Чтение онлайн

Хирага сякаш се закова на място. Бе забравил всичко друго. Пресегна се за едната тръбичка. Тя пулсираше като жива в ръката му. В единия й край имаше малка дупка за възпламенител и във въображението си той видя как собствената му ръка промушва незабелязано бомбата през най-ниската амбразура, а после още една. След това бързо се снишава в лодката, напълно скрита от морската мъгла, тихичко се измъква и в същия момент се чува страхотен взрив, тъй като бомбата възпламенява останалите снаряди. Големият кораб бавно потъва под водата.

А заедно с него и собствените му планове.

— Замисълът ти е великолепен, Кацумата — заяви Хирага, въпреки че му призляваше. — Налага се най-внимателно да подберем подходящия момент, да се съобразим с пълнолунието и с вълнението. Пролетта или ранното лято са най-подходящи. След това няма да мога да остана тук и… Да знаеш колко неща имам да ти разказвам и какво съм открил. — Едва не се изтърва, че вече говори добре английски, но се усети навреме. — Само още няколко седмици, и ще съм готов. Тогава ще подпалим църквата и ще взривим кораба.

— Ще го сторим утре вечер.

— Невъзможно!

Кацумата хладнокръвно се забавляваше с притеснението на Хирага и си мислеше колко е жалко, че Ори загина, а Хирага е жив. Ори го превъзхождаше във всичко. „Но пък той бе от Сацума, а не от Чошу.“

— Колко пъти да ви повтарям, че изненадата е най-доброто оръжие на шиши. Както и бързината. Къде е Акимото?

— В селото. Сметнах, че е по-добре да не го вземам сега. — Съзнанието на Хирага бе претрупано от впечатления. След като се върна от Ходогая, не бе споделил най-съкровените си мисли със своя братовчед. Само му каза, че от Кацумата е научил за смъртта на Сумомо, предадена от Койко на Йоши. Всъщност не вярваше, че и двете са били вкарани в капана току-така. „Както и ние ще бъдем пожертвани безсмислено заради този идиотски замисъл и целият ми труд ще отиде напразно.“ — Утре е прекалено рано. Предлагам да…

— Един човек ще се справи с църквата. Акимото. Ще имаме нужда от ладия или от малка рибарска лодка. Можеш ли да намериш?

— Навярно — машинално отвърна Хирага. В съзнанието му се рояка несметни въпроси и опасения. — Или ще открадна някоя. Сенсей, мис…

— Не мислиш ясно. Рибарите винаги отнасят веслата, когато изтеглят лодките на брега. Няма нужда. Купи. — Кацумата измъкна копринена кесийка и небрежно я сложи на масата. — Хирага, съсредоточи се! — Гласът му се ожесточи: — Нима животът ти сред гай-джин те е покварил дотолкова, та си забравил клетвата си пред соно-джой. Съсредоточи се — планът е добър, моментът е подходящ. Можеш ли да купиш лодка?

— Да, да, но… но, Сенсей, къде ще се оттеглим?

— Проста работа. Ние тримата — ти, Такеда и аз, ще потопим кораба. После ще оставим лодката колкото се може по-близо до Йедо и ще се скрием в големия град.

— А какво ще стане с онзи, който ще подпали църквата?

— Той ще се измъкне по суша.

— Нуждаем се от поддръжката на повече шиши, тази задача е тежка. Цялата област ще стане смъртно опасна за нас.

— Тъкмо това ще улесни бягството. Четирима са достатъчни. Аз ще оглавя нападението срещу кораба, а ако утре задуха вятър, горящата църква може да подпали цяла Йокохама. И още по-добре. Ела пак тази нощ, доведи Акимото, а дотогава ще съм окончателно готов с плана.

— Но… къде е Такеда?

— Оставих го в Ходогая. Ще дойде тук днес следобед. До довечера, Хирага. — Кацумата рязко го отпрати с поклон.

