Чтение онлайн

Хоуг погледна момичето. То му отвърна с поглед.

— Додзо, хо ге сама — рече. — Моля!

— Много добре, Уки. Ченг-син, кажи й отново, че не мога да обещая нищо, ала ще опитам. Ще ми е нужен сапун, много гореща вода в купи, много чисти чаршафи, много чаршафи, разкъсани на ивици, и превръзки, много тишина и някой със силен стомах. За да ми помага.

Момичето веднага посочи себе си:

— Соджи шимасу. Аз ще го направя.

Хоуг се намръщи.

— Кажи й, че ще е много неприятно, много кръв, много мръсотия и ще бъде грозно. — Видя я как слуша внимателно китаеца, после отговори с очевидна гордост.

— Гомен насай, хо ге саи, укаримасен. Уаташи самурай десу.

— Тя казва: „Моля да ме извините, разбирам, аз съм самурай.“

— Не зная какво означава това за вас, красива млада госпожо, и не знаех, че жените също могат да са самураи, но няма значение.

Хоуг разбра бързо, че една от характеристиките на самурая беше храбростта. Тя нито веднъж не се поколеба по време на почистването на раната, изрязването на инфектираната тъкан, изтичането на вонящата гной до червено; кръвта шуртеше от частично засегната вена, докато докторът успя да спре кръвотечението и да зашие вената, сложи тампон, после отново — големите ръкави на кимоното на прислужничката, в което тя се бе преоблякла, навити и пристегнати, и шалът, с който бе завързала косата си отзад, скоро се изцапаха и вмирисаха. Работи около час, от време на време си тананикаше със запушени уши, със затворени ноздри, всяко усещане преувеличено повтаряше операцията, която бе правил хиляди пъти. Рязане, шиене, почистване, превързване. Най-накрая свърши.

Без да бърза, Хоуг се изпъна, за да отпусне мускулите си, изми ръцете си и свали кървавия чаршаф, който бе използвал вместо престилка. Ори беше поставен на края на верандата върху маса, а той стоеше в градината насреща му.

— Не мога да оперирам на колене, Уки — обясни лекарят.

Всичко, което изискваше, момичето изпълняваше без колебание. Нямаше нужда от болкоуспокоително за мъжа, който му бе представен като Хиро Ичикава, комата му бе дълбока. Един или два пъти Ори извика, но не от болка, просто някакъв кошмар. Като че ли се бореше с дявол там, но без сила.

Ори въздъхна дълбоко. Разтревожен, Хоуг премери пулса му. Беше твърде слаб, както и дишането.

— Няма значение — измърмори. — Все пак има пулс.

— Гомен насай, хо ге сан — обади се тихият глас, — аната кангаемасу, хай, ийе?

— Тя казва: „Извинете ме, уважаеми Овладял науките, мислите си дали отговорът е да или не?“ — изкашля се Ченг-син. През цялото време бе стоял с гръб към верандата, доста далеч от тях.

Хоуг сви рамене, гледаше я, чудеше се откъде взема силата си, къде живее и какво ще се случи сега. Беше много бяла, чертите й изсечени, но все още сковани от желязна воля. Очите му се усмихнаха.

— Не зная. Това зависи от Бога. Уки, вие сте номер едно. Самурай.

— Домо… домо аригато годзиемашита. Благодаря ви. — Тя се поклони до татами. Истинското й име беше Сумомо Анато, трябваше да стане съпруга на Хирага, беше сестра на Шорин, а не на Ори.

— Тя пита какво трябва да прави сега.

— За брат си ли? Нищо в момента. Кажи на прислужника да постави студени кърпи върху челото му и да поддържа превръзките напоени с чиста вода, докато температурата спадне… Ако… температурата спадне… надявам се преди изгрев… младежът може би ще оживее. Може би. — А какви са шансовете, беше обикновено вторият въпрос. Този път не му го зададоха. — Добре, ще вървя сега. Кажете й да изпрати водач за мен утре рано сутринта… — „Ако все още е жив“ — мислеше си Хоуг, но не се реши да го каже.

Когато Ченг-син преведе, докторът започна да мие инструментите си. Момичето кимна на прислужника и заговори отново.

— Хай — каза мъжът и бързо излезе.

