Чтение онлайн

Всички бяхме разглезени, на всички ни се позволяваше да правим всичко, каквото поискаме, но дори сред тази пищност и свобода кралят ме избра като по-различна. Той ме научи да го забавлявам, научи ме да го радвам, научи ме — навярно без да си дава сметка — че най-важното умение, което една жена може да усвои, е как да омагьоса един мъж, как да му завърти главата, как да го накара да й служи безусловно, без той изобщо да разбере, че е го е омагьосала. Той вярваше в силата на жените, описвани от трубадурите, и напук на възпитателите ми, и безспорно напук на сприхавата си съпруга, Катерина де Медичи, той ме научи, че една жена може да се превърне в най-възвишения обект на желанието на един мъж. Една жена може да командва дори армия, ако е пътеводен лик за своите войници, тяхна мечта: вечно желана и винаги непостижима.

Когато той вече беше мъртъв, и синът му беше мъртъв, и майка ми беше мъртва, и аз дойдох в Шотландия, съвсем сама, и отчаяно нуждаеща се от съвети как да се справя в тази непозната и свирепа страна, именно неговите поучения ме напътстваха. Мислех си, че трябва да бъда кралица, която мъжете да могат да обожават. Мислех си, че ако мога да бъда кралица, която те могат да уважават, тогава ще се намери и начин да мога да ги управлявам, и че те може с радост да се подчинят.

В този момент в Уингфийлд, знаейки, че бъдещето ми се разкрива пред мен, знаейки, че ще се върна в Шотландия като призната кралица, се чувствам, сякаш отново съм онова момиче, което няма равна по очарование, красота или остроумие, уверена, че моето кралство ще ми принадлежи, че всичко трябва винаги да бъде съвършено за мен. И точно както и във Франция, ми се възхищават и ме ухажват. Слугите на Шрусбъри се чудят какво още да направят за мен. Никой разкош не е прекалено екстравагантен за мен. И всеки ден, когато идва да язди с мен, той ми носи някакъв малък знак на привързаност: едно лястовиче гнездо — малка чашка от кал, с две големи перли вътре вместо яйца, букет рози с увита около стъблата златна верижка, връзка сребристи панделки, книга със стихове на френски, ароматизирани кожени ръкавици, диамантена брошка.

Условията за завръщането ми в Шотландия са окончателно и напълно уговорени. Уилям Сесил, някога мой заклет врат, промени мнението си — кой знае защо! — и застана на моя страна. Той е водил преговори за мен с моя полубрат, лорд Мъри, и с лорд Мейтланд, и е изготвил изгодно споразумение, в чиято трайност е убеден. Аз ще се върна в Шотландия като истинска и призната кралица. Ще бъда свободна да изповядвам вярата си. Страната ще бъде протестантска, както народът твърди, че предпочита, но няма да има гонения нито на католици, нито на пуритани. Синът ми ще бъде възпитан като протестант.

Някои от тези неща ще променя, когато се върна на трона. Нямам намерение да възпитавам едно дете-еретик, обречено да отиде в ада. Лордовете, които сега подписват съгласието си за моята реставрация, едва миналата година бяха мои врагове и аз ще си отмъстя. Имам списък на мъжете, дали заедно клетва да убият съпруга ми, и ще ги изправя на съд: не бива да мислят, че ще се измъкнат. Ботуел ще бъде до мен и ще има собствени сметки за уреждане. Но засега мога да подпиша това споразумение с чиста съвест, тъй като то ме връща на трона. Светият Отец ще ми прости всяко споразумение, което сключа, стига то да послужи на висшата цел за завръщането ми на престола. Всъщност съм готова да подпиша споразумение и със самия дявол, ако то ще ме върне на трона. Нищо не е по-важно за мен, за Светата Църква и за бъдещето на Шотландия, от това да бъда върната на трона.

Веднъж завърнала се на трона, мога да накажа враговете си и да образовам хората си, така че да не се поддават на ереста. Веднъж завърнала се там, мога да си създам влияние сред приятелите и съюзниците си в Англия, така че в мига, когато Елизабет умре, или когато се сблъска с нашествие — а и двете са еднакво неизбежни — да съм готова да потегля, за да заема втория си престол.

Сесил не пише нищо за годежа ми с Хауърд, но не е възможно да не знае за него. Знам, че шотландските лордове никога не биха се съгласили да ме приемат обратно без мъж до мен: вероятно са поставили женитбата ми като предварително условие за завръщането ми. Те толкова се страхуват от жените като цяло и от мен в частност, че никога няма да са спокойни, докато не уредят аз да се омъжа и да споделя легло с някого и да се закълна в съпружеско покорство. Бяха ужасени, че ще им наложа Ботуел като консорт. Те имат такова доверие на Томас Хауърд, каквото никога няма да имат на мен, защото той е протестант, защото е мъж.

