Чтение онлайн

— Ох, извинявай, та какво казваше?

— Радвам се, че ти предложих решение. Ще възникнат някои трудности, разбира се, но ти имаш кораби, а те имат капитани, а капитаните на британските кораби при определени обстоятелства имат право да венчават. Ти си тай-пан, и значи можеш да наредиш! Quod erat demonstrandum. 57

— „Небесни“, ти си фантастичен — извика Малкълм, — фантастичен! Сигурен ли си… сигурен ли си… за майка ми и баща ми?

— Да. Един от моите източници беше Морли Скинър, собственик на „Ориенталски времена“, съвременник на Дърк Струан; старецът обичаше да поклюкарства за някогашните времена; другият бе господин Фъдърингил, преди да умре, и… не си ли забелязал, че малцина изслушват възрастните хора, които наистина са били свидетели на най-различни събития? Скинър умря преди около осем години, ти познаваше ли го?

— Не. — Част от надеждите на Малкълм се изпариха. — Ако беше вярно, всички в Хонконг щяха да знаят.

— Дърк Струан реши да потули работата, избра „църковна венчавка в тесен кръг“, сметна, че така най приляга за случая. Беше достатъчно могъщ да го стори и дори принуди Брокови да се съгласят. Вярно е.

— Но щом той… — Малкълм замълча. Цяло удоволствие бе да види човек лицето му. — Няма значение дали е вярно или не, нали?

— Така е. Истината е от изключително значение, тъй като ти осигурява пълна защита срещу майка ти. В края на краищата ти просто повтаряш онова, което е сторила тя, следваш нейния пример.

— Боже мой, „Небесни“. Напълно си прав. — И добави още по-възбудено: — Имаш ли доказателство?

„Разбира се, глупачето ми — помисли си Скай, — обаче няма да получиш всичко наведнъж.“

— Да, в Хонконг. Имам нужда от средства, за да замина незабавно за там според нашия договор. Да речем, пет хиляди, което включва и доказателството… стига само моето предложение да разсече твоя гордиев възел. Докато ти пристигнеш след венчавката, ще съм ти осигурил всички нужни доказателства.

— Боже праведни, пък аз си мислех, че съм загубен!

— Малкълм се облегна на стола. Вече нямаше какво да го спре. И това обстоятелство разчисти съзнанието му от всички кошмари — дневни, нощни и бъдещи. — Какви факти знаеш още за мен и за миналото ми?

— Купища, господин Струан — подсмихна се Скай. — Засега няма да ти ги издам, колкото и да са ценни.

Малкълм Струан се отправи към къщи по-щастлив от всякога, бастуните и болката не го притесняваха, както друг път.

„И защо не? — едва не изтананика той. — Следващата седмица ще се оженя за най-красивото момиче на света, ще изработя майка си безупречно — нямам търпение да видя физиономията, която ще направи. Организирал съм тържество за довечера, което сега ще се превърне в истински празник, а Норбърт се върна тъкмо навреме, за да го изпратя на онзи свят при Създателя му, аййиая.“

Малкълм приветливо поздравяваше и махаше на минаващите. Беше известен, пък и го жалеха, уважаваха го като тай-пан на Търговската къща, а още повече му завиждаха, тъй като бе обожаваният бъдещ съпруг на любимката на Колонията.

Слънцето се показа иззад облаците в съзвучие с настроението му, морето заблестя. Флотата се подреждаше в залива, малките корабчета на Сър Уилям гребяха към флагмана, а други се трупаха около пощенския параход. Техният собствен търговски кораб „Лейди Тес“, който курсираше с товари между Йокохама, Шанхай, Хонконг, през всички главни пристанища до Лондон и обратно, бе готов да отплава тази вечер.

„Неговият капитан го бива за тази работа — помисли си Малкълм. — Лавидарк Смит, едър и шумен, е от години в компания Струан, както и повечето ни капитани, но никога не съм го харесвал особено. Бих предпочел чичо Шийли да ни венчае и благослови. Жалко, че не знаех каквото знам сега, когато той се отби тук. Джос! Все едно, не мога да задържа Лавидарк в пристанището, дори и утре няма да е възможно. Първо трябва да си разчистя сметките с Норбърт. Дали да не се спра на Винсънт Стронгбоу от «Вихреният облак»? Той пристига в неделя и заминава за Хонконг в сряда. Тъкмо ще имам време да убия Норбърт и да се промъкна на борда, преди Сър Уилям да ме е смачкал. Не бива да се бавя тук, далеч по-безопасно е да съм в Хонконг, където наистина сме могъщи, а Анжел… вече като моя съпруга… ще ме последва след две-три седмици.

И тъй, решено е. И «Небесния» е напълно прав. Трябва да съм много предпазлив и да не казвам никому, дори и на Анжел, до самото навечерие. Имам му вяра, той се закле да пази тайна, а ще му изплащам хонорара на части цяла година, с което ще си осигуря неговата преданост. Аййиая, пет хиляди! Няма значение, намери разрешение наистина! Слава Богу!

И още нещо: ще намаля лекарството, дори ще опитам съвсем да го спра, длъжен съм заради Анжел да се оправя и да бъда силен и достойно да поема Търговската къща. С Анжел до себе си мога…“

Наблизо преминаха в тръс конници и разсеяха бляновете му. Махна на ездачите и забеляза, че е недалеч от църквата. Шпицът й блестеше на слънцето, ноздрите му се изпълниха с мирис на море, на коне, на земя и живот. Обладан от внезапна благодарност, понечи да влезе и да прочете благодарствена молитва, когато забеляза, че парната им лодка се насочва към кея; Джейми стоеше на кърмата, забил нос в някакъв вестник, и това го подсети за пощата. Отправи се към кея и стигна там тъкмо когато лодката приближи.

— Джейми! — Малкълм надвика шума на мотора и махна с ръка, докато продълговатият съд напредваше към шпангоутите, натежал от водорасли и морски жълъди. Джейми хвърли бегъл поглед, за да прецени вятъра, и също му махна. Достатъчно бе да види изражението на лицето му.

— Ще се кача на борда.

Малкълм тромаво стъпи на палубата, бе му трудно да се движи с бастуни по наклонената повърхност, все пак се добра до кърмата и остави Джейми да го хване под мишница и така да слязат по трите стъпала до кабината. Бе просторна и уединена, с пейки около масата за морските карти. Върху плота лежеше пощата в спретнати пакети, разделена на писма, вестници, списания и книги. Малкълм тутакси забеляза писмо от майка си най-отгоре на неговата купчинка — тя имаше толкова характерен почерк. Друго нейно писмо до Джейми вече лежеше отворено встрани.

— Радвам се да те видя, тай-пан.

— Сега пък какво има?

— Ето, прочети писмото до мен: