Чтение онлайн

Някои имаха нищожни болежки, ала други се оказаха сериозни случаи. Трески, дизентерия и още подобни болести, на едни можеше да постави диагноза, в някои случаи обаче беше безпомощен… Счупени крайници, разрези от мечове, ножове, язви.

Една млада жена имаше силна болка в напреднала бременност. Опитното му око показа, че раждането, четвърто за нея, ще бъде тежко и че повечето й проблеми са причинени от ранна женитба, от работа във феодалното владение и носене на много тежки товари. Даде й малко шишенце с екстракт от опиум.

— Кажи й, когато й дойде времето и болката стане силна, да изпие една лъжица.

— Лъжица? Колко голяма, уважаеми Овладял науките?

— Нормална лъжица, Ченг-син.

Жената се поклони.

— Домо аригато годзиемашита — измърмори тя, когато си тръгна, патетична в своите благодарности, като с двете ръце се опитваше да придържа корема си.

Децата имаха треска, настинки, глисти и рани, но не бяха чак толкова зле, както той очакваше; никаква малария. Здрави зъби и силни, ясни очи, никакви въшки — всички пациенти бяха учудващо чисти в сравнение с обикновените селяни в Китай. Никакви белези за ползване на опиум. След час д-р Хоуг се почувства щастлив от свършената работа. Току-що бе приключил с нагласяването на счупена ръка, когато вратата се отвори и влезе добре облечена привлекателна жена. Тя пристъпи колебливо, и се поклони. Кимоното й беше от синя рисувана коприна, със зелени очи, косата прихваната с гребени. Син слънчобран.

Хоуг забеляза, че Ченг-син присви очи. Пациентката отвърна на въпросите му и заговори още по-убедително, макар очевидно изнервена, с мек глас.

— Доктор овладял науките — започна Ченг-син; докато превеждаше, го мъчеше постоянна суха кашлица; Хоуг веднага я определи като туберкулоза. — Тази дама каза, че брат й се нуждае от незабавна помощ, почти умира. Моли ви да я придружите. Къщата е наблизо.

— Кажи й да го донесат.

— За нещастие тя се бои да го мести.

— Какво му е?

След нова поредица от въпроси и отговори, които на Хоуг звучаха повече като уговаряне на сделка, Ченг-син преведе:

— Къщата е само на една-две улици оттук. Нейният брат е… — Той се закашля, като търсеше думата — спи като мъртвец, но е жив, бълнува и има температура. — Гласът му стана меден. — Жената се бои да го премести, уважаеми Доктор овладял науките. Брат й е самурай, тя твърди, че много важни хора ще са щастливи, ако вие му помогнете. Мисля, че казва истината.

От вестниците в Хонконг Хоуг бе запознат колко са важни самураите като абсолютна управляваща класа в Япония и че всичко, което може да спечели тяхното доверие и помощта им, ще помогне на британското влияние. Той я огледа. Жената веднага сведе очи. Стана по-нервна. Изглеждаше на петнайсет-шестнайсет години и чертите й не приличаха на тези на селяните, имаше хубава кожа. „Ако брат й е самурай, тя — също“ — помисли си докторът заинтригуван. — Как се казва?

— Уки Ичикава. Моли да побързате. — Брат й важен самурай ли е?

— Да — отвърна Ченг-син. — Ще ви придружа, не се страхувайте.

Хоуг изсумтя:

— Да се страхувам? Аз? Само сифилис да не е! Почакайте тук. — Отиде до хирургията, отвори тихо вратата. Бабкот бе погълнат изцяло с абсцес на зъб, с коляно върху гърдите на младежа, ужасената му майка кършеше ръце и бъбреше. Реши да не го безпокои:

На портата сержантът от охраната учтиво ги спря и ги попита къде отиват.

— Ще изпратя няколко от моите момчета с вас. Повече охрана за по-сигурно.

Момичето се опита да ги разубеди да не вземат войници.

Но сержантът беше непреклонен. Не й оставаше нищо друго, освен да се съгласи, и още по-нервно ги поведе по някаква улица; навлизаха от една алея в друга. Селяните, които подминаваха, отклоняваха погледа си и се скриваха. Хоуг носеше лекарската си чанта. Над върховете на покривите пак се виждаха храмовете и се чувстваше спокоен и радостен, че войниците са с тях, знаеше, че е глупаво да върви без охрана. Ченг-син ситнеше до него с дълга тояга в ръце.

„Тази млада дама не е това, за което се представя“ — помисли си Хоуг, въобще не бе развълнуван от приключението.

В следващата уличка тя спря пред портата на висока ограда и почука. Отвори се една решетка, после вратата. Когато слугата видя войниците, понечи да я затръшне, но момичето заповеднически му нареди да не го прави.

Градината беше малка, добре поддържана, но не и разточителна. На стъпалата, водещи към верандата на малката шоджи къща, непознатата изу дървените си обувки и ги помоли да направят същото. Това беше неочаквано за Хоуг, обут с високи ботуши. Младата дама веднага заповяда на слугата да му помогне и той тутакси се подчини.

— Вие по-добре вардете в двора — рече Хоуг на войниците, смутен от дупките в чорапите си.

— Да, господине. — Единият от гренадирите провери пушката си. — Аз ще огледам отзад. При нужда просто викнете.

Момичето плъзна шоджи. Ори Риома, шиши от нападението на Токайдо, лежеше върху футони, чаршафът беше мокър, една прислужничка му вееше. Ококори очи, когато видя Хоуг, а не Почетния доктор, гигантския лечител, когото очакваше, и се измъкна навън, щом европеецът влезе тежко.

Ори беше в безсъзнание, в кома — мечовете му лежаха на ниска лавица наблизо, имаше подредени цветя в такояма. Хоуг приклекна. Челото на младежа гореше, лицето му бе зачервено — опасно висока температура. Причината беше очевидна; Хоуг смъкна превръзката от рамото му и горната част на ръката.

— Господи — измърмори той, като видя колко е загноила, блъсна го отвратителна миризма, а тъканта бе почерняла, — гангрена около раната от куршума.

— Кога е бил прострелян?

— Тя не знае точно. Преди две или три седмици.

Докторът погледна раната още веднъж. После, забравил за присъстващите, излезе, седна на ръба на верандата и се загледа в пространството.

„Единственото, от което се нуждая сега, е моята чудесна болница в Хонконг и добрите хирургически инструменти, чудесните ми медицински сестри Найтингейл и малко късмет, за да спася този злочест младеж. Шибани пушки, шибани войски, шибани политици…

За Бога, през целия си живот се опитвах да закърпвам осакатяванията от оръжия, в повечето случаи не успявах — шест години с Източна индийска компания в шибания Бенгал, петнайсет години в колонията и годините на Опиумната война за наркотици, доброволец в Крим, най-кървавата от всички войни, с отделението на хонконгската болница. Шибани пушки! Господи, какво прахосване!“

След като си наложи да се успокои, лекарят запали пура с рязани краища, издуха дима, после хвърли клечката кибрит. Шокираният прислужник веднага се втурна напред и взе оскърбителния предмет.

— О, съжалявам — измърмори Хоуг, не бе забелязал невероятната чиста наоколо. Вдъхна дълбоко, после прогони от мислите си всичко, освен младежа. Миг по-късно се реши, понечи да хвърли угарката, спря се и я подаде на прислужника; онзи се поклони и отиде да я зарови.

— Ченг-син, кажи й, че съжалявам, но независимо дали ще оперирам или не, брат й ще умре. Съжалявам.

— Тя казва: „Ако умре, е карма. Ако не му се помогне, ще умре днес-утре. Моли да опитате“ — добави Ченг-син меко: — Доктор овладял науките, този младеж е важен. Важно е да опитате, хей?