Чтение онлайн

Хирага отново се бе престорил на хрисим и бе изрекъл най-унизителните благодарности, но вътрешно кипеше от липсата на обноски у този човек; все още бе бесен и решен както никога да приведе в действие плана на Ори за подпалване на Колонията — по свой избор на момента. „Всички богове, ако ги има, да прокълнат гай-джин до един.“

— Саке? — попита Акимото, по брадичката му се стичаше капка.

— Да, благодаря ти. — Лицето му се изкриви от гняв. — Ори! Бака, че умря, преди да го убия.

— Но е мъртъв, както и Шорин. Само неприятности и с двамата, както с всички от Сацума. С мъжете — добави той бързо, като си спомни сестрата на Шорин Сумомо, — не с жените.

— Всички от Сацума създават неприятности, съгласен съм — рече мрачно Хирага. — Колкото до Сумомо, не зная откъде да получа новини за нея, къде е тя или дали е стигнала вкъщи безопасно — това може да й е отнело седмици и още повече седмици на баща ми, докато изпрати съобщение тук. Вестите сигурно ще пътуват два, дори три месеца.

— Ти помоли Кацумата да я наблюдава. Той ще е пуснал съгледвачи след нея оттук до Киото. Тя знае как да се погрижи за себе си. Скоро ще чуеш новини. — Акимото се почеса по чатала раздразнено. Беше обезпокоително да гледа Хирага толкова разтревожен. — Ти знаеш, че сме просто притиснати тук. Наказателните патрули на Бакуфу получиха още подкрепления и шетат насам-натам напосоки. Всички мама-сан са изнервени, а след днешния бунт Райко… няма да ни разреши да останем дълго време.

— Докато си плащаме, ще стоим. И докато тунелът е на наше разположение, можем да избягаме по море, ако се наложи. Проклет да е Ори!

— Забрави го! — рече нетърпеливо Акимото. — Какво ще правим?

— Ще чакаме. Гай-джин ще ни осигурят прикритие — Тайра ще се погрижи.

— Заради Фуджико ли? Ийе, той е луд. Какво намира в тая проститутка? Не мога да проумея. Тя не е нищо друго, освен пачавра. Просто не проумявам. Тя е само една пачавра. — Акимото се засмя и прекара пръсти по наболата си коса. — Мисля да я пробвам някоя нощ само за да разбера дали не е нещо по-така — макар да е осквернена.

— Пробвай я довечера, ако искаш, Тайра няма да я използва.

— Райко вече ще я е дала на други клиенти — толкова е ненаситна.

— Да, но за Фуджико вече е платено.

— Какво?

— Уредил съм Райко да не предлага Фуджико никъде другаде, освен ако аз и тя не се уговорим предварително — така мога да я държа подръка за Тайра във всеки момент, стига да реша. Пробвай я, ако искаш, доста е евтина.

— Добре, трябва да пестя всяка останала ми пара, Райко ме изцеди, чактиса какъв ми е кредитът. — Акимото се ухили и изля шишето в чашата си. — Ще взема да подкупя някой от рибарите да ме качи на фрегатата — може пък да си изпрося да се кача на борда на военен кораб, уж да продавам риба. Трябва да разгледам машинното отвътре по един или друг начин!

Стомахът на Хирага се сви, като си помисли за собственото си посещение.

— Ще гледам да накарам Тайра пак да ме заведе, този път с теб. Ще те представя като син на важен търговец от Чошу, корабостроител, изгарящ от желание да върти търговия с тях; а всякаква търговия трябва да се пази в тайна от Бакуфу.

„Тайна ли? Колко ли ще останем в тайна тук?“ — тръпка го прониза.

— Студено е — рече той, за да прикрие страха си, а Акимото учтиво се престори, че не забелязва.

