кралския престол.

— Сесил няма да управлява вечно това кралство — казва съпругът ми, изненадвайки ме с авторитетния си тон. — Дните на кралския управител в господарското кресло са преброени.

— Не можеш да кажеш това.

— Да, Бес, мога.

— Сесил е много повече от някакъв управител. Той е планирал всяка част от царуването на Елизабет, направлявал е всичките й постъпки. Той е повече от слуга. Той направи Англия такава, каквато е днес. Той е неин наставник. Половината от това, което тя мисли, е научила от него.

— Не, не е. И скоро той няма да бъде дори и това.

Лорд Уестморланд ми предаде връзка писма от Лондон, докато излизахме заедно на езда, и ми съобщи шепнешком новините, докато се прибирахме.

Слава на Бога, спасена съм, бъдещето ми никога не е изглеждало по-светло. Бракът ми с Томас Хауърд ще се състои. Посланикът ми, епископ Лесли, изготвя споразумението. Шотландските лордове ще приемат Томас Хауърд за свой крал и ще ме върнат на трона ми редом с него. А той е плодовит мъж на едва трийсет години, вече има деца. Не се съмнявам, че ще създадем деца заедно — още един син за трона на Шотландия, дъщеря, която да обичам. Хауърд се съгласи да ми изпрати пари от испанците. Те ще му изпратят тайно златни монети, и той ще ги препрати на мен. Радвам се за това, то е добър начин да го изпитам. Ако е в състояние да ми осигури испанско злато, тогава това доказва способностите му, доказва любовта му към мен. Освен това, щом получи шифровани писма от Испания и се погрижи да ми бъде изпратено злато, той вече е направил първата си стъпка за моята кауза, и ще открие, че една стъпка води до друга. Той не е глупак, трябва да се е сетил за това. Трябва да е решен да бъде мой съпруг, крал на Шотландия, и аз съм щастлива от това.

Жена, която е била омъжена за Ботуел, никога не би могла да търпи малодушен мъж. Всъщност, жена, която е била омъжена за Ботуел, би се похабила при всеки друг. Бог е свидетел, че обичам амбицията му. Обичам умението му да съзира предоставилите се възможности. Обичам способността му да се насочва като стрела право към сърцето на всеки въпрос. Никога не съм познавала толкова смел мъж: той би рискувал всичко, за да постигне целта си. Спомням си нощта, когато избягах от Единбург, след като Рицио беше убит. Дарнли беше с мен, приличаше по-скоро на изплашено дете, отколкото на съпруг, и ние яздехме през мрака, отчаяно опитващи се да избягаме от шотландските лордове, които бяха убили Рицио и щяха да убият и мен. Помня внезапно връхлетелия ужас, който изпитах, когато свърнахме зад един ъгъл и видях четирима конници, препречващи пътя ни, огромни на фона на предутринното небе.

Дарнли изкрещя: „Спасявайте се!“, пришпори коня си и се изгуби в пустошта. Но аз потеглих напред и тогава познах Ботуел, който ме чакаше: осигурил безопасен замък с резервен кон до себе си, той се задаваше надолу по пътя да ме посрещне, готов да се пребори с всеки, за да ме отведе на сигурно място.

Той, който никога не проявяваше внимание, ме повдигна внимателно от коня ми и като ме взе на ръце, ме внесе в замъка, нагоре по стълбите до една спалня, и ме положи на леглото. Той, който никога не беше нежен, изми лицето и ръцете ми и смъкна ботушите ми за езда. Той, който беше известен убиец, развърза предницата на роклята ми и допря ухо до закръгления ми корем, за да чуе сърцето на бебето, усмихна ми се и каза: „Всичко е наред, кълна се. Той е невредим, чувам го. Усещам го как се движи. Той е жив: един силен малък крал за Шотландия.“ И аз, която никога не съм го обичала, отпуснах ръка да докосна гъстите черни къдрици на косата му и казах: „Благодаря на Бога за вашата преданост.“

— Благодаря на Бога, че дойдохте при мен — отвърна той.

По-добре е за мен, че не мисля за него. По-добре е за мен изобщо никога да не мисля за него.

Но е хубаво, че Хауърд също е амбициозен.

Докато яздим, Уестморланд има да ми прошепне и други новини. Филип Испански продължава да бъде мой приятел: заявил е, че не трябва повече да бъда държана в плен. Моят посланик поддържа връзка с испанския посланик, който е организирал мрежа от заговорници в Англия, готови да ме освободят, ако не замина за Шотландия този месец. Ще си върна трона в Шотландия по споразумение: но Елизабет трябва да внимава. Имам влиятелни приятели и половин Англия ще се вдигне в моя защита, ако я призова, а Испания строи армада от кораби. Елизабет не смее да отлага повече. Испанците ще настояват за справедливо отношение към мен. Намерението на испанците е аз да стана кралица на Англия, а еретичката Елизабет да бъде изцяло съборена от власт.