Чтение онлайн

Поеха нагоре по стълбите. Сержантът отвори шоджи. Стаята беше празна. Без да се колебае, тръгна към следващата и по-нататък. Нямаше никаква следа в нито една от петте вътрешно свързани помещения или в кухнята, или в малката дървена барака. Навън — отново в градината.

— Разпръснете се, момчета, Джоунс и Бърк, тръгнете оттук, вие двамата ей там, вие — оттук, а вие — на пост. И си дръжте очите отворени.

Навлязоха по-навътре в парка по двойки, единият пазеше другия, бяха си научили добре урока след първия нападател. Преровиха всяко кътче. Обхванаха целия периметър. Нищо. Когато сержантът се върна, беше се изпотил.

— Дявол да го вземе, господине! Няма кьорав негодник, нищо. Сигурен ли сте, че това е точното място, господине?

Хоуг посочи тъмната веранда:

— Ей там оперирах.

Бабкот се втурна и огледа наоколо. Къщата бе заобиколена от други, но над оградата се подаваха само покривите им и не се виждаха никакви прозорци. Нямаше място, където човек да може да се скрие.

— Сигурно са тръгнали веднага след теб.

Хоуг избърса потта от челото си, тайно се радваше, че тя се е измъкнала и не попадна в капана. След като бе излязъл от банята, за свое съжаление не я бе видял. Прислужничката му даде парите, свитъка и двете добре опаковани бъчвички, дрехите и му каза, че нейната господарка ще изпрати охрана за него утре сутринта и че му благодари.

Що се отнасяше до брат й, сега лекарят се почувства раздвоен. Младежът беше само пациент, а той лекар и искаше работата му да е успешна.

— Въобще не ми дойде на ум, че младежът може да е един от убийците. Но това нямаше да има никакво значение, особено за операцията. Поне сега знаем името му.

— Обзалагам се на хиляда обана, че то е фалшиво, ние дори не сме сигурни дали младежът е неин брат. Ако той е шиши, както пише в свитъка, то трябва да е фалшиво; да си хитър е стар японски обичай — въздъхна Бабкот. — Не мога да съм сигурен също, че това е проклетникът от Токайдо. Какви са шансовете му?

— Преместването няма да помогне. — Хоуг се замисли за миг, толкова тантурест и приличен на жаба пред огромния ръст на Бабкот, но никой от тях не съзнаваше разликата. — Прегледах го точно преди да си тръгна. Пулсът беше слаб, ала постоянен, мисля, че успях да изрежа повечето от мъртвата тъкан, макар че… — Той сви рамене. — Знаеш как е: „Човек плаща с парите си и си носи последствията.“ Не бих се обзаложил на голяма сума, че ще оживее. Но пък кой знае? Сега ми кажи за атаката, подробно.

По пътя на връщане Бабкот разказа всичко, което се бе случило.

— Малкълм ме тревожи, но Анжелик е точно добрата медицинска сестра, която му е нужна.

— Джейми каза същото. Съгласен съм, че няма нищо по-добро от красива дама в болничната стая. Малкълм е дяволски отслабнал и е загубил духа си, но е млад и е най-силният след майка си в семейството.

— Трябва да се оправи, докато шевовете го държат. Уверен съм в твоята работа, Джордж, макар че го чака голямо тегло, горкичкия. Много е увлечен по това момиче, нали?

— Да. И взаимно. Щастливец.

Те повървяха мълчаливо. Хоуг колебливо допълни:

— Аз, ами аз предполагам, ти знаеш, че майка му е изцяло против всякаква връзка с младата дама.

— Да, чух го. Това ще създаде проблеми.

— Значи мислиш, че Малкълм е сериозно увлечен?

— От главата до петите е хлътнал. Момичето е страхотно.

— Познаваш ли я?

— Анжелик ли? Не в действителност, не като пациентка, обаче я видях изпаднала в ужасен стрес. А ти?

Хоуг поклати глава.

— Виждал съм я само на тържества, надбягвания, на обществени места. Откакто пристигна преди три-четири месеца, тя присъства на всеки бал. Не ми е пациентка, има френски лекар в Хонконг, представи си. Но съм съгласен, че е великолепна. Не е необходимо да бъде идеалната жена за Малкълм, ако това е неговото влечение.

— Защото не е англичанка? И не е богата?

— И двете. И още, съжалявам, че просто не мога да се доверя на французин, лоша стока са. Баща й е идеален пример — очарователен, галантен на вид и отвратителен в душата си. Не бих взел дъщеря му за своя син, когато порасне.

Бабкот се запита дали Хоуг знае, че е запознат с неговия скандал: като млад д-р Хоуг бе с Източноиндийската компания преди около двайсет и пет години в Бенгал, там се беше оженил за индийка въпреки забраната и позорно бе изпратен вкъщи. Родиха им се дъщеря и син, а после тя бе умряла. Лондонският студ, мъглата и влагата бяха нещо като смъртна присъда за пришълците с индийски произход.

„Хората са толкова странни — помисли си Бабкот. — Ето го — фин, смел, преуспяващ англичанин, голям хирург, с деца наполовина индийци, отхвърлен от обществото в Англия, а се оплаква от произхода на Анжелик. Колко е глупаво, но още по-глупаво ще е да го крие.

Ами ти, ти си на двайсет и осем, имаше достатъчно време да се ожениш, но ще намериш ли някога жена като Анжелик, сама в Азия, където ще прекараш живота си в работа?

Няма, зная го. За щастие, Струан вероятно ще се ожени за нея, и това е. И аз ще го подкрепя, за Бога!“

— Може би г-жа Струан е само предпазлива като всяка майка — рече Бабкот, като знаеше колко голямо влияние над семейството има Хоуг — и се противопоставя, защото е твърде млад. Това е разбираемо. Той е тай-пан сега и задълженията му ще погълнат цялата му енергия. Но не мисля, че греша, Анжелик е млада дама, храбра и чудесна приятелка, а за упорита работа Малкълм ще се нуждае от цялата подкрепа, която може да получи.

Хоуг долови спотаена страст, направи си извод и заряза въпроса. Мисълта му се върна в Лондон, където сестра му и нейният съпруг отглеждаха сина и дъщеря му, винаги се мразеше, задето си тръгна от Индия, подчини се на заповедите и така я уби, прекрасната Арджуманд.

„Луд съм бил да заведа моята любима в онези ужасни зими, изгонен, без никаква работа. И да започвам всичко отначало. Господи, трябваше да остана и да се преборя с компанията, уменията ми на хирург щяха да ги принудят да ме приемат и щяха да ни спасят…“

Двамата часови на пост поздравиха, когато докторите минаха край тях. В трапезарията им бе сервирана маса.

— Уиски или шампанско? — попита Бабкот, после извика: — Лим!

— Шампанско. Мога ли да го отворя?

— Аз ще го направя. — Бабкот отвори виното, което чакаше в грегорианска сребърна кофичка с лед. — Наздраве! Лим?

— И щастие! — Те чукнаха чашите си. — Идеално. Как е твоят готвач?

— Честно казано, ужасен, но качеството на нашите морски храни е добро, скариди, миди… дузина различни видове риба. По дяволите, Лим. — Бабкот въздъхна. Негодникът е за бой. Да го напсувам ли, що ли?

Нямаше го в килера за храна. Нямаше го в кухнята. Накрая го откриха на алеята в градината. Беше съсечен, главата му хвърлена настрани. На нейното място се мъдреше глава на маймуна.

— Не, госпожо — рече мама-сан, силно изплашена.