Чтение онлайн

— Защо точно сто и двадесет години? — запита Диоталеви.

— Тези рицари на отмъщението трябвало да изпълнят една мисия в точно определено място на всеки сто и двадесет години. Става дума за нещо като щафета. Ясно е, че след нощта на 1344 година шестима рицари заминават и всеки от тях отива на едно от шестте места, предвидени в плана. Но пазителят на първия печат естествено не може да живее сто и двадесет години. Подразбира се, че всеки пазител на печат трябва да остане на служба двадесет години и после да предаде тайната на свой наследник. Двадесет години е разумен срок, шестима пазители на един печат, всеки за по двадесет години, гарантират възможността на сто и двадесетата година пазителят на печата да може да прочете указанието и да го предаде на първия от пазителите на втория печат. Ето защо посланието е написано като обръщение в множествено число, първите да отидат там и там, вторите да отидат там и там. Всяко място е, така да се каже, контролирано в продължение на сто и двадесет години от шестима рицари. Ако направим сметката, от първото до шестото място има пет прехода, които обхващат шестстотин години. Добавете шестстотин към 1344 и ще получите 1944. Което се потвърждава и от последния ред. Всичко е ясно като две и две — четири.

— Тоест?

— Последният ред казва „три пъти 6 преди празника (на) Великата блудница“. Тук също има нумерологична игра, защото вътрешният сбор на 1944 е точно 18. Осемнадесет е три пъти по шест и това ново невероятно нумерологично съвпадение подсказва на Тамплиерите друга извънредно хитроумна загадка. 1944-та е годината, в която изпълнението на плана е трябвало да приключи. С оглед на какво? Разбира се, с оглед на 2000-та година! Тамплиерите смятат, че второто хилядолетие ще отбележи победата на техния Йерусалим, един земен Йерусалим, Анти-Йерусалим. Нали са преследвани като еретици? В омразата си към Църквата се идентифицират с Антихриста. Знаете, че в цялата окултна традиция 666 е числото на Звяра. Шестстотин шестдесет и шеста, годината на Звяра, е двехилядната, когато ще възтържествуват отмъщението на Тамплиерите, Анти-Йерусалимът и Новият Вавилон, и ето защо 1944-та е годината, в която тържествува Великата блудница на Вавилон, за която се говори в Откровение. Връзката с 666 е предизвикателство, дързост на хората, боравещи с оръжие. Приемане на неприемливото, както бихме казали днес. Прекрасна история, нали?

Гледаше ни с навлажнени очи. Навлажнени бяха и устните и мустаците му, а с ръката си поглаждаше папката.

— Добре, каза Белбо, — тук се разглеждат етапите на един план, но какъв е той?

— Много питате. Ако знаех, щях ли да си разкривам картите. Но едно зная. Че в последния период се е случило нещо и планът не е изпълнен, иначе, уверявам ви, щяхме да узнаем. И мога дори да предположа защо. 1944-а не е лека година, Тамплиерите не са могли да знаят, че ще има световна война, която ще попречи на контактите.

— Извинете, че се намесвам, обади се Диоталеви, но ако съм разбрал правилно, веднъж като се разчупи първият печат, династията на неговите пазители не се увеличава. Тя расте само до разчупването на последния печат, за което е необходимо присъствието на всички представители на ордена. И следователно всеки век, или по-точно всеки сто и двадесет години, винаги имаме шестима пазители за едно място, тоест тридесет и шестима.

— Точно така, потвърди Арденти.

— Тридесет и шестима рицари за всяко от шестте места прави 216, чийто вътрешен сбор е 9. И понеже вековете са 6, да умножим 216 по 6 и получаваме 1296, чийто вътрешен сбор пък е 18, тоест три пъти шест, 666… Диоталеви може би щеше да продължи с аритметичното изобразяване на световната история, ако Белбо не го бе спрял с поглед, както прави една майка, когато детето й върши пакост. Но полковникът вече бе разпознал у Диоталеви посветения.

— Чудесно е това, което доказахте, господине. А и знаете, че 9 е броят на първите рицари, съставили ядрото на Храма в Йерусалим!

— Великото име на Бог, както се казва, Тетраграмата 118 , добави Диоталеви, се състои от седемдесет и две букви, а седем и две прави девет. Но ще ви кажа още нещо, ако позволите. Според питагорейската традиция, чиято продължителка е Кабалата, сумата на нечетните числа от едно до седем е 16, а сумата на четните числа от две до осем — 20. И оттук: 20 + 16 = 36.

— Боже мой, боже мой, разтреперан повтаряше полковникът. — Знаех си, знаех си. Вие ме успокоявате. Вече съм близо до истината!

Не разбирах до каква степен Диоталеви правеше от аритметиката религия или от религията аритметика, а може би и двете, но пред себе си виждах един атеист, който се радваше на отвличането си в някое по-горно небе. Можеше да стане фанатик на рулетката (и щеше да е по-добре), а пък се стремеше да остане невярващ равин.

Сега вече не си спомням точно какво се случи след това, но Белбо се намеси със своя здрав разум и разруши магията. Оставаха още няколко реда, които полковникът да разтълкува, и всички искахме да го чуем. А вече беше шест часът. Шест часът, помислих си, което е и осемнадесет.

— Добре, каза Белбо. — Тридесет и шестима на век, крачка по крачка рицарите се приближават до откриването на Камъка. Но какъв е този камък?

— Как какъв? Става дума, разбира се, за Свещения Граал.

— Смятате, че става дума за свещения Граал? — информира се Белбо.

— Естествено. И не го казвам само аз. По въпроса за това каква е легендата за свещения Граал не смятам за необходимо да се разпростирам, разговарям с интелигентни хора. Рицарите на Кръглата маса, мистичното търсене на този вълшебен предмет, който според някои е съсъдът, съдържал Христовата кръв, отнесен във Франция от Йосиф Ариматейски, докато според други е камък с невидими свойства. Често свещеният Граал е описван като ослепителна светлина… Става дума за символ, отнасящ се до някаква сила, до източник на огромна енергия. Дава храна, лекува рани, ослепява, поразява като гръм… Лазерен лъч? Някои го отъждествяват с философския камък на алхимиците, но дори и да е така, какво представлява философският камък, ако не именно символ на някаква космическа енергия? Литературата по този въпрос е необятна, но лесно могат да се очертаят няколко неопровержими направления. Ако прочетете „Парсифал“ на Волфрам фон Ешенбах, ще се убедите, че свещеният Граал се пази в един замък на Тамплиерите. Дали Ешенбах е бил от посветените? Дали е бил човек непредпазлив, който е разкрил една тайна, а е било по-добре да я премълчи? Но това не е всичко. Свещеният Граал, пазен от Тамплиерите, е определян като камък, паднал от небето (ex coelis) или като изпратен в изгнание, във всеки случай отдалече, и някой беше намекнал дори, че може да е метеорит. Що се отнася до нас, ние сме убедени, че това е Камък. Но каквото и да представлява свещеният Граал, за Тамплиерите той символизира Целта или края на света.

— Извинете, намесих се, ако съдим по документите, там се казва, че на шестата среща рицарите трябвало да се намират близо или върху някакъв камък, а не да намерят камък.

— И това е още една тънка хитрост, още една блестяща мистична аналогия! Разбира се, шестата среща е върху камък и ще видим къде, но върху този камък, след като препредаването на плана и разчупването на печатите са извършени, рицарите ще знаят къде да намерят Камъка! А такъв е и цитатът от Евангелието: „Ти си камък и на тоя камък ще съградя Църквата Си. 119 “

— Няма съмнение, че това е истината, намеси се Белбо. — Моля, продължавайте. Казобон, не прекъсвайте така господина. Нетърпеливи сме да чуем останалото.