Те ще видят. Ще видят грешката си. Ще се омъжа за него и ще го направя консорт, и въпреки това те ще видят, че ще постигна своето, и въпреки всичко ще ги принудя да приемат Ботуел, за да си отмъстя.

Като предана годеница пиша на Томас Хауърд, и писмата ми са възможно най-подканващи и съблазнителни. Слава Богу, зная едно: как да съблазня един мъж. Ненапразно бях френска принцеса. Наистина знам как да накарам един мъж да се влюби, дори на стотици мили разстояние. Знам как да го предизвикам, и как да се отдръпна, как да му предложа услугите си, как да давам обещания, да се отмятам от думата си, да озадачавам, да смущавам, да прелъстявам. Аз съм неустоима на живо, и мога да бъда очарователна на хартия. Пиша му всеки ден и го поощрявам все повече и повече, за да се уверя, че е мой.

Като част от тази кампания за прелъстяване и компромиси, аз му избродирах специална възглавничка, която според мен ще му достави удоволствие. На нея е изобразена безплодна лоза, която подрязват с градинарски сърп, и той ще разбере какво искам да кажа — че престаналият да се плоди род на Тюдорите може да бъде посечен, за да позволи на нови издънки, каквито ще са нашите деца, да заемат престола. Никой не може да ме вини за изображението — макар че то е такава рязка плесница в лицето на старата мома Елизабет! — тъй като то е по цитат от Библията. Какво може да бъде по-изискано и невинно? „Страданието подхранва добродетелта“ е цитатът, който съм избродирала около картината. Норфолк ще види в него едва доловим намек за измяна, и ако има и капчица мъжественост в себе си, ще бъде трогнат от тази предизвикателна дума „страдание“.

Бес го разбра веднага, и беше леко скандализирана, а когато най-напред видя изображението, се закле, че никога не бих се осмелила да го ушия.

Осмелявам се! Осмелявам се на всичко! Нека безплодната лоза бъде посечена. Нека Елизабет, незаконородената, бъде повалена. Аз съм плодовита жена на двайсет и шест години, зачевала съм единствено момчета. Хауърд е мъж, който вече е ставал баща на синове. Кой може да се съмнява, че или малкият ми син Джеймс, или нашите бъдещи синове — наполовина Стюарт и наполовина Хауърд — ще заемат празния трон на Елизабет?

Тайно предадена бележка от Сесил гласи:

О, Господи, аз съм глупачка, истинска глупачка, а сега и глупачка с разбито сърце. Аз съм прокълната от звездите, и предадена от приятелите си, и изоставена от моя Бог.

Този нов удар е почти прекалено тежък, за да го понеса. Болката в гърдите ми е толкова силна, че едва мога да стъпвам по земята, усещам я като нож в гърдите си. Сякаш раната на Рицио кърви в собствените ми гърди. Това са моите стигми.

Хамилтън, моят приятел и шпионин в Шотландия, ми пише, за да ми съобщи, че моят полубрат лорд Мъри внезапно се е отметнал от споразумението и сега не желае да ми позволи да се върна. Не изтъква причина, а всъщност не може и да съществува никаква причина, освен малодушие, алчност и вероломство. Англичаните са на косъм да подпишат нашия договор с него, аз вече дадох думата си. Но той внезапно се отдръпна, съвсем в последния момент. Изплашил се е и казва, че не желае да ме приеме обратно в страната. Дано му простят светците! Той е вероломен лъжец; но тази последна жестокост ме изненадва.

Трябваше да знам. Трябваше да съм подготвена за неговото безчестие. Той е узурпатор, който ме прогони от собствения ми трон, копеле, създадено от баща ми в грях. Трябваше да се досетя, че той няма да желае завръщането на своята истинска кралица. Какво мога да направя, освен да го пропъдя и да го изместя, и, възможно най-скоро да го обезглавя?

От шока направо се поболявам. Не мога да сдържа плача си. Лягам си, и в гнева и оскърблението си пиша на Елизабет, че брат ми е лъжлив във всяко отношение, заченат по грешка и в похот, човек, чийто лош произход намира проявлението си в безчестие. После си спомням, че тя също е копеле, заченато в грях, че също заема моя трон, и скъсвам писмото и мъчително, бавно, скалъпвам нещо по-покорно и любящо, и горещо я умолявам, позовавайки се на добротата и на честта й, да защити правата ми като моя посестрима-кралица и като сестра, като единствената жена на света, която може да разбере и да прояви съчувствие към тежкото ми положение.