Чтение онлайн

— Ой, Джейми! — възкликна Морийн от другия край на стаята. Наблюдаваше го, чакаше и се усмихваше все по-широко: — Не можеш да си представиш колко се радвам да те видя. Най-сетне съм тук, а пък приключенията ми стигат за цял роман. — Той нито отговори, нито се помръдна и на челото и се изписа, лека бръчка. — Събери си акъла, момче!

— Тес? — изкряка Джейми. — Аз… ние те взехме за Тес Струан.

— За госпожа Струан ли? Не, тя е в Хонконг. Тя е истинска дама. Уреди пътуването ми дотук и не ми поиска нито пени. „Върви и се срещни с твоя Джейми Макфей и му предай поздравите ни“, каза ми тя и ме представи на капитан Стронгбоу. Той ми предостави самостоятелна каюта. Тес Струан ме запозна и с чудесния доктор Хоуг и с господин Самохвалко Горнт.

— А?

— Това момче си мисли, че е Божи дар за нежния пол, но на мен тия не ми минават казах му, че съм сгодена пред Бога и пред хората за господин Джейми Макфей. Пък той ми рече, че бил твой приятел, Джейми, а доктор Хоуг потвърди, че ти бил спасил живота. Тъй че се отнасях мило с него, но се държах на разстояние. Ой, момчето ми, колко неща имаме да си казваме!

— Божичко — прошепна Джейми, без да я слуша, — нищо чудно, че те сбърках с нея, с тая кърпа, дето ти скрива лицето, пък и сте еднакви на ръст, и осанката ви е една и съща…

— Пфу! — Очите на Морийн внезапно пламнаха. — Ще съм ти благодарна, ако не споменаваш напразно името Божие. Тя е малко по-ниска от мен и много по-дебела, далеч по-стара, пък и косата й е посивяла. Моята е кестенява и дори на тъмно не приличам на нея! — Тя въздъхна, тъй като закачката й не мина. Разгневена, огледа стаята. Забеляза гарафата. Стремително се запъти към нея, подуши я, за да се увери, че е уиски, сбърчи носле от отвращение, но все пак наля една чаша за него и няколко капки за себе си.

— Заповядай. — Морийн го погледна — за първи път се бе озовала толкова близо до него и неочаквано засия в усмивка. — Татко ми винаги си пийваше уиски, щом се сетеше, че Шотландия е част от Британските острови.

Магията сякаш се разпадна. Джейми се разсмя, прегърна я и я притисна силно към себе си, а тя едва не разля чашите.

— По-полека, момчето ми — ахна Морийн, успя да ги сложи на масата и отчаяно се вкопчи в него. Така се освободи от дългото очакване, от безпомощното стоене на прага, смаяна от потреса му. Не бе я посрещнал, както тя се надяваше, затова се опита да се държи стоически и зряло, не знаеше какво да прави, как да му каже, че го обича и че не може да се примири да го загуби.

Тъкмо затова бе рискувала и бе напуснала своето убежище, бе се поверила в Божиите ръце, бе взела молитвеника си и Библията, както и пистолета на баща си и слепешката бе потеглила, за да прекоси десет хиляди мили, изпълнена със страх. Но само вътрешно. Външно — в никакъв случай, никога, Росови не се държат така!

— Ой, Джейми, момчето ми, момчето ми…

— Всичко е наред — прошепна й той, изгарящ от желание да успокои нервната й възбуда.

След малко Морийн престана да трепери, освободи се от прегръдката му, развърза шапката си и дългата й червеникава плитка се разви.

— Така е по-добре. Ти си чудесен, благодаря ти. — Подаде му неговата чаша, взе своята и се чукна: — Да живее Шотландия. — Отпи малко и продължи: — Ужасно е на вкус, Джейми, но страхотно се радвам да те видя, не знам как да ти го обясня.

