Чтение онлайн

— Надявам се на примирие, защото… защото в името на Пресветата Майка аз съм вдовицата на Малкълм Струан, а не някой друг, и нито съдът, нито дори проклетата Тес Струан са в състояние да променят нещата!

Хоуг прикри безпокойството си. И вметна предпазливо:

— Всички сме уверени в това. Само бъди спокойна и не се тревожи. Ако рухнеш, тя ще спечели, а ти ще загубиш, независимо от истината. Няма защо…

Вратата с трясък се отвори. А Со се заклатушка като гъска в стаята.

— Госп’жица тай-тай?

— Аййиая! — кимна Анжелик. — Вън! Защо не чукаш?

А Со застина като вкопана в земята, скришом удовлетворена, че чуждоземската дяволица се е ядосала и по този начин се е унизила.

— Б’лежка, искаш, хея? Б’лежка, госп’жица тай-тай?

— Каква бележка?

А Со се дотътри до нея, поднесе й пликчето, подсмръкна и излезе. Анжелик разпозна почерка на Горнт. Спусна се от висините на своята ярост.

В пликчето имаше визитна картичка с изгравираните букви Е. Г. Съобщението гласеше: „Най-топли поздравления. Изключително любопитно посещение в Хонконг. Ще ме приемете ли утре заран? Ваш покорен слуга: Едуард Горнт.“

Внезапно Анжелик отново се почувства здрава и невредима, силна, изпълнена с решимост и надежда, готова за битка.

— Прав си, докторе. Но няма да рухна, кълна се — заради Малкълм и заради себе си, заради теб, Джейми и господин Скай. Ти си ми чудесен приятел и вече съм добре. Няма повече смисъл да обсъждаме онази жена.

— Анжелик му се усмихна и Хоуг осъзна, че това е хем лошо, хем добро, опасните признаци все още бяха налице. — Ще чакаме и ще видим какво ще ни донесе бъдещето. Не се тревожи, ако се почувствам зле, веднага ще те повикам. — Тя стана и целуна Хоуг по двете бузи. — Още веднъж ти благодаря, скъпи приятелю. Ще дойдеш ли на вечерята у граф Сергеев?

— Може би, не зная. Чувствам се малко уморен. — Лекарят си тръгна, като запази лошото предчувствие за себе си.

Анжелик отново препрочете визитната картичка. „Едуард е предпазлив — това е добър знак — помисли си тя. — Ако някой отвореше и прочетеше писъмцето, нямаше да разбере нищо. «Любопитно» е добре подбрана дума, а и «ваш покорен слуга» също е предпазливо обмислена. Като думите на онази жена. Господ да я убие.

Какво да правя?

Преоблечи се за вечеря. Обедини приятелите и съюзниците си, привържи ги към себе си. Осъществи кроежите си и превърни Йокохама в непревземаема крепост срещу онази жена.“

— Не мисли за войниците гай-джин, които те търсят, Хирага, и забрави за Акимото. — Кацумата бе възмутен от неочакваната пречка. — Тримата ще се справим. Ще нападнем утре, ще подпалим църквата и ще потопим кораба. Такеда, ти ще се заемеш с църквата.

— С удоволствие, Сенсей, но защо да не се възползваме от плана на Ори и да не подпалим Йокохама? Хирага е прав, да оставим кораба — той е прав, толкова съжалявам. — Такеда клонеше на негова страна — в крайна сметка Хирага бе водачът на Чошу и знаеше как да се оттеглят. — Съгласен съм с него, че при това море и такъв вятър трудно ще се доближим до някой кораб, без да ни видят. Вместо това нека се възползваме от плана на Ори и да изпепелим цялото гнездо на гай-джин.

— За това ни е нужен южен вятър. Този замисъл наистина е по-добър. Нека да почакаме — подкрепи го Хирага.

— Не — възрази дрезгаво и грубо Кацумата. — С малко повече храброст ще се справим и с двете неща, само с храброст! Можем. И двете! С храбростта на шиши!

Хирага все още не бе се съвзел от непредвидената поява на войниците и не съобразяваше бързо. Бе сигурен, че е убил скитника, но това никак не го безпокоеше.

Човекът лежеше все така неподвижно в мръсотията, когато той по-късно се бе прокраднал към кладенеца и слепешката се бе спуснал в противния тунел с ледена вода.

— Само трима не сме достатъчни — заяви той — и до утре вечерта не ще смогнем, каквото и да решим. Ако ще взривяваме Колонията, ще ни трябват три дни, за да разположим експлозива. Аз съм против да се бърза.

Бе увит в някакъв юрган, съвсем гол, като се изключи набедрената препаска. Прислужничките сушаха дрехите му, прогизнали от вода в тунела. В малката къщичка бе студено, вятърът виеше зад шоджи и бе необходима цялата му воля, за да не трепери открито. Трудно му бе да се съсредоточи. Все още не разбираше за какво го издирват войниците. Още с пристигането си Кацумата ядосано бе наредил на Райко да разпрати съгледвачи из Колонията, които да изяснят какво се бе случило, а те тримата обсъждаха как да се измъкнат от Трите шарана, в случай че преследвачите навлязат в Йошивара.

Наблюдаваше как Кацумата си налива още саке. Гневът бе изопнал бездруго резките му черти и така изглеждаше още по-опасен:

— Хирага, според мен трябва да нападнем утре.

— А според мен — също толкова твърдо му отвърна Хирага — ще започнем, когато имаме изгледи за успех, а не преди това — винаги така си ни съветвал. Стига само да не ни хванат на открито и да не ни заловят живи. Такеда, какво смяташ ти?

— Преди всичко ми се ще да науча твоето мнение. Ти познаваш селището като никой друг. Какво предлагаш?

Хирага изпи горещия си чай, загърна се още по-плътно с юргана, като се преструваше, че размишлява. Бе благодарен на Такеда, задето клони към собственото му гледище.

— Де да имах обичайния си достъп там! Акимото и аз щяхме да поставим експлозивите на местата им за три дни. Вече съм приготвил четири и съм ги скрил в селската си къща — рече той. — Имаме нужда от шест, а най-добре — от осем: по един в двете двуетажни сгради — те са дървени, гредите им са гнили и сухи и едва не изгоряха при последното земетресение; в къщата на водача на гай-джин, в съседната къща, три-четири в Пияния град и по един във всяка църква. В бъркотията ще успеем да избягаме с лодката си в Йедо.

— И колко време ще отнеме това? — запита Кацумата сопнато. — Двамата самураи се размърдаха неспокойно. — Колко дни, след като нямаш „обичайния си достъп“?

— Ще ти отговоря веднага, щом разбера за какво ме издирват войниците — напрегнато отвърна Хирага. Мечовете на Кацумата се намираха на сантиметри, а неговите също му бяха подръка. Още като дойде, бе помолил Райко да му върне скритото при нея оръжие, ако се наложи ненадейно да избягат през зидовете и оризището отвъд Йошивара. И тримата бяха решили, че е много опасно да се крият в тунела. — Такеда?

— Аз предлагам да изчакаме, докато не разберем нещо за твоите неприятности. Тогава ще се спрем на окончателния ти план, Сенсей. Аз съм за предложението на Хирага.

— Нападаме утре. Такъв е окончателният ни план.

Хирага вече бе събрал мислите си и му хвърли примамка:

— Най-добре е да направим и двете — да потопим един кораб и да подпалим Колонията. — С това искаше да предразположи Кацумата в своя полза. — Напълно е възможно, но ще имаме нужда от още няколко бойци, Сенсей — добави Хирага, използвайки почетното обръщение, което досега бе избягвал, за да поласкае слуха му още повече. — Нека доведем трима от Йедо. Да иде Такеда — него не го познават и ще се върне с тях след три-четири дни. Аз съм белязан и не бива да мърдам преди нападението. Ти ще ни поведеш срещу кораба, а аз ще покажа на останалите къде да сложат експлозива, ще ги насоча къде да отидат и как да го направят.