Гай-джин
Шрифт:
— Моят син видя ли я вече?
— Тя ще се срещне с него следобед.
— Добре, днес заради нея говори на своята стара майка като отровна змия. Острият нос и Катеричката в тайно съзаклятие? Мирише, мирише на нещо наистина. Дръж си очите отворени на четири, както и ушите нащрек, По-млада ми сестрице.
— Има нещо друго. — А Со развълнувано ококори очи. Бръкна в джоба си и сложи тапата на масата. Долната й част бе оцветена в черно до лилаво. — Намерих това под леглото, когато взимах нощното гърне.
Сбръчканото лице на А Ток се набръчка още повече от недоумение.
— Е, и?
— Помириши го, По-стара ми сестрице.
А Ток се подчини. Миризмата беше остра, стори й се позната.
— Какво е това?
— Не съм сигурна… но ми мирише на Тайната на луната. Мисля, че с тази тапа е било запушено шише, съдържащо Тайната на луната… и други билки.
По-възрастната жена зяпна:
— Очистителното? За помятане ли? Невъзможно! Защо ще й е да го прави?
— Много е позорно за твоя син да стане баща преди сватбата, нали? Ти знаеш каква врява вдигат чуждоземските дяволи за сватбата, скандалите и девствеността, никакво чукане преди венчавката — все мъжът бил виновен — какви глупости! Позор за сина ти. После трябва да се отговаря пред тай-тай Тес, както и пред отвратителния и отмъстителен чуждоземски бог.
Двете жени вдигнаха рамене. А Ток пак подуши тапата.
— Смяташ, че Острият нос е хвърлил шишенцето в морето?
— Липсва ми и една чаена лъжичка, навярно, за да вземе билките заедно с лекарството, поиска ми и гореща вода и мед.
— За да премахне лошия вкус в устата си! Аййиая! — А Ток мрачно заяви: — Моят син е… загубил си е ума по тази жена.
— Какво да правим?
— Почтено е, че ми каза. Ще пишем веднага на прославения Чжан и ще му изпратим тапата с първата поща. Той ще разбере дали си права и ще реши. — А Ток разтреперана наля още по чаша вино за двете. — Дръж си очите на четири, мълчи като мида и аз ще правя същото — нито дума на нея, на сина ми или на когото и да било, докато прославеният Чжан не ни нареди какво да правим.
Малкълм Струан куцукаше през Хай стрийт към сградата на компанията, тежко отпуснат на бастуните си. Небето беше облачно, лек вятър повяваше от морето, следобедът бе мразовит, а неговото смазващо безпокойство бе понамаляло, след като бе видял Анжелик, убедил се, че е добре, по-прекрасна от всякога, макар и бледа и сънлива. Той бе постоял съвсем малко, не искаше да я изморява.
Група търговци на коне учтиво задържаха поводите да му направят път и вдигнаха камшиците си в знак на поздрав.
— Добър ден, тай-пан — рече Лънкчърч, мрачен като останалите. — Ще дойдеш ли в клуба по залез-слънце?
— Какво не е наред? — попита Струан. Лънкчърч помръдна палеца си към тумбестия черен корпус на двумачтовия параход, закотвен в залива близо до фрегатата на Марлоу. На него се развяваше флагът на „Брок и синове“.
— Той носи новини. Норбърт е свикал събрание само за търговците без Сър Уилям.
— Възнамерявах да направя същото. По залез-слънце, добре, ще дойда — обеща Малкълм твърдо. „Океанската чародейка“ — всички, главни плавателни съдове на Брок носеха в името си „Чародейка“ докато компания Струан използваше „Облак“ — бе пристигнала ненадейно вчера късно вечерта с новини, поща и последните вестници от Хонконг. — Шибан глупак! Основните редакционни статии във всички вестници пишеха за адмирал Кетърър и много успешната атака на флотата срещу китайските пиратски гнезда в и около залива Мирс и че сега са на път за Шанхай за въглища. „Гардиън“ с едър ядовит шрифт обобщаваше проблема:
В писмо до губернатора адмирал Кетърър пише, че са понесли някои жертви заради китайските брегови батареи, въоръжени със съвременни оръдия — оръдията, произведени в Бирмингам, са придобити в Хонконг по честен или нечестен път от У Сунг Чой, водач на флотата на Белия лотос, който за съжаление не е нито заловен, нито убит.
Учудващо е, че заради такъв дребен инцидент (оръдията бяха извадени от строя от група слезли на сушата моряци) адмиралът препоръчва продажбата на всевъзможно оръжие и опиум да бъде обявена за незаконна и незабавно забранена из цяла Азия, особено в Китай и Япония, с най-сурови наказания за всяко нарушение.
На тази недопустима намеса в легитимната търговия, това безсъвестно обвинение към всички търговци в Китай — прочути със своята безпристрастност, с храбрите си, градивни способности в полза на Империята, със своята преданост към Нейно величество, Бог да я благослови, и с това, че поставят родната страна над печалбата — трябва да се противостои с най-остър език.
Редакторите биха искали да попитат адмирала: кой осигурява данъците, за да се плаща за най-огромните военноморски сили, които светът някога е виждал (на които той е без съмнение уважаван член, макар и видимо дезинформиран за жизненоважните интереси на Короната), без които нашата Империя ще престане да съществува: Единствено и винаги трудолюбивите търговци и търговията им…
— Кетърър е шибан глупак — рече Струан. — Този път Норбърт е прав. Може би сега Сър Уилям ще прогледне и веднага ще поиска замяната на адмирала. Сами се оправяме с японците тук, а Кетърър не ще да се помръдне, без да доуточни всички подробности.
— Със сигурност ни е нужен негодник с пипе — рече Лънкчърч. — Кетърър е шибан пръдльо.
Един от групата се обади:
— Хей, Чарли, той смаза пиратите, щом получи заповедта, ще направи същото и тук. Какво са още няколко месеца, а? Тай-пан — попита той разтревожено, — може ли да научим как е госпожица Анжел?
— Добре е, сега е добре.
— Слава Богу!
Новината, че е останала на легло, обходи цялата Колония вчера, а когато се разбра, че е отказала да приеме Бабкот, Хоуг и дори тай-пана, безпокойството нарасна.
— Господи, това е от жабарската им храна, отровена е…
— Не, заразила се е с тяхната чума…
— Жабарите не боледуват от чума, за Бога, имат само въшки…
— Всички сме въшлясали…
— Чух, че било холера…
Всеобщо облекчение овладя Йокохама същия ден по пладне, когато господин Сьоратар издаде официален бюлетин, който гласеше, че Анжелик е в добро здраве, просто страда от временно неразположение — шепнеше се от ухо на ухо, че чисто и просто й било дошло.
— Годеницата ми е добре — повтори Малкълм с гордост.
— Олекна ни — рече Лънкчърч. — Чу ли, че „Чародейката“ си заминава с вечерния прилив?
Малкълм погледна към морето, пак го обзе безпокойство. Снощи, щом чу за пристигането на кораба, едва не му прилоша от внезапната паника, че Тайлър или Морган Брок са на борда. Едва когато Джейми го увери, че няма такова нещо, започна да разсъждава трезво.
„Защо, по дяволите, се ужасявам от Тайлър Брок дори сега? — питаше се той отново и отново. — Когато бях малък — да, но сега Тайлър е малко по-висок от мен, макар и грозен, както винаги, с грубо лице и цапнат в устата, с голям тумбак, а единственото му око винаги е кървясало. Какво значение има? Като него има много в Хонконг, къде по-грозни. Много подобни врагове. Но те не ме плашат. Винаги е бил наш враг и го удържахме всеки път — и Дърк, и татко, и мама, и аз трябва да го спра, но… Всемогъщи Боже, мразя тоя негодник за всичката скръб, която е причинил на майка ми и на семейството.“
Пое си дълбоко въздух и се върна към „Океанската чародейка“.
— Тя не трябваше да тръгва още два дни.
— Така се говори.
— Но защо? Защо толкова бързат да влязат в пристанището, да натоварят и да отплават?
— Не зная, но това е удар в слабините.
— Скоро ще разберем. „До края на деня!“ — Малкълм прогони предчувствията си и пресече улицата. Бе се запътил към сградата на компанията, а над нея се извисяваше шпицът на „Света Троица“. Бе посетил сутрешната служба и се бе молил за Анжелик и за сили, а след това себе почувствал по-добре. „Но, Боже, порази всичките от Брок, нека убия Норбърт бързо и чисто…“
— Тай-пан!
Сепнат от своя унес, той се огледа. Филип Тайърър бързаше откъм Британската легация. — Извинявай, но ние всички просто искахме да узнаем как е госпожица Анжелик?
— Добре, добре е — отвърна Малкълм. Зад Тайърър съзря как Сър Уилям наднича насам от един прозорец на приземния етаж. Малкълм му махна с бастуна и несръчно вдигна палец. Посланикът му отвърна. Точно преди Сър Уилям да се прибере в стаята, Струан зърна друг мъж до него. — О, това ли е твоят питомец самурай Накама?