Усмихваше се още по-нерешително и вече не бе толкова самоуверена. „Прегърна ме като брат, а не като любовник. Боже Господи, Боже Господи.“ За да скрие смущението си, Морийн се озърна наоколо, докато сваляше палтото и ръкавиците си. Бе облечена в топла и добре скроена рокля, също синя, която подчертаваше съвършената й фигура и тънкото й като на оса кръстче.

— Твоят господин Макструан ми каза, че можеш да използваш покоите си, а аз да се настаня в съседство, докато си намерим жилище. Освободил ли си стаите си, Джейми?

— Все още не. — Макфей се чувстваше объркан, не знаеше как да отвори дума, но все щеше да му се наложи. И то скоро. — Тук… Първо събрах всички документи и книги. С горния етаж ще се заловя утре. Всички мебели в кабинета и в жилището ми са на Струанови.

— Няма значение. Ще си купим свои. — Морийн седна на стола срещу бюрото му и го погледна. Ръцете й лежаха в скута. Изчакваше. Сега ще си държи езика зад зъбите и ще чака той да заговори пръв. Каквото зависеше от нея, го бе сторила — бе пристигнала. Може би бе прекалила, като пристигна, без да го извести, но бе обмислила всичко много внимателно. Бе му писала писмо и си бе представяла срещата им през всичките отвратителни месеци на плаването, докато бушуваха бури, както и веднъж в Китайско море край Сингапур, по време на бунт сред китайските пътници от трета класа, между които имаше и пирати. Метежът бе потушен и удавен в кръв. През всичките тези дни Джейми й бе служил за пътеводна звезда и ето — най-сетне тя е при него.

— Лош човек е този Джейми Макфей — бе заявила майка й, когато Морийн й съобщи за решението си. — Все ти повтарям ли, повтарям, че от това нищо няма да излезе, момичето ми. Писмата му са всичко друго, само не и обнадеждаващи, точно обратното.

— Все пак ще замина, мамичко. Дали татко ще ми даде пари на заем?

— Да, стига да го помолиш.

— Все пак ще замина. Налага се. На двайсет и осем съм. Вече съм стара, кажи-речи, стара мома. Толкова дълго чаках, че ще потърпя още три години, ако се налага, но… сега или никога. Реших се. Разбираш ли ме, мамичко?

— Да. Разбирам те. Но… ами, поне ще бъдеш заедно с него, при мъжа си, а не като мен.

Морийн съзря сълзите й и чу съвети, нечувани никога преди, и тайни, не споделяни никога преди. Накрая майка й рече:

— Бог да те благослови, момичето ми. Да кажем на татко ти.

Баща й бе майор от британската армия в Индия, сега пенсиониран. Бе служил двайсет и пет години, от които осемнайсет в новосформирания Гуркхски 75 полк. Бе си идвал в отпуска веднъж на две-три години. Старите му рани го принудиха да се оттегли преди около десетина години, но мразеше да го смятат за пенсионер.

— Да, момичето ми, ще ти дам благословията си при две условия — рече й той. — Ако тоя Джейми те отблъсне, да му кажеш, че ще го намеря и ще го убия. Второ, ако те изнасили или обиди, отрежи му топките. Ще ти дам моя кукри, тъй като Шон не ще има нужда от него поне още десет години.

— Добре, татко.

Кукри 76 , бойният му гуркхски нож, бе неговата най-ценна вещ. Морийн бе най-голямата от трите си сестри, братчето й бе на единайсет и тя първа напускаше дома.

Децата на Британия навред по света си оставаха чеда на империята.

Джейми добави още въглища в огъня и приближи стола си към нея. Седна. Взе ръката й.

— Морийн, преди три месеца ти писах.

— Малко писма получих от тебе — заяви тя безгрижно, за да спечели време.

— Във всичките си писма от последната година се опитвах, доколкото мога, да ти изтъкна, че тук не е място за дама. Тук не е като в Индия, където полковият жив…

— Никога не съм ходила в Индия, както знаеш, Джейми. Мама беше там само веднъж. — Морийн задържа ръката му в своите. — Не го вземай присърце — и тук е хубаво, не бой се. Това е женска работа. Ще уредя живота ни.