Чтение онлайн

Пронизаха го ледени тръпки. Райко го бе помолила да я посети спешно тази вечер. Ами сега? Чакаха го неприятности.

— Добър вечер, сър — поздрави го пазачът пред парадния вход на Струанови.

— Имам среща с госпожа Струан.

— Да, сър. Тя ви очаква в кабинета на тай-пана в другия край на коридора. Извинете за бъркотията във вестибюла, сър, но господин Макфей си събира багажа. Ужасно е, че си отива, нали?

— Да, но да се надяваме, че…

Гърмът от сигналното оръдие го прекъсна насред думата. Двамата мъже изненадано погледнаха към морето. Не се очакваше никакъв кораб и нито един не бе закъснял. Движението по претъпканата Хай стрийт замря и над Йокохама се понесе развълнуван шепот. Откъм носа се задаваше клипер с опънати платна. Съзряха кълба дим от оръдейния салют, с който корабът поздравяваше флагмана, а после чуха и гърма от ответния салют на флагмана.

Клиперът се намираше все още далеч и флагът му не се виждаше.

— От нашите е — гордо заяви пазачът. — Няма начин да не е. Като в добрите стари времена… О, добър вечер, сър.

Джейми Макфей излезе забързано и се загледа през бинокъла си.

— Здравей, Андре, само да се уверя… „Буйният облак“! Алилуя!

Всички щяха да си направят верния извод. По разписание корабът трябваше да плава до Лондон. Щом се връщаше тук, при това толкова скоро, значи носеше спешни новини… или пътници. Добри или лоши.

— Алилуя — повтори Андре след него.

Той видя Сьоратар да стои с далекоглед на стълбището на Френската легация. Сър Уилям с бинокъл на прозореца си, а в съседство Дмитрий стоеше на входа на Брокови и гледаше с къс далекоглед. Сибородин забеляза Джейми, подвоуми се и вдигна палеца си. Джейми му махна в отговор и отново се загледа в морето. Красивият клипер акостираше.

— Навярно тя е на борда — тихо прошепна Андре.

— И аз си помислих същото. Скоро ще разберем.

— Защо не й се обадиш?

— Докато накарам началника на пристанището да вдигне флагчетата, ще се здрачи. И тъй, и тъй това вече не е моя работа, нека решава господин Макструан. — Джейми изгледа Андре. — Ей сега ще научим. При Анжелик ли отиваш?

— Да.

— Не я тревожи, докато не сме сигурни. Става ли?

— Дадено, mon brave. — Андре отново погледна към клипера. — Ще я посрещнеш ли?

— На кораба ли? — Джейми отново се усмихна сурово. — Ти на мое място какво би направил?

Заедно влязоха във фоайето. По стълбите слизаше Албърт Макструан във вечерно облекло, с развързана вратовръзка, но елегантен.

— „Буйният облак“ ли дойде?

— Да — отвърна Джейми.

— Така си и мислех. — Албърт присви очи. — Добра вечер, Андре. Как си?

— Добре, благодаря. Ще се видим по-късно.

Джейми изчака, докато Андре почука и влезе в кабинета на тай-пана, който сега принадлежеше на Макструан.

— Ще посрещнеш ли кораба?

— О, да. — Албърт слезе до последното стъпало, но вече не толкова наперено. — Моля те, би ли ме придружил?

— Благодаря, но удоволствието вече е твое. Изпратих Варгас при боцмана и катерът ще е готов след пет минути.

— Ела с мен и посрещни кораба, както си правил досега. И все още следва да правиш — покани го любезно Макструан.

— Не, време е да се пренасям — това вече е твоя работа. Но все пак благодаря ти.

— Чух, че тазвечерният банкет на Сергеев щял да бъде внушителен, тъй като Анжелик е приела да присъства. Размисли и ела.

— Тази вечер не мога — още не съм си опаковал нещата. — Джейми му се усмихна и пое по коридора. — Разбрахте ли се с Анжелик тя да ползва кабинета ти?

— О, да, с радост й услужих. По-добре да посреща гостите си там, отколкото горе в покоите си, особено пък него. Не бих казал, че ми е симпатичен.

— Андре не е лош човек и свири прекрасно — най-добре от всички тук. Надявам се новините от „Буйният облак“ да са добри.

— Аз също. Но се съмнявам. Мислиш ли, че на него пристига Тес?

— И на мен ми хрумна тази мисъл — ухили се Джейми, тъй като вече не бе неин служител. — Това обяснява защо „Облака“ е променил разписанието си. Дърк би сторил същото.

— Тя не е Дърк, много по-коварна от него е и толкова по-зле, скъпи ми приятелю.

Природените братя и Тес Струан не можеха да се търпят, но според едно допълнение към завещанието на Дърк, ако двете момчета ги бива в училище и напредват в науките, Търговската къща следва да се възползва докрай от възможностите им. И двамата излязоха умници, връзките им сред високопоставените възпитаници на Итън и университетските им приятели обхващаха благородниците, банкерския свят и Парламента, в който Фредерик току-що бе спечелил място. Това ги правеше още по-ценени. Въпреки това и двамата знаеха, че Тес Струан би ги уволнила, ако не беше допълнението в завещанието.

— Надявам се, че не е дошла на посещение. Би било много досадно.

— Просто ще станем по-ниски от тревата и по-тихи от водата — засмя се Макфей.

— Здравей, Андре.

— Добър вечер, Анжелик.

Тя седеше в любимия си стол до еркерния прозорец, завесите бяха дръпнати и откриваха гледка към пристанището.

— „Буйният облак“ ли е?

— Да.

— Добре. Тя на него ли е?

— Само така можем да си обясним пристигането на клипера — усмихна се Андре накриво.

— Всъщност няма значение — спокойно отвърна Анжелик, но стомахът й се сви. — Ще пийнеш ли нещо?

— Благодаря. — Андре забеляза отвореното шампанско в кофичката с лед и полупразната чаша на масата. — Може ли?

— Заповядай.

Започваше да й става навик да наблюдава залеза, вечерния здрач и падането на нощта с чаша шампанско в ръка. Само една чаша, та да се подготви за дългата вечер и за още по-дългата нощ. Вече не спеше както преди. Някога слагаше глава на възглавницата, веднага се унасяше и се събуждаше чак на разсъмване. Сега сънят й се изплъзваше. Първоначално се бе изплашила, но Бабкот я увери, че страхът само усилва безсънието:

— Не е страшно, ако човек не спи осем-десет часа, така че не се тревожи. Пиши писма, занимавай се с дневника си и мисли за хубави неща. Само не се тревожи…

„Скъпа Колет — бе написала тя вчера, — съветът му излезе правилен, но той пропусна най-добрата възможност, а тя е да подготвим план. Много е важно, тъй като онази жена крои моето поражение.

Ако е рекъл Бог, скоро ще пристигна в Париж и всичко ще ти разкажа. Понякога ми се струва, че животът ми тук е някаква пиеса, роман на Виктор Юго и че Малкълм, горкият, никога не е съществувал. Но се наслаждавам на покоя и търпеливо чакам. След няколко дни вече ще знам дали чакам дете или не. Надявам се, толкова се надявам, и непрекъснато се моля да нося дете от него, а също и твоето раждане да мине леко и да имаш още един син.

Трябва да съм много разумна. Тук мога да разчитам само на себе си. Джейми е добър приятел, но не е в състояние да ми помогне много-много. Той вече не работи в Търговската къща, а новодошлият Албърт Макструан е любезен, истински джентълмен, знатен британец, но ме търпи само засега: докато ТЯ се разпореди как да постъпи с мен. Сър Уилям представлява правителството — британското правителство. Един Господ знае дали Сьоратар ще ми помогне наистина, и то само ако има полза от мен. Господин Скай се старае с всички сили, но тук го мразят. Ами Андре? Той е много хитър и знае много, но ми се струва, че ще полудее от капана, в който е попаднал (нямам търпение да узная твоето мнение). Единствената ми надежда е в Едуард Горнт — сигурно вече е пристигнал в Хонконг и се е срещнал с нея. Ежедневно и горещо се моля той да успее, както, надявам се, правиш и ти.

И тъй, използвам нощното си будуване, за да обмислям нещата. Вече имам множество прекрасни хрумвания как да се справя с всички непредвидени случаи и достатъчно сила да посрещна неочакваните изненади. Например, ако Едуард не оправдае надеждите ми или, не дай Боже, въобще не пристигне — носят се слухове за ужасни бури в китайските морета, нещо нормално през този сезон. Компанията Купър-Тилман на горкия Дмитрий загуби още един търговски кораб. Нещастните моряци — океаните са страховити, а те са толкова смели.

Андре твърди, и то с пълно право, че не бива да отпътувам оттук, докато тя не разкрие намеренията си. Аз съм вдовицата на Малкълм, всички твърдят така. Господин Скай е регистрирал всевъзможни документи със Сър Уилям и е изпратил някои от тях в Хонконг, а други в Лондон. Имам достатъчно пари и мога да остана, докогато си искам. Албърт Макструан ми разреши да използвам кабинета на Джейми, щом се освободи. Имам още десет сметки, които Малкълм е подпечатал, без да попълва сумата — колко предвидливо, нали! Джейми и Албърт се споразумяха всеки от тях да ми отпусне по сто гвинеи.

Щом тя разкрие намеренията си, ще започна битката с нея. Предчувствам, че ще се води борба на живот и смърт, но те уверявам, мила Колет, че няма да загина аз — това ще бъде нейното Ватерло, не моето. Ще отмъстя за Франция, усещам се много силна и във форма.“

Анжелик наблюдаваше Андре и изчакваше той да заговори пръв. Изражението му бе сурово, лицето му бе бледо и изпито. Бе отслабнал. Изпи първата чаша на един дъх. Втората също. Вече си наливаше трета.

— Изглеждаш по-красива от всякога.

— Благодаря. Как е твоята Хиноде?

— По-красива от всякога.

— Андре, след като я обичаш толкова много, защо присвиваш устни и очите ти чак изхвръкват от гняв, когато споменавам името й? Нали ми каза, че мога да те разпитвам за нея? — Преди няколко дни той й бе разправил за споразумението с японката. Не всичко, само една част. Отчаянието му бе надделяло и той се бе изтървал. — Щом си толкова непреклонен относно любенето на тъмно и огромната цена, поискана от тази Райко, защо си приел от самото начало?