Чтение онлайн

— Ами… налагаше се — отвърна Андре, без да я погледне. Не искаше да й каже истинската причина. Достатъчно му бе, че Сьоратар присвива устни и избягва всякакъв допир с него, откак бе узнал. Внимаваше и да не използват едни и същи прибори и чаши. — Зърнах я само веднъж и, mon Dieu, нима не разбираш какво е любовта, колко… — Андре замълча. Наля си още една чаша. Бутилката бе почти празна. — Не можеш да си представиш колко неустоима и привлекателна ми се стори тогава. — Гаврътна чашата. — Прощавай, трябват ми пари.

— Естествено. Но са ми останали съвсем малко.

— Но имаш разписки, подпечатани от Малкълм.

— Ах!

Андре се усмихна още по-накриво.

— Слава Богу, сарафите споделят помежду си, чиновниците също. Утре попълни още една. Моля те. За петстотин мекса.

— Прекаляваш.

— Това е по-малко от половината, cherie. — Андре говореше едва доловимо. Стана, спусна завесите, вдигна фитила на петролната лампа върху масата и се пресегна към бутилката. Изля остатъка в чашата си и тресна шишето в кофата с лед. — Да не мислиш, че ми харесва да се държа така с теб? Мигар не знам, че това е изнудване? Не се тревожи, ще бъда разумен. В момента можеш да си го позволиш. Сто мекса или стойността им в гвинеи тази вечер, двеста утре и сто вдругиден.

— Невъзможно.

— Всичко е възможно. — Андре извади някакъв плик от джоба си. В него имаше един-единствен лист и той грижливо го разгъна. Върху листа педантично бяха залепени десетки късчета зелена хартия, сякаш това бе мозайка. Той го остави на масата далеч от нея. Анжелик незабавно разпозна почерка на баща си. Бе втората страница от писмото му, която Андре бе скъсал толкова отдавна.

— Можеш ли да го прочетеш оттам? — тихо я попита той.

— Не.

— Свидният ти татко пише с подпис и дата: „И се надявам, както обсъждахме, че ще постигнеш един преждевременен годеж и сватба, с каквито и да е средства. Това е жизненоважно за нашето бъдеще. Струан ще реши проблемите на «Братя Ришо» веднъж завинаги. Няма значение, че…“

— Няма значение, Андре — тихо го прекъсна Анжелик. Вече нямаше нужда да прикрива злобата си. — Думите незаличимо са се врязали в паметта ми. Незаличимо. Ще го откупя ли, или това писмо представлява постоянна заплаха?

— Просто се застраховам. — Андре сгъна листа и грижливо го прибра. — Сега то ще отиде на сигурно място при подробностите в папката „Анжелик“, в случай че ме сполети нещо лошо.

Тя неочаквано се засмя и той се обърка.

— О, Андре, нима смяташ, че ще се опитам да те убия? Аз?

— Чрез него ще опропастя всички финансови спогодби, които Тес навярно ще ти предложи, ще бъде принудена да ги предложи, и ти ще се озовеш на подсъдимата скамейка.

— Ама че си глупав. — Анжелик взе чашата, отпи от шампанското и той с тревога забеляза, че ръката й не трепна. Тя го наблюдаваше ведро и си мислеше колко е глупав, задето роптае срещу това, че тя знае какво върши той и какъв мошеник е. Но още по-глупаво бе да роптае срещу Хиноде, задето предпочитала тъмнината. Навярно гол изглежда ужасно. И защо се оплаква от йената, ако момичето наистина е такова, каквото го описва. — Бих искала да се срещна с твоята Хиноде. Моля те да го уредиш.

— А?

Развеселена от изражението му, Анжелик попита:

— Какво толкова чудно има? Влагам пари в нея, обезпечавам я, а тя е голямата любов на твоя живот, нали?

Андре трескаво се изправи, отиде до бюфета и си наля коняк.

— Ти искаш ли?

— Не, благодаря. — Бе го проследила само с поглед.

Той отново седна срещу нея. Течението люшна пламъка на лампата и очите й заблестяха.

— Сто мекса, умолявам те.

— И кога ще престана да плащам, Андре? — запита Анжелик любезно.

Вкусът на коняка му хареса повече от виното. Андре не трепна пред този въпрос:

— Когато изплатя цялата сума за нея. Преди да си заминеш.

— Преди да си замина ли? Искаш да кажеш, че не мога да си замина преди това?

— Когато изплатя цялата сума. Преди да си заминеш.

Анжелик се намръщи, отиде до бюрото и отвори някакво странично чекмедже. Малката кесийка съдържаше златни обани на стойност около двеста мекса.

— А ако не разполагам с парите?

— Ще ги получиш от Тес, няма друг начин. Тя ще плати, все някак ще я принудим.

— Ние?

— Обещавам ти. — Очите му бяха кървясали. — Твоето бъдеще е и мое. Поне в това отношение мненията ни съвпадат.

Тя отвори кесията и отброи половината монети. А след това, без сама да знае защо, ги върна обратно и му връчи всичките пари.

— Ето, тук има около двеста мекса — заяви Анжелик с особена усмивка. — Като предплата.

— Вече май не те разбирам. А преди можех.

— Тогава бях едно глупаво младо момиче. Вече не съм.

Андре бавно поклати глава. Извади плика от джоба си и го доближи до пламъка. Анжелик тихичко изохка, тъй като крайчето се подпали и писмото лумна. Андре го сложи в един пепелник и двамата мълчаливо наблюдаваха как то се сгърчи и се превърна в пепел. Той смачка с дъното на чашата си пепелта.

— Защо? — запита жената.

— Защото ме разбираш за Хиноде и независимо дали ти харесва или не ние с теб сме съдружници. Ако Тес не ти плати, смятай ме за мъртвец. — Той й подаде ръка. — Ще сключим ли мир?

Тя сложи ръка в неговата и му се усмихна:

— Да. Благодаря ти.

Андре стана.

— Най-добре да погледна „Буйният облак“. Ако Тес е на борда, това ще ускори нещата.

След като той си отиде, французойката разрови пепелта, но нито една дума не си личеше. „За Андре е лесно да ми покаже подправен препис, да го разкъса, да ми го представи като оригинал и да го изгори. И да скрие истинския възстановен оригинал за по-късно. Той обожава да върши такива неща. А защо изгори фалшификата? За да продължа да му вярвам и да му простя за изнудването.

Мир ли? Човек може да сключи мир с един изнудвач само когато ужасните разобличения, с които те заплашва, престанат да представляват заплаха. В моя случай това ще стане, когато тя ми плати и парите се озоват в банката. И след като Андре получи желаното… Хиноде, предполагам. Какво ли иска пък тя? Криела се от него в тъмнината. Защо? Нима заради цвета на кожата му? Или за да го възбужда? Може би за отмъщение? Или понеже не е японец?

Сега вече знам, че любовният акт преминава от ужас през екстаз и стига до самоизмама. С Малкълм за пръв път се любихме на светло, а втория път — на тъмно; и едното, и другото бяха прекрасни. С онзи, от другия живот, ставаше все на светло, а той бе красив и смъртно опасен, цветът на кожата му бе красив, всичко бе красиво и смъртоносно, ужасяващо и заслепяващо могъщо. Нямаше нищо общо с начина, по който го правеше съпругът ми Малкълм. А него аз наистина обичах. И го почитах, и все още го почитам, и така ще бъде до края на живота ми.“

Острият и слух долови парната свирка на катера. Дръпна завесите и го видя как се отдалечава от техния пристан, целият осветен и с Албърт Макструан в каютата. „Буйният облак“ стоеше на рейд. Оттук едва го виждаше как свива платната и се готви да акостира.

Анжелик мислено се пренесе на борда му и там видя своя враг: с тънки устни, безцветни очи, висока и с изправен гръб, кокалеста и безвкусно облечена. Мисълта й прелетя към далечното пристанище, където погребаха Малкълм, и тя се усмихна. Ликуваше заради тази своя победа и усещаше пулса си да бие в ушите й. Отново се сви на стола си… неговия стол, техния стол — още една победа. Продължи да се взира в тъмнината, където сияеха само светлините по мачтите на закотвените кораби. С мъка сдържаше вълнението си. „Едуард сигурно е на борда.“