Чтение онлайн

— Не зная — може би Накама ще ни обясни вдигна рамене Тайърър. — Ще ти кажа едно, проклет да съм, но не ми се ще да им падна в ръцете. За нищо на света.

— Здравей, Анжел. Как си?

— Здравей, скъпи. Ами… много по-добре, благодаря ти. — Анжелик се усмихна изнурено, когато Струан влезе и затвори вратата. Тя лежеше подпряна на възглавниците в спалнята си във Френската легация, късното следобедно слънце приятно грееше през прозореца и открояваше сянката на часовия, поставен отвън за постоянно.

В ранните утринни часове, когато Струан се бе втурнал — куцукайки — при нея, тя беше устояла на неговите увещания да се премести, владееше се достатъчно, за да помни, че трябва да остане тук — вечерта Андре Понсен щеше да донесе лекарството, което да я избави от нещастието. „Не, не от нещастието, да, от него — щеше й се да крещи. — Андре ще ме освободи от нещастието, което нося и което причиних.“

— О, mon Dieu, Малкълм, добре съм и не искам да се местя!

— Моля те, не плачи, скъпа моя, моля те.

— Тогава остави ме, така ми е добре, Малкълм, аз съм в пълна безопасност, винаги съм била в безопасност, а д-р Бабкот ми даде нещо, което да спре треперенето ми, нали, докторе?

— Точно така, Малкълм — бе казал Бабкот, — и, моля те, не се безпокой. Анжелик е много добре. Ще й мине като на кутре, когато се събуди. По-добре да не я местим. Няма за какво да се тревожиш.

— Ама страшно ми се иска!

— Може би тази вечер ще я преместим, об…

— Не — изхлипа тя, сълзите й се лееха, — не тази вечер, може би утре.

„Благодаря на Бога за сълзите“ — помисли си тя отново докато наблюдаваше как Малкълм се изправи с усилие над леглото й. Сълзите, това изпратено от небесата оръжие срещу мъжете, се смяташе за слабост, а беше могъщ закрилник. Усмихваше й се чудесно, но девойката забеляза тъмните кръгове под очите му, което изглеждаше странно, и някакво изражение на досада.

— Надникнах по-рано, но ти беше задрямала, а не исках да те безпокоя.

— Как би могъл да ме обезпокоиш! — Загрижеността му и обичта му бяха толкова явни и толкова дълбоки, че тя трябваше да се насили да мълчи и да не закрещи безпомощно истината. — Не се безпокой, скъпи, скоро всичко ще бъде чудесно, обещавам.

Малкълм седна на един стол до леглото, разказа й как едва не избухнал бунт и как Сър Уилям бързо го потушил.

— В много отношения той е добър човек — рече й, но си мислеше: „Но в други не.“ Той и Норбърт бяха предварително предупредени, че ще ги повика утре сутрин. Веднага се бяха срещнали на четири очи: „Не е работа на шибания Дребосък Уили“ — бе се съгласил Норбърт кисело: — Нека се заеме с японците и връщането на флотата! Слушай, за нарушителя: чувам, че си го разпознал като един от убийците на стария Кентърбъри, другия негодник от Токайдо?

— Не, не съм, мисля, че беше друг, макар да е бил прострелян. Хоуг твърди, че бил същият, когото оперирал в Канагава.

— Какво е търсил на нейния прозорец, а?

— Не зная — съдба. Предполагам, че е просто крадец.

— Правилно, съдба. И католик бил. Съдба…

Струан видя, че Анжелик го чакаше да продължи, и се поколеба дали да поговори открито за този мъж, да я попита какво смята, да сподели своите мисли, но тя изглеждаше толкова крехка и беззащитна, че реши да изчака друг път и друг ден — негодникът бе мъртъв, който и да е бил, и толкоз.

— Когато се върна след вечерята, ще ти донеса последния „Илюстрейтид Лъндън нюз“, има страхотна статия за най-новата лондонска мода…

Анжелик го слушаше с половин ухо, въздържаше се да поглежда часовника на полицата на камината, който тихо отброяваше минутите. Андре й бе обещал да се върне от Йошивара около девет вечерта, тогава щеше да й даде цял чайник с топъл зелен чай и нещо сладко за ядене, тъй като сместа сигурно ще е отвратителна на вкус. Също и няколко кърпи и най-добре да не взема от приспивателното на Бабкот.

Девойката погледна часовника. „6,46. Толкова дълго трябва да чакам — помисли си тя, тревогата й нарастваше. После вътрешните гласове отново оживяха. Не се безпокой — прошепнаха й, — часовете ще минат бързо и после ще си свободна, не забравяй, че спечели, Анжелик, беше толкова храбра и толкова хитра, ти се справи с всичко успешно, не се безпокой за нищо; ти остана жива, а той умря, а това беше единственият начин, по който ти или която и да е друга жена може да остане жива — скоро ще се освободиш, от японеца, от него, и всичко отминало ще остане само един лош сън… Ще съм свободна, слава на Бога, слава на Бога.“

Усети облекчение. Тя се усмихна на Малкълм.

— Колко си красив, Малкълм. Вечерните ти дрехи са отлични.

Топлотата й го измъкна от унинието, само ужас го заобикаляше — с изключение на нея. Той засия:

— О, Анжел, ако не беше ти, щях да пукна. — Тази вечер бе хвърлил доста труд да подбере подходящите копринени вечерни дрехи и най-фините чортови боти, чисто бяла копринена риза с жабо и бяла връзка с рубинената карфица, подарък от баща му за последния му рожден ден, за двайсетгодишнината му на 21 май. „Само шест месеца още, и съм свободен — помисли си той, — свободен да правя каквото поискам.“ — Ти си единственото нещо, което ми помага да не полудея, Анжел. — Усмивката му прогони последните й черни мисли.

— Благодаря ти, скъпи — рече тя. — Да пукнеш ли? Но защо?

— Само заради търговията — отвърна той простичко, избягваше истинската причина. — Проклетите политици се бъркат в нашите пазари, обхванати от обичайното си боричкане за лично надмощие, пари и повишение, във всички страни е така независимо от религията и цвета на кожата. Общо взето, Търговската къща е в добро състояние, слава Богу — успокои я той въпреки кризата, пред която се изправяха с хавайската захар, и нарастващите ограничения от страна на Брок върху пазарите на Струан и улесненията за заеми.

Вчера пристигна открито враждебно писмо от Банка Виктория, централната банка в Хонконг, ръководена от Брок, копие бе изпратено до Тес Струан — управляващия директор на компания Струан, — а неговото копие бе адресирано: