Гай-джин
Шрифт:
„Скъпа Анжелик, накратко. Работата, с която ти съобщих, че се занимавам, не потръгна много добре. Моите португалски партньори в Макао ме изиграха, така че загубих всичко. Целият ми наличен капитал се стопи и може да чуеш лъжи, разпространявани от врагове, че не съм в състояние да получа нови банкови кредити, така че компанията ми е в ръцете на съдия-изпълнителите. Не им вярвай, бъдещето е светло, не се страхувай, всичко е в нашите ръце. Това писмо тръгва с утрешния пощенски кораб. Днес ще се кача на американския кораб «Либърти» за Банкок, където ми обещават ново финансиране от френски източници. Ще ти пиша оттам, междувременно оставам твой предан баща.
P.S. Засега ти сигурно си осведомена за Кълъм Струан. Ние току-що научихме за ужасното японско нападение над Малкълм. Надявам се, че той не е зле ранен, моля те, предай му моите пожелания за здраве и моите надежди за бързо възстановяване.“
В главата на Струан настъпи бъркотия.
— Защо да си разорена?
— Той, той взе моите пари — захленчи тя. — Открадна всичките ми пари и ги загуби, баща ми е крадец и сега… сега си нямам нищичко на света. Открадна всичко, което имах. О, Малкълм, какво да правя?
— Анжелик, Анжелик, слушай! — Тя изглеждаше като безпризорно дете, толкова мелодраматична, че Малкълм едва не се засмя. — За Бога, слушай, това не е никакъв проблем. Ще ти дам колкото пари поискаш…
— Не мога да приема пари от теб — извика девойката през сълзи. — Не е правилно!
— Защо да не е? Скоро ще се оженим, нали?
Плачът й секна.
— Ще… ще се оженим?
— Да. Ще… ще направим съобщението днес.
— Но татко, той е… — Анжелик подсмърчаше през сълзи като дете. — Андре ми каза, че е сигурен, че няма никаква сделка в Макао или където и да било, че никога не е имало. Изглежда, баща ми е комарджия и трябва да е заложил всичко на комар. Татко обеща на Анри… Анри Сьоратар, че ще спре да играе и ще плати дълговете си… Всички, освен мен са били наясно, о, Малкълм, никога не съм знаела, чувствам се толкова ужасно, че мога да умра. Татко ми открадна парите, а се закле да не ги пипа! — Пак избухна в плач и изтича към него, коленичи до леглото, зарови главата си в юргана. Той внимателно я хвана, чувстваше се много силен и се владееше. Вратата се отвори и на прага й застана А Ток.
— Излез — нареди й той. — Дю не ло мо! — Тя изчезна.
Искрено изплашена, Анжелик се сви в завивката. Никога не го бе виждала разгневен. Той погали косите й.
— Не се безпокой, моя скъпа, не се безпокой за баща си, ще видя какво можем да направим за него по-късно, а сега не трябва да се безпокоиш, ще се грижа за теб. — Думите му бяха повече от нежни.
Риданието й понамаля, огромен товар се смъкна от плещите й: каза му истината, преди да я е научил от другите, а него сякаш наистина не го бе грижа. Андре е гений — мислеше си Анжелик изтощена, но облекчена. — Той се закле, че Малкълм ще реагира така:
— Само бъди честна, Анжелик, кажи на Малкълм истината, че не си знаела, че баща ти е комарджия, че за първи път чуваш това и че си шокирана от кражбата на парите ти. Важно е да използваш думи като откраднал и крадец — кажи истината, дай му писмото на баща си, пролей достатъчно сълзи и прояви нежност, това ще го привърже към теб завинаги.
— Но, Андре — бе му отвърнала тя нещастна. — Не се осмелявам да му покажа писмото на татко. Не се осмелявам, послеписът му звучи толкова ужасно…
— Виж! Без втората страница послеписът гласи само: и моите надежди за бързо възстановяване. Идеално! Втората страница? Каква втора страница. Ето, тя е скъсана и никога не е съществувала.
Сръчните пръсти на Андре слепиха последното късче от скъсаната втора страница.
— Ето, Анри — рече той и бутна листа през бюрото. — Прочети я сам. — За нула време бе залепил парчетата от страницата, която небрежно бе хвърлил в кошчето за боклук.
Двамата се намираха в кантората на Сьоратар, вратата бе заключена. На страницата пишеше:
„И се надявам, както обсъждахме, че ще постигнеш един преждевременен годеж и сватба, с каквито и да е средства. Той е уловът на сезона и жизненоважен за нашето семейство, особено за теб. Струан ще може постоянно да решава проблемите на «Братя Ришо». Няма значение, че е британец, твърде млад и т.н. Сега той е тай-пан на компания Струан и може да ни осигури безоблачно бъдеще. Порасни, Анжелик, направи всичко възможно, за да се свържеш с него, защото твоето бъдеще е вече на прага на бедността.“
— Не е толкова ужасно — рече притеснен Сьоратар, — само съвет на баща, обзет от паника. Струан без съмнение е великолепен улов за всяко момиче и Анжелик… Кой може да обвини един баща?
— Зависи от бащата. Ако се използва това писмо в подходящ момент по подходящ начин, то ще е още едно оръжие срещу нея, следователно срещу Търговската къща.
— Значи, мислиш, че горкото момиче ще успее?
— Трябва да го изработим. Сега, щом имаме това доказателство, сме длъжни да й помогнем, работата допира до политиката. — Устните на Андре приличаха на тънко студено острие. — Не мисля, че е нещастна. Тя е жена, която се е приготвила да го хване с всички необходими средства, нали?
Сьоратар се отпусна назад в червения кожен стол. Целият му кабинет бе покрит с тати 32 , с изключение на няколко маслени картини на съвременни малко известни френски художници. Сред тях Мане, който той колекционираше доста евтино чрез един парижки агент.
— Какво да прави, освен да реагира на любовта на млад мъж? — Сьоратар върна листа. — Не харесвам тези методи, Андре. Отвратителни са. Ти подтикна девойката да затъне в полуистини, като я посъветва да му даде половината писмо.
32
Навлажнена рогозка за охлаждане на стаята (англ.-инд.). — Б.пр.
— Макиавели пише: „Необходимо е за държавата да се занимава с лъжи и полуистини, защото хората са създадени от лъжи и полуистини. Дори принцовете!“
— И, разбира се, съвсем очевидно всички посланици и политици — Андре вдигна рамене. После внимателно сгъна писмото. — Може да не го използваме, но е добре да го имаме, защото ние представяме държавата.
— Как да го използваме?
— Фактът, че тя е скъсала писмото и…
— Тя не е — прекъсна го Сьоратар шокиран.
— Разбира се, че е — отвърна студено Андре. — Нейната честна дума срещу моята — и кой ще спечели състезанието? Фактът, че е скъсала втората страница и показала на Струан единствено първата, е достатъчен да я срине в неговите очи. Това му дава идеално извинение да анулира всяко обещание за брак, „тъй като е бил измамен“. Майка му ли? Научи ли за писмото, ще е готова на всякакви отстъпки, за да се сдобие с него, ако той настоява да се ожени за госпожицата против волята й.
— Не ми харесва изнудването.
Андре почервеня:
— Аз не харесвам много от методите, които съм задължен да използвам за нашите, повтарям, за нашите цели. — Той пъхна страницата с изискания почерк в джоба си. — Огласен сред обществото или публикуван с подробностите, този документ ще съсипе Анжелик. В съда ще я съсипе. Може би писмото само показва истината: че тя е просто авантюристка в заговор с баща си, който е… който е пък един комарджия и скоро ще банкрутира като чичо й. А дали съм я окуражавал — казах й само онова, което искаше да знае и да каже. За да й помогна. Това е нейна каша, не е моя, нито наша.
Сьоратар въздъхна:
— Тъжно е. Тъжно е, че е замесена.
— Да, но нали е за наша изгода? — Устните на Андре се усмихнаха, но не и очите му. — И лично за ваша, господине! Ако се възползвате благоразумно, това ще ви я гарантира в леглото, нали, стига да не ви подведе вашият чар.
Сьоратар не се усмихна.
— А ти, Андре? Какво ще правим за Хана, цветето?
Андре го изгледа рязко:
— Цветето е мъртво.
— Да. Но при такива странни обстоятелства.
— Не са странни — отвърна Андре, очите му внезапно станаха безизразни като на влечуго. — Тя се самоуби.