На няколко метра от собствените си стаи Райко привърши с гримирането и се обличаше за вечерта. Спря се на новото розово кимоно. Голяма чапла бе избродирана със златни нишки на гърба му. Желаеше го от много месеци. Вече беше нейно, бе платила за него с част от печалбата, удържана тайно от извънредно успешната продажба на перлените обици. Те се бяха оказали много по-ценни, отколкото бе пресметнала.

„Ийе — помисли си тя щастливо, — ками и боговете, които се грижат за мама-сан, се погрижиха за мен и през оня ден. Страхотен удар, чиста печалба, като изключим дела на Фурансу-сан. Парите за лекарството въобще няма какво да ги смятам“ — но ги бе вписала като съществен дълг в своите тефтери. Усмихна се на себе си. Разходът беше нищожен, но умението да подбереш растението и кой да го откъсне, и кога точно, и как да направиш настойката, ах, това бе по-скъпо от стойността на лекарството.

— Принцесата гай-джин ще бъде едно великолепно, дългосрочно капиталовложение — измърмори Райко доволно, беше й приятно да види отражението си в стенното огледало. То беше единственото модерно огледало в цяла Йошивара, подарък от клиент, внесено специално за нея от Англия. Малка бръчица проряза челото й, като си спомни за него: Кентърбъри, гай-джин, когото онези глупаци Ори и Шорин убиха на Токайдо. „Бака! Той беше добър клиент и ценеше моите старания да му намеря идеалната любовница. Акико, която сега се нарича Фуджико — много удобно е за нас, че нашите английски гай-джин рядко делят своята жена с другиго, предпочитат да бъдат тайни любовници с една жена, пазейки я в тайна в нашия Свободен свят, който е основан на дискретност и потайност.

И Тайра е същият, Фуджико има нов живот и нов любовник. Добре е за всички.“

— Господарке? Гай-джин Фурансу-сан е пристигнал.

— Добре. — Райко се увери, че лекарството е същото, и го постави до масата. След като накара Андре да почака нужното време — нито твърде дълго, нито твърде малко, — изпрати да го доведат. — А, Фурансу-сан, добре дошъл в моята скромна къща. — Тя наля в чашките от най-хубавото саке и се чукна с него. — Изглеждаш много добре.

— Здрав! До десет хиляди лета — отговори учтиво Андре.

Райко обсъди времето и състоянието на търговията и чак тогава мина на съществения въпрос:

— Изборът на обиците излезе по-добър от очакванията ми, така че твоят дял излиза двойно по-голям от това, което поиска.

Той се ококори.

— Господи, толкова много?

— Да. — Тя наля още саке, зарадвана от своята проницателност. След като една сделка е сключена, въпрос на чест е да се изплати в срок. — Моята банка, Гиокояма, намери клиента, китайски търговец на коприни и опиум от Шанхай, отседнал в Канагава. — Пак му се усмихна и добави деликатно: — Той спомена, че щял да купува всички подобни украшения, които съм в състояние да му предложа.

Андре отвърна на усмивката й и пресуши чашата си, подаде я за ново саке и се чукна с нея:

— За бъдещите украшения!

— Второ…

— Преди второто, Райко, защо плаща толкова?

— В лоши времена е разумно човек да превръща част от богатството си в малки нещица, които може да носи в ръкава си. Той не е глупак — аз си помислих да ги задържа за себе си по същата причина.

Интересът на Андре се засили.

— Какви лоши времена в Китай?

— Той каза, че цял Китай се бунтува, навсякъде цари глад, търговията на гай-джин в Шанхай е по-слаба от обикновено, макар сега, когато английската флота опустошава крайбрежието Мирс и е потопила много от пиратите на Белия Лотос, морските пътища да се разчистят за известно време и търговията нагоре и надолу по река Яндзъ да се съвземе напролет. Ийе, Фурансу-сан, чувам, че са потопили стотици джонки и са избили хиляди хора, много села били опожарени. — Страхът й бе явен. — Тяхната мощ да убиват е ужасна.