Хирага смутено се поклони в отговор. Нямаше как да не се подчини — дълги години бе обожавал и благоговял пред своя сенсей, умел фехтувач и тактик. Излезе и със залитане прекоси моста към Колонията, мина по селската улица, зави към стъргалото, после отново се върна, без да съзнава какво върши. В главата му се рояха черни и невъзможни мисли, цялото му бъдеще се разбиваше на пух и прах заради този простак от Сацума, който си бе наумил да тласка съдбата напред.

„И все пак Сенсей е прав — мрачно си мислеше Хирага. — Тези две деяния ще разярят гай-джин, флотът им ще обсади Йедо. Йедо ще изгори, а за отмъщение Йокохама ще бъде срината със земята. След няколко месеца корабите ще се завърнат, но този път с повече войски, а дотогава шиши ще са завзели Портите и цял Нипон ще е готов за съпротива. Но това няма никакво значение за гай-джин.

Така или иначе ще ни се наложи да се отворим към техния свят. Гай-джин вече са го решили. Така че ще имат база в Йокохама и на други места, защото са в състояние да изравнят със земята нашето крайбрежие и да затворят пристанищата ни завинаги, стига да поискат, и никакъв Божествен вятър няма да ни помогне.“

— Здрасти, друже, накъде си тръгнал?

— О! — Хирага се бе озовал пред Легацията. — Добро утро, господин часови. Отивам Тайра-сама.

— Няма го тука, друже — прозя се часовият. — Господин Тайърър и началството са в Канагава.

— О? — Хирага погледна отвъд залива. Морето бе неприветливо и той едва-едва различи Канагава. Някаква фрегата — Хирага разпозна в нея „Пърл“ — бавно кръстосваше край брега, красива и смъртоносна. На рейда флагманът със своите четиридесет оръдия бе пуснал котва срещу вятъра. — Аз дойда по-късно.

Хирага печален се запъти към селото, за да купи ладия. Колкото и да не одобряваше замисъла, той преди всичко бе шиши.

Рано следобед на същия ден в каюткомпанията на кораба на Нейно величество „Пърл“ Сьоратар и Сър Уилям се чукнаха и отново се поздравиха един друг с успешната среща.

— Още една чудесна крачка напред, Анри, приятелю — приветливо рече Сър Уилям. Взе бутилката и погледна етикета. — Не е лошо за 1848. Пък и пиршеството си го биваше. — На масата лежаха остатъци от гощавката, която главният готвач на Сьоратар им бе осигурил: студена баница с гълъбово месо, плодова пита, трохи от френски франзели, няколко тънки резена от лакомо погълнатото сирене бри, пристигнало с последния кораб от Шанхай. — Още не мога да повярвам, че Йоши ни предложи всичко това.

— Така е. Прекрасни са делата Господни. Ние ще обучим флота му, вие ще се заемете с армията, ние ще се захванем с банкерството и митниците и…

— Фантазьор! — засмя се Сър Уилям. — Но няма да се караме за подялбата — това е работа на Лондон и Париж. — Той се оригна със задоволство. — Накрая всичко ще се сведе до „Колко?“, тъй като очевидно ние ще трябва да дадем на заем необходимата сума, за да купят нашите кораби, фабрики и всичко останало. Макар да твърдят, че щели да платят добре.

— Да, но ще има и обичайните гаранции, митнически постъпления и тъй нататък. — И двамата се разсмяха.

— Ще стигне и за двете ни държави и дори ще остане — заяви Сър Уилям, без да е съвсем уверен. — Но, моля те, Анри, направи ми една услуга — не вади душата на адмирала. И бездруго си имам достатъчно грижи.

— Добре, обаче той е… Няма значение. Какво ще правиш с този Накама? Удивително. Голям късмет имаш, че не те е убил посред нощ, нали си техният враг номер едно. Какво те прихвана, та пое такъв риск?