— Уважаеми Докторе овладял науките, може би, преди да си отидете, ще искате баня. Е?

Д-р Хоуг беше на път да каже „не“, но откри, че кима с глава. И се зарадва, че го направи.

Вечерта Бабкот седеше на верандата в Легацията, наслаждаваше се на уискито, изтощен, но доволен от своите операции. Миришеше приятно на море от бриза, който докосваше градината. Очите му неволно попаднаха на храсталака, където облеченият в черно убиец бе заловен и убит преди три седмици. Камбаната на храма заби, а след нея долетя и далечното дълбоко гърлено пеене на монасите. „Оммм махнии падмии химмммм хоон.“ Той вдигна очи — към него тежко пристъпваше Хоуг.

— Боже Господи!

Хоуг беше облечен в юката, бели терлици и японски дървени обувки. Косата и брадата му — сресани и току-що измити. Под мишница носеше покрита със слама бъчвичка със саке.

— Изглеждаш доволен от себе си, къде изчезна?

— Най-добрата част беше банята. — Хоуг остави бъчвичката върху шкафа, наля си уиски. — Боже мой, не съм прекарвал по-добре. Няма да повярваш колко добре се чувствам.

— Как беше тя? — попита Бабкот сухо.

— Никакъв секс, старче, само изтъркване и измиване в почти кипяща вода, масажиране и после тези одежди. Междувременно всичките ми дрехи бяха изпрани и изгладени, ботушите почистени, а чорапите подменени. Великолепно. Тя ми даде саке и тези… — Хоуг бръкна в ръкава си и показа на Бабкот две овални монети и свитък с йероглифи.

— Боже мой, добре са ти платили, това са златни обани. Ще ти стигнат за шампанско поне за седмица. Сержантът ми каза, че си бил извикан на адрес. — И двамата се засмяха. — Той даймио ли беше?

— Не мисля, беше млад самурай. Не съм сигурен, че му помогнах много. Можеш ли да прочетеш свитъка?

— Не, но Лим може. Лим!

— Да, господар?

— За какво е документът?

Лим взе свитъка. Очите му се разшириха, той го препрочете внимателно и каза на Хоуг на кантонски:

— Пише, че Доктор овладял науките е извършил огромна услуга. В името на шиши от Сацума, помогнете с всичко, от което той се нуждае. — Лим посочи подписа, пръстът му трепереше. — Съжалявам, господарю, не мога да прочета името.

— Защо си изплашен? — попита Хоуг също на кантонски.

Обезпокоен, Лим каза:

— Шиши са бунтовници, бандити, които Бакуфу преследват, те са лоши хора, макар и самураи.

Бабкот нетърпеливо попита:

— Какво пише в него, Роналд?

Хоуг му обясни.

— Боже Господи, бандит? Какво се е случило?

Хоуг жадно си наля още едно питие и започна да описва подробно жената, младежа и раната и как е изрязал мъртвите тъкани.

— Негодникът е бил прострелян преди две или три седмици.

— Всемогъщи Боже! — Бабкот скочи на крака, всичко си дойде на мястото; подплаши Хоуг, който си пиеше питието.

— Ти луд ли си! — ядоса се той.

— Можеш ли да намериш обратния път?

— Е? Ами… ами… да, смятам, че мога, но какво…

— Давай бързо. — Бабкот се втурна навън, нареждайки в движение: — Сержантът на охраната.

Спуснаха се надолу по една задна алея, Хоуг носеше още своята юката, но сега беше обул ботушите си. Бабкот пъхтеше зад него, сержантът и десет войници, всичките въоръжени, ги следваха. Отгоре грееше красивата луна.

Забързаха. Пропуснаха завой. Хоуг изруга, после се върна и скоро намери полускритото начало на алеята. Продължиха. Последва нова алея. Той спря, посочи. На двайсет ярда беше вратата.

Сержантът и войниците веднага се втурнаха към нея. Двама застанаха с гръб към стената на стража, четирима се покатериха на раменете им и избиха пантите на вратата, изсипаха се през зейналия отвор. Хоуг и Бабкот — след тях. И двамата носеха взети на заем пушки, бяха опитни стрелци — всеобщо обучение и необходимост за цивилните европейци в Азия.