Чтение онлайн

Ще изчакам да остана сама в стаята си, и тогава ще отворя писмата си. Онова от епископ Лесли е шифровано: ще работя по него на сутринта; но има бележка от Томас Хауърд, написана на френски, и пръстен. Такъв мил човек, човек с толкова нежно сърце! Той ми е изпратил пръстен за годежа ни, и аз го поставям на ръката си и му се възхищавам. Това е диамант, прекрасен камък, изсечен в квадратна форма, и блести като нажежен до бяло огън. Достатъчно добър е за една кралица, достатъчно добър е за мен. Поднасям го към устните си и го целувам заради Хауърд. Този мъж ще ме спаси, този мъж ще ме върне в кралството ми, този мъж ще ме обича и за първи път през живота си ще имам любим, който има силата на мъж и възпитанието на мой равен. Не невръстен принц, не наполовина дявол като Ботуел. Ще бъда обичана от съпруг, който е прекарал живота си в кралските дворове, който е родственик на монарсите на Англия, и който ме желае и ме обича както като кралица, така и като жена.

Радвам се, че всичко това е било направено за мен, без ни най-малка помощ от Елизабет. Тя е глупачка. Ако се беше застъпила за мен, когато най-напред пристигнах в Англия, можеше да подпомогне тази женитба и да ме върне на трона ми и аз щях да й бъда задължена завинаги. Щях да я обичам като двукратна родственица. Щяхме да бъдем приятелки до живот. При сегашното положение, аз никога няма да й простя. Когато отново заема трона си, тя ще разбере, че има неприятел на границата си, и че моите приятели са испанците, които ме подкрепят и французите, които са мои родственици, лордовете от Севера, които ми останаха верни, и католиците от Англия, които чакат аз да наследя престола и добрите времена да настъпят отново. Новият ми съпруг ще започне да гледа на нея като на опърничава приятелка и ненадеждна братовчедка. Ще го убедя да забрави лоялността си към нея и да мисли единствено за себе си и мен. Ние ще станем могъща кралска двойка и заедно ще освободим Шотландия и ще сключим съюзи с великите католически сили. Тогава тя ще съжалява, че се е отнасяла подозрително с мен, тогава ще съжали, че не се е отнесла с мен като със сестра. Тогава ще седи сама в някой от студените си дворци и ще знае, че всички са я напуснали, за да отидат в двора на наследницата й.

Отивам до писалището си и написвам писмо на годеника си, за да му благодаря за пръстена и да му обещая любовта и верността си. Това ще бъде ухажване от разстояние, писмата ми ще трябва да задържат вниманието му, докато успее да се срещне с мен. Аз му обещавам сърцето си, богатството си. Уверявам го в любовта си към него. Искам да го накарам чрез писмата си да се влюби страстно в мен. Трябва да го прелъстявам с всяка дума. Ще пиша писма, които да го забавляват и събуждат интереса му, ще го разсмивам и ще подбуждам желанието му. Ще се почувствам наистина в безопасност едва когато знам, че се е влюбил в мен и ме желае, воден колкото от амбиция, толкова и от страст.

Лягам си рано. Честно казано, въпреки писмата и въпреки диамантения пръстен, изгарям от тайно негодувание. Чувствам се изключена и нежелана от вечерята тази вечер, и съм дълбоко обидена на Бес, тази издигнала се от нищото графиня, седнала на господарската маса с моите приятели Нортъмбърланд и Уестморланд, там, където се носи музика и се поднася хубаво вино, когато аз съм тук, на практика сама с Мери и Агнес и само дузина придворни. Свикнала съм да бъда най-високопоставената дама в стаята. През целия си живот винаги съм била център на всяко събитие, никога преди не съм била пренебрегвана. Преди да си легна в полунощ, се измъквам от покоите си и отивам до подножието на стълбите. В голямата зала отдолу свещите още горят, и всички все още се веселят. Оскърбление е, че не съм поканена, нелепо е да има танци, а аз да не съм там. Няма да забравя това пренебрежение, няма да го простя. Бес може и да си мисли, че това е нейният триумф, но това е преобръщане на установения ред и тя ще съжалява за него.

Кралицата на шотландците, очакваща стражата, която ще я придружи до Единбург, успява да ме убеди да се разходя с нея в градините на имението Уингфийлд. Тя не разбира нищо от градинарство, но много обича цветята и аз й казвам имената им на английски, докато се разхождаме по чакълените пътеки между ниските живи плетове. Разбирам защо я обичат слугите и придворните й: тя е не просто обаятелна, тя е мила и умее да печели симпатии. Понякога дори ми напомня за дъщеря ми Франсес, която омъжих за сър Хенри Пиърпойнт и която сега е майка на моята внучка, малката Беси. Кралицата ме пита за моето момиче и за тримата ми сина и другите две дъщери.

— Прекрасно е да имате голямо семейство — поздравява ме тя.

Кимвам. Дори не се опитвам да скрия гордостта си.

— И всички те ще сключат добри бракове — казвам уверено. — Най-големият ми син Хенри вече е женен за заварената ми дъщеря Грейс Талбот, дъщерята на съпруга ми, а дъщеря ми Мери е омъжена за заварения ми син Гилбърт Талбот.

Кралицата се засмива:

— О, Бес! Колко добре измислено от ваша страна, за да запазите всички пари в семейството!

— Такъв беше планът ни — признавам. — Но Гилбърт е чудесно момче, не бих могла да се надявам на по-добър съпруг за дъщеря си, и е толкова добър приятел със сина ми Хенри: те служат заедно в двора. Когато милорд си отиде, Гилбърт ще стане граф Шрусбъри, и е хубаво, като си помисля, че дъщеря ми ще наследи моята титла, ще бъде графиня и ще живее тук, като мен.

— Толкова бих искала да имам дъщеря — казва тя. — Мисля, че би трябвало да я кръстя на майка ми. Последния път загубих бебетата си. Бях заченала близнаци, трябваше да родя две момчета. Но след последната битка, когато ме заловиха, изгубих моите момчета.

Потресена съм:

— Децата на Ботуел?

— Синовете на Ботуел — казва тя. — Помислете си какви мъже щяха да излязат от тях! Близнаци, синове на Ботуел и на Мери Стюарт. Англия повече никога нямаше да спи спокойно!

Тя се засмива, но смехът засяда на гърлото й.

— Затова ли признахте брака си с него? — питам я много тихо. — Защото знаехте, че чакате дете?

Тя кимва:

— Единственият начин да запазя репутацията и короната си беше да приема смело случилото се, да оставя Ботуел да ми наложи този брак, и да откажа дори да обсъждам това с някого.

— Той би трябвало да умре заради това — казвам ожесточено. — В Англия за насилие се увисва на бесилото.

— Само ако жената се осмели да назове насилника си — казва тя сухо. — Само ако може да докаже, че не е дала съгласието си. Само ако един състав от съдебни заседатели повярва на думата на една глупава жена, противопоставена на думата на един здравомислещ мъж. Само ако съдебните заседатели не са убедени в сърцата си, че всички жени се поддават лесно на съблазняване и казват „не“, но имат предвид „да“. Дори в Англия думата на един мъж се зачита повече от тази на една жена. Кого го е грижа какво казва една жена?

Подавам й ръка. Не мога да се сдържа. Родена съм като бедно момиче, знам колко опасен може да бъде светът за една незащитена жена.

— Сигурна ли сте, че можете да спасите репутацията си и да предявите претенциите си за връщане на трона? Възможно ли е този път, когато се върнете в Шотландия, да бъдете в безопасност? Няма ли да използват този позор срещу вас?

— Аз съм кралица — казва решително тя. — Ще анулирам брака с Ботуел и ще се откажа от него. Няма да го спомена никога повече, нито пък някой друг ще стори това. Ще бъде, сякаш никога не се е случвало. Ще се върна в Шотландия като миропомазана кралица, омъжена за велик благородник. Това ще ми гарантира безопасност и сигурност и останалите скандали ще бъдат забравени.

— Нима можете да решавате какво ще кажат хората за вас?

— Аз съм кралица — казва тя. — Една от дарбите на една кралица е да караш хората да мислят хубави неща за теб. Ако съм наистина надарена и имам късмет, ще направя така, че историческите летописи също да мислят хубави неща за мен.

Обичам това лято. То е първото ми в Англия, също и последното, защото следващото лято ще бъда отново в Шотландия: моят ескорт ще пристигне всеки момент. Засмивам се при мисълта, че тогава ще копнея за тази горещина, и когато се връщам мислено назад, ще мисля за тези дни като за златен период на безгрижие. Това ми напомня за детството ми във Франция, когато бях френска принцеса и наследница на трите трона на Франция, Англия и Шотландия, и не се съмнявах, че ще наследя и трите. Ние, децата с кралска кръв на привилегирования френски двор, прекарвахме лятото в провинцията и на мен ми позволяваха да яздя, да ходя на пикници и да плувам в реката, да танцувам в полята и да ловувам под голямата жълта лятна луна. Често излизахме с гребни лодки по реката и ловяхме риба от лодките. Устройвахме си състезания по стрелба с лък в прохладните утрини, а после празнувахме със закуска за победители. Бъдещият ми съпруг, малкият принц Франсоа, беше мой другар в игрите, мой приятел; а баща му, красивият френски крал Анри Втори, беше героят на дните ни, най-красивият мъж, най-очарователният крал, чаровник, който превъзхождаше всички други. А аз бях негова любимка. Наричаха ме „mignonette“ 8 . Красивата принцеса, най-красивото момиче във Франция.