Чтение онлайн

„Не им обръщай внимание на тия гнусни негодници — помисли си Малкълм уверено. — Все ще ги надхитря някак, и тях, и Брок. Убиването на Норбърт ще е добро начало. Управителите ни и персоналът са отлични, флотата ни все още е най-добрата и нашите капитани са ни предани.“

— Нямат значение Брок и слуховете, Анжел, можем да се справим с тях, винаги е било така. Американската гражданска война изключително много повиши нашите печалби. Помагаме на Юга да прекара памук през блокадата на Севера за нашите ланкашърски мелници, а в замяна им даваме барута, куршумите, пушките и оръдията, които Бирмингам произвежда: половината за Юга, половината за Севера — както и всичко друго, което нашите фабрики могат да изобретят и осигурят, машини, преси, обувки, кораби и восък за печати. Британското производство е огромно, Анжелик, повече от петдесет процента от всички индустриални стоки по света. Освен това имаме своята търговия с чай и бенгалски опиум за Китай, тази година реколтата е небивала — имам идея как да купя индийски памук, за да подпомогна недостига в Америка — и като прибавим всички наши обичайни товари… Англия е най-богатата и най-проспериращата страна на земята, а ти си красива.

— Благодаря ви, любезни господине! Je t’aime — наистина те обичам, Малкълм. Зная, че с мен ти е много трудно, но наистина е така и ще ти стана чудесна съпруга, обещавам…

Той се повдигна от стола и я прекъсна с целувка — миришеше силно на пура и брилянтин — мъжествено и приятно. Прегръдката му бе мускулеста и силна, едната му ръка се плъзна по гърдите й и тя усети грубостта й, устните му бяха корави, с лек вкус на бренди. „Точно обратното на неговите. Забрави го — прошепнаха гласовете. Не мога, не още.“

Да стои превит над нея беше ужасно напрягане за ранения му гръб и мускулите на стомаха, така че той се изправи с усилие, макар че му се искаше да я люби сега — усещаше мълчаливото й съгласие — независимо от болката.

— Колкото по-скоро се оженим, толкова по-добре — рече Малкълм, сигурен, че устните, гърдите и тялото й му отговориха.

— О, да, моля те.

— Коледа. Остава само един месец.

— Мислиш ли… седни, скъпи, и си отдъхни за миг. Ще обсъдим ли… кога ще обсъдим завръщането си в Хонконг?

— Аз… не съм решил. — Голяма част от настроението му се стопи при мисълта, че трябва да се изправи лице в лице с майка си.

— Може би следващата седмица…

— Не, докато не оздравея. — „И не се откажа от болкоуспокояващото — помисли си той, — тогава ще мога да се справя с нея, с Брок и проклетата банка.“ Точно преди да дойде тук, бе взел втората си доза за деня, по-рано от обикновено. „Ще изпия последната преди сън, а от утре ще започна нов живот. По веднъж дневно отсега нататък. Не бих могъл да започна от днес — снощната случка, пък и неприятността с Норбърт и… ами вчерашният ден беше особено отвратителен.“ — Не напрягай хубавата си главица.

— Но аз се безпокоя много за теб, Малкълм, не бих искала да се бъркам в нищо, но се безпокоя за теб. А има нещо, за което се чувствам длъжна да спомена — рече тя предпазливо. — Неприятностите между теб и Джейми. Няма ли нещо, което аз…

Внезапната му усмивка я прекъсна.

— С Джейми всичко е наред, скъпа. Това е днешната добра новина. Тази вечер изпратих да го повикат и той се извини, задето е създал усложнения. Дори поднови клетвата си да ме подкрепя във всичко. Във всичко.

— О, това е чудесно. Толкова се радвам.

Точно преди да дойде при нея, Джейми Макфей бе помолил да се срещнат.

— Извини ме, че те прекъсвам, но исках да изгладим недоразуменията и да се помирим, а и да се опитам за последен път да те разубедя за дуела: Норбърт сигурно ще се опита да те убие.

— Съжалявам, но не е твоя работа и аз със сигурност ще се опитам да го убия. Съгласен съм, че е добре да изгладим недоразуменията веднъж завинаги: Джейми, ще ми се подчиняваш ли като на тай-пан, или ще се отметнеш от своята свещена клетва?

— Да, ще се подчиня на тай-пана, както съм се заклел.

— Добре. След като се срещнем със Сър Уилям утре, скришом попитай Норбърт дали следващата сряда му е удобно — да, Джейми, зная, че тогава е рожденият му ден. На хиподрума, зад пейките при изгрев-слънце. Пази го в тайна, не казвай дори на Дмитрий.

— Ако го убиеш, ще трябва незабавно да напуснеш Япония.

— Мислил съм за това. Нашият клипер „Буреносният облак“ ще бъде на рейд. Ще се качим на него и ще идем в Хонконг. Там мога, ами, да уредя въпросите, каквото и да се случи.

— Не ми харесва цялата тази работа.

— Да, но няма значение. Помниш своята клетва и ще се придържаш към нея, нали?

— Да.

— Благодаря ти, Джейми. Нека отново станем приятели.

Замаян от вълнение, чу Анжелик да казва:

— О, колко съм щастлива!

И му струваше усилие да не изкрещи новината, че е определил дата за дуела, с което най-сетне ще започне своето отмъщение към Къщата на Брок. „Анжел много скоро ще разбере и ще се гордее с мен“ — помисли си Струан самоуверено.

— Не се тревожи за Джейми, миличка, нито за Хонконг. За нищо.

— Малкълм, скъпи, мога ли да пиша на майка ти? — попита тя, като знаеше, че е време да предизвика битка с врага. Андре я бе предупредил, че властта на Тес Струан в компанията е огромна, както и влиянието и над Малкълм, брат му и сестрите му, напомни й, че той е непълнолетен, затова без нейното съгласие женитбата може да се отложи с месеци, а без нейното благоволение — и никога да не се състои. „Сякаш се нуждая от напомняне“ — помисли си девойката. — Искам да я уверя в моята вечна привързаност и да й обещая да стана най-добрата снаха на света.

Той засия при тази мисъл.

— Отлично! Аз също ще й пиша и ще изпратим писмата заедно. — Взе ръката й. — Едва ли има друга жена, зашеметяваща като теб, която да е и толкова тактична и мила. Зная, че мама ще те обикне, както те обичам аз.

Хирага повтори:

— Когато гай-джин избягаха, шоя каза вървя си бързо той много се бои самураи, много.

— Не ми се вярва. — Тайърър се раздвижи на стола си.

Хирага седеше срещу него и също му бе неудобно. Всекидневната в малката постройка в градината на Легацията, която Тайърър делеше с д-р Бабкот, беше оскъдно обзаведена, с малко столове, две бюра и миришеше на мехлеми и церове от гърненцата с лекарства върху лавиците, окачени на едната стена. Прозорците бяха отворени в нощта и макар да не беше студено, Хирага потрепери, все още разстроен, че едва не го заловиха. Щом бунтовниците се отдръпнаха и той можеше да избяга от задната страна, каза на шоя и ашигари: