Чтение онлайн

— Значи Тес те е помолила да изчакаш, за да я прегледаш?

— Ами да, за да съм сигурен.

— Значи, едното писмо ще й го дадеш, ако е бременна, а другото — ако не е?

— Да… нали ти казах.

— На кого още си казал? — Джейми го пронизваше с очи.

— На никого.

— На кого?

— Върви по дяволите! — извика Хоуг и изплю камъчето: — На Горнт.

— Исусе Христе, защо на него?

— И сам не зная, той сякаш се досети. Стигнал е до извода, до който ще стигнат и всички останали. Щом се връщам, то е повече от ясно. Казах го на Тес, но тя не ми отговори нищо, само ме изгледа с особените си сиви очи. Лесно ти е на тебе, Джейми — кипна лекарят. — Лесно ти е на теб и на всички отракани горнтовци — вие сте силни и сте свикнали да се пазарите, а нали пазарлъкът в по-голямата си част е надлъгване? Пък ние докторите не сме. — Отвратен от своята неспособност да пази тайни, Хоуг изпухтя: — Няма да се променя на тия години. Тес ми заръча, като пристигна, да го кажа на Сър Уилям, на Албърт и на теб, и на никого другиго.

— Хич да не те е грижа, напълно си прав. Всички мъже в Йокохама ще се сетят защо си се върнал. Горкичката Анжелик! За кого още носиш писма от Тес?

— Ами… за Сър Уилям.

— За кого другиго? За кого още, дяволите да те вземат?

— За Хевънли Скай.

Като се преструваше на спокоен, Хоуг подаде на Анжелик плика с печата на Търговската къща. Сърцето й бе свито от момента, в който Джейми й съобщи кой пристига с „Буйният облак“, макар да се преструваше на незаинтересована. Не се успокои дори след като Варгас почти веднага й донесе вестта, че е пристигнала годеницата на сеньор Макфей, а не Тес Струан. А несвързаният разказ на лекаря за погребението на Малкълм я обърка още повече. Върху плика с калиграфски почерк бе написано: „За Анжелик Ришо, по пратеник“.

— Прочети го, докато съм при теб — посъветва я Хоуг, разтревожен от избилата по лицето й червенина.

— Боиш се, че ще припадна ли? — сряза го Анжелик, седнала с изправен гръб във високия стол до огъня — стола на Малкълм, който бе донесла от покоите му, преди да ги освободи за Албърт Макструан.

Хоуг се отзова любезно:

— Освен че съм лекар, аз съм също и приятел. — От кабинета на Джейми той се бе втурнал право при нея, доволен, че се измъква от мъчителния разпит. Бе я поздравил, прегърнал и пренебрегнал незабавния й въпрос „Какво стана в Хонконг?“ с думите: — Почакай малко, нека първо те видя. — Бе я огледал най-напред като лекар, после като приятел. И в двата случая остана доволен. — За всеки случай.

— Писмото не е адресирано правилно. Следва да пише „За госпожа Анжелик Струан“ или „За госпожа Малкълм Струан“. — Тя му го върна стеснително.

— Тес предполагаше, че така и ще направиш. — Изрече го много мило.

— Като е толкоз умна, защо не го е адресирала, както си му е редът?

— И на нея й е трудно, не само на теб. Тя е майка и е загубила сина си. Прояви търпение, Анжелик.

— Търпение? Аз? След като съм едва ли не в обсадно положение само защото се омъжих и обичах един прекрасен човек, който… Ти си на нейна страна, нали Струанови ти плащат.

— Така е, но всъщност съм неподкупен; постъпвам, както смятам за справедливо, дори и с теб. — Хоуг добродушно се настани на стола си. В стаята беше топло, усещаше се женско присъствие, но и напрежение. Лекарят видя, че вената на шията й пулсира усилено, а пръстите й треперят. — Помогнах на теб и на Малкълм, но само защото сметнах за правилно. За твое лично сведение, докато бях в Хонконг, подадох оставка. Сега изпълнявам последното си поръчение за Търговската къща.

Анжелик се сепна:

— Защо го направи?

Хоуг отново се усмихна особено:

— Ще се върна в Индия. Ще се опитам да си възвърна загубеното. Колкото се може по-скоро.

— Ах, Арджуманд! — Анжелик се почувства по-добре, приведе се и го докосна. — Прости ми, извини ме за думите ми, не бях права. Съжалявам. Просто… прости ми.

— Не го взимай присърце. Не забравяй, че съм лекар и наистина разбирам какво ти се струпа на главата. Бях се подготвил да ме посрещнеш по-зле. — Хоуг разчупи печата и отвори писмото: — Тес ми нареди да постъпя така. — Вътре имаше още един плик. На него пишеше само: „Анжелик“. — Става, нали? Аз предложих този компромис.

— Ти?

— Да.

— Знаеш ли какво ми пише?

— Не. Кълна се в Бога. Да изляза ли?

Анжелик не можеше да откъсне очи от писмото. След малко поклати отрицателно глава и той отиде до прозореца, за да не я притеснява, дръпна завесите и се загледа навън в нощта. Собственото му сърце биеше лудо.

Анжелик се подвоуми, но накрая отвори писмото. Никакви поздрави. Никакво име.

Мисълта на Анжелик се мяташе между щастието и ужаса, между победата и поражението. Спечелила ли бе, или бе загубила? Тес Струан не й обещаваше нищо, но май размахваше маслинова клонка. Адвокатско досие ли? Съдилище ли? Свидетелска ложа ли? Анжелик пребледня, като си спомни предупреждението на Скай колко лесно ще бъде за противниковата страна да я обрисува като развратница без пукната пара, дъщеря на углавен престъпник и какви ли не още ужасяващи, изопачени истини. „Безизходно положение“ и „решение“ ли? Нима това не означаваше, че е спечелила частична победа?

„Едуард! Днес или утре Едуард ще ми каже! А също и господин Скай — той е умен и ще разбере. О, Господи, надявам се да разбере.“

Анжелик вдигна очи и видя, че Хоуг я наблюдава.

— О! Прощавай, бях забравила… — Тя машинално усукваше крайчето на ръкава си и неспокойно потропваше с крак. — О, искаш ли нещо за пиене? Ще звънна на А Со… извинявай, изглежда, че… — Анжелик с усилие изричаше думите, а той забеляза промяната и се запита дали не започва нервното й разстройство, което бе предвидил. Всички признаци бяха налице, пръстите й и нозете й се движеха неволно, лицето и бе придобило пепелив оттенък, зениците й се бяха разширили.

— Какво ти пише? — запита я нехайно.

— Ами… нищо особено, само да чакам, докато… — Думите й заглъхнаха и Анжелик втренчи поглед в пространството.

— Докато? — запита Хоуг, за да я върне към действителността, като прикриваше безпокойството си.

Но тя бе погълната от прочетеното. И тъй, бойните редици бяха строени. За добро или за зло. Врагът бе направил първата крачка и бе разкрил намеренията си. Сега беше ред на Анжелик. Тя щеше да поставя условията. Почувства се по-добре. Гаденето й премина и тя пламна. Мисълта, че тя е изложила толкова хладнокръвно отвратителните перспективи, изпълни французойката с гняв: не бе й оставила никаква възможност, не бе проявила загриженост за нея, ни най-малка отстъпка заради любовта, страданията и болката, причинени от смъртта на Малкълм. Нищо. Нищо. А най-лошото бе това „извънбрачно дете“, след като се бяха венчали според британските закони… „Уверена съм!“

„Не бой се — кипеше вътрешно Анжелик, — всичко това е жигосано в паметта ми с нажежено желязо.“ Разтреперана, вдигна очи към Хоуг.

— Пише, че искала да почакам… да почакам, докато ние с теб разберем дали ще имам дете от Малкълм или не. Иска да бъде сигурна, това е.

— А после?

— Не пише. Тя… желае да изчака и кара и мен да чакам. Има неясен… Струва ми се, че намеква за възможно примирие, реш… — Треперенето престана, тъй като й хрумна неочаквано решение, и гласът й злобно изсъска: