Чтение онлайн

— Добър вечер, Джейми. Истинско леке, а?

— А, Норбърт — обади се Струан, еуфорията му помогна да се държи учтиво. — Съжалявам за твоята лоша джос. Мисля, че…

Норбърт преднамерено не му обърна внимание.

— За щастие, Джейми, няма повреди в канторите, склада, стоките и в бронираните помещения, което най-много ще те зарадва — а само в моите спални. — После се престори, че вижда Струан за първи път, и извиси глас подигравателно, така че всички да го чуят: — Виж ти, виж ти, не е ли това самият млад тай-пан на Търговската къща. Добра стига, момко, нещо не изглеждаш добре — млекцето ли ти се е свършило?

Добродушието на Струан изчезна. Все така замаян от опиата, все пак осъзна, че на пътя му се е изпречила беда и че врагът му стои тук пред него.

— Не е, само твоите добри обноски са изчезнали.

— Теб не те бива по обноските, момко — засмя се Норбърт. — Да, нямаме щети, момко. Всъщност, откак се нагърбихме с мините, ние сме Търговската къща в Япония, а ще превземем и Хонконг до Коледа. По-добре си докуцукай до вкъщи, Малкълм.

— Името ми е Струан — рече той, чувстваше се висок, силен и всемогъщ, не забелязваше другите край себе си, нито че Джейми и Бабкот се опитват да се намесят. — Струан!

— Харесвам те, млади Малкълм… млади Малкълм!

— Ако още веднъж ме наречеш така, ще ти кажа, че си копеле и ще ти отсека главата, без да чакам твоите секунданти, за Бога.

Край тях зейна пропаст от мълчание. Прашенето на пламъците и тихото стръвно съскане на вятъра само подчертаваха тишината. Новината за дуела се бе разпространила за минути и всички очакваха следващия ход в играта, която се мътеше още от дядото на Малкълм, Дърк Струан, умрял, преди да успее да убие Тайлър Брок, както се бе заклел.

Норбърт Грейфорт мислеше трескаво. Още веднъж пресметна бъдещето си и своето място в компания Брок, обмисляше внимателно какво да направи — залозите бяха огромни. Възнаграждаваха го добре — стига да изпълнява заповедите. Последното писмо на Тайлър Брок му бе отворило врата към рая, като направо му нареждаше: „Да тормози Малкълм Струан максимално, докато е болен, ранен и незащитен от оная фурия дъщеря ми. Господ да я прати в ада, дано! Ще получаваш пет хиляди гвинеи годишно в продължение на десет години, ако съсипеш това сукалче, докато е в Япония — предприеми каквито искаш мерки.“

Норбърт навършваше трийсет и една след шест дни. На четиридесет, обичайната възраст за оставка, средният търговец тук се смяташе за стар. Пет хиляди годишно в продължение на десет години беше наистина кралска сума, достатъчна за него и за цялото му потомство, достатъчна да си купи място в Парламента, да си осигури знатен произход, да стане земевладелец с господарска къща, да си вземе млада булка и с прилична зестра от добри земи в графство Съри.

Лесно взе решение. Приближи лицето си до лицето на Струан и радостен забеляза болката под опънатата кожа — изравнен по ръст с превития над бастуните Струан.

— Слушай, млади Малкълм, ти лисна брейди в лицето ми вместо обяд, можеш да ми целунеш задника за вечеря.

— Ти, господинчо, си копеле.

По-възрастният мъж се разсмя с жесток подигравателен смях.

— Ти си още по-голямо копеле, всъщност ти…

Бабкот застана между двамата, сравнени с огромния му ръст и двамата заприличаха на джуджета.

— Престанете — каза той ядосано. — И двамата! Тук е обществено място, а тези кавги трябва да се разрешават насаме като между джентълмени.

— Той не е шибан джент…

— Насаме като джентълмени, Малкълм — повиши глас Бабкот. — Норбърт, какво желаеш?

— Дуелът не е по мой избор, но това копеле настоява — така да бъде! Довечера, утре, колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Нито тази вечер, нито утре, нито някой друг ден, дуелирането е противозаконно, но ще дойда в кабинета ти в единайсет. — Бабкот погледна Струан със съзнанието, че никой не може да предотврати дуела, щом го желаеха взаимно. Видя разширените му зеници, домъчня му за него, а същевременно му се ядоса. И той, и Хоуг отдавна бяха установили пристрастеността му към опиата, но нищо сторено или казано от тях не му бе направило впечатление, нито можеха да прекратят достъпа му до наркотика. — Ще те видя по пладне, Малкълм. Междувременно, тъй като главният британски чиновник е все още в Йокохама, заповядвам и на двама ви да не се обръщате един към друг, да не се нападате нито насаме, нито на обществено място…

„Няма значение, какво дрънка тоя проклет Бабкот — помисли си Струан още по-самоуверено: брендито успешно се бе смесило с опиата. — Утре или вдругиден ще изпратя Джейми… не, ще изпратя Дмитрий да се срещне с Норбърт — не Джейми, на него вече не мога да се доверя. Ще го направим близо до хиподрума и Търговската къща ще осигури на Норбърт почетно погребение — и на шибания Брок също, ако някога стъпи тук, за Бога! И двамата са забравили, че ти беше най-добрият стрелец с револвер в Итън и се дуелира с оня педал Пърси Куил, задето те нарече китаец. Уби го и те изключиха, макар че татко потули цялата работа за няколко хиляди гвинеи. Норбърт ще си получи заслуженото…“

Движение в стаята го откъсна от мислите му. Сьоратар току-що бе влязъл, останалите го заобиколиха и поздравяваха. Андре Понсен стоеше зад него. През своята мъгла Струан чу Сьоратар да казва, че срещата в Йедо е приключила бързо, след като „намерихме изход и френските компромиси бяха приети, така че нямаше нужда да оставаме…“

Той престана да го слуша, а погледът му се съсредоточи върху Андре. Стегнатият, с остри черти, с изправена стойка красив французин се усмихваше на Анжелик, която му отвръщаше с щастлива усмивка, не бе го правила от много дни. Задави го ревност, но я отпъди. „Не е нейна вината — помисли си изтощено, — нито на Андре, тя заслужава да й се усмихва човек, а аз не ставам за компания, не съм на себе си, примрял от болки и безпомощен. Господи, но аз обичам тази жена до смърт и се нуждая от нея.“

Той се изправи с труд, извини се и благодари за гостоприемството. Сьоратар беше чаровен, както винаги.

— Но сигурно ще останете? Толкова съжалявам за пожара — не усетихме земетресението в морето, нямаше дори вълни и помен от подобно нещо. Не се безпокойте за годеницата си, компанията й ще ни достави удоволствие, господине, докато ремонтирате апартаментите си. Разбира се, вие сте добре дошли по всяко време. — Той ги изпрати до вратата. Анжелик настояваше да хване Струан под ръка и да го заведе до вкъщи.

— Добре съм, Анжел — рече Струан с любов.

— Разбира се, любими, но това е удоволствие за мен — каза тя, преливаше от доброжелателство, защото Андре се бе върнал. „Само няколко часа, и ще съм свободна.“

Вечерята мина великолепно — Анжелик сияеше, Сьоратар бе изпълнен с гордост от своя успех в Йедо, забавляваше ги с подвизите си в Алжир, където беше отговорен чиновник на разположение преди назначението си в Япония. Вервен през цялото време се стараеше да привлече вниманието й с героични разкази за онова, което бе постигнал по-рано; всички бяха въодушевени от присъствието й и от виното, което се лееше в изобилие — бутилка бордо на човек и шампанско преди за отваряне на апетита, а после — за да успокоят стомасите си. Тогава Андре Понсен заразказва пикантни истории от Хонконг, Шанхай и Дзилун 51 , където селяните от време на време наистина решаваха, че Петнистата Чума пак ги е нападнала и този придатък ще се скрие в телата им; ето защо всички мъже си го връзват с канап, закрепват го здраво към врата си, за да предотвратят катастрофата.