— И така, продължи полковникът, дълго мислих върху очебийната връзка със свещения Граал и реших, че съкровището представлява голям радиоактивен къс материя, дори да е паднал от друга планета. Да разгледаме например историята с тайнствената рана на крал Амфориас… Прилича съвсем на рентгенолог, който твърде дълго се е подлагал на облъчване… И наистина, не бивало да бъде докосван. Защо? Помислете си за вълнението, което са изпитали Тамплиерите, когато пристигнали на брега на Мъртво море, вие го знаете: гъсти тежки води, на повърхността на които човек плава като сал, и с лечебни свойства… Може би са открили в Палестина някакъв склад на радиоактивно вещество, на уран, за който са разбрали, че не може да бъде използуван веднага. Отношенията между свещения Граал, Тамплиерите и катарите били изследвани научно от Ото Ран, оберщурмбанфюрер от СС, който посветил целия си живот на това да разсъждава усърдно върху европейската и по-конкретно арийска природа на свещения Граал, не искам да говоря за това как и защо е загубил живота си през 1939 година, но има хора, които твърдят… Е, мога ли да забравя какво се е случило на Инголф?… Ран доказва връзката между Златното руно на Аргонавтите и свещения Граал… С други думи, ясно е, че има нещо общо между мистичния свещен Граал от легендата, философския камък и онзи източник на огромна енергия, към който са се стремили привържениците на Хитлер в навечерието на войната и до последния си дъх. Забележете, че в един вариант на легендата за Аргонавтите те забелязали някакъв съд, повтарям, съд, който се реел във въздуха над Голямата планина с Дървото на светлината. Аргонавтите откриват Златното руно и техният кораб по чудо се озовава в средата на Млечния път, в северното полукълбо, където побеждава с помощта на Кръста, Триъгълника и Олтара и утвърждава сияйната природа на Вечния бог. Триъгълникът символизира Светата троица, Кръстът — божествената саможертва на любовта, а Олтарът е масата на Тайната вечеря, на която е бил сложен съсъдът на Възкресението. Келтският и арийският произход на всички тези символи е повече от очевиден.

Полковникът сякаш бе обхванат от същата героична екзалтация, която беше тласнала към върховна саможертва неговия оберщурмундфюрер или там какъвто беше. Трябваше да бъде върнат на земята.

— И какво е заключението? — запитах.

— Господин Казобон, не го ли разбирате сам? За свещения Граал се говори като за Луциферов камък, свързан с образа на Бафомет. Свещеният Граал е източник на енергия, Тамплиерите са пазители на тайна, свързана с енергията, и изграждат своя план. Къде са тайните седалища? Тук, драги господа. — И полковникът ни погледна съзаклятнически, сякаш самите ние изграждахме тайна организация. — Тръгнах по една следа, погрешна, но полезна. Един автор, който е подочул нещо, казва се Шарл-Луи Каде-Гасикур (забележете, неговото изследване фигурира в библиотеката на Инголф), написва през 1797 година една книга, „Гробницата на Жак Моле, или Тайната на конспираторите, за тези, които искат да знаят всичко“, където твърди, че преди да умре, Моле създал четири тайни ложи — в Париж, в Шотландия, в Стокхолм и в Неапол. Тези четири ложи имали за цел да победят монарсите и да подкопаят властта на папата. Съгласен съм, Гасикур е бил фантазьор, но аз тръгнах от неговата идея, за да установя къде точно Тамплиерите са могли да организират своите тайни седалища. Нямаше да мога да разбера смисъла на посланието, ако нямах идея, и това е логично. Но аз вече имах такава и това беше увереността, основана на безброй доказателства, че вярванията на Тамплиерите са били свързани с келтските и друидските, със северното арийство, което Традицията отнася до остров Авалон, седалище на истинската нордическа цивилизация. Знае се, че различни автори отъждествяват Авалон с градината на Хесперидите 120 , с Последната Туле 121 и с Колхида на Златното руно. Ясно е, че под думата „замък“ се крие северният замък, където Тамплиерите пазели свещения Граал, вероятно легендарният замък Монсалвато.