Чтение онлайн

— Извинете, намесих се аз, — но ако съм разбрал добре, Тритемий е живял най-малко сто години след написването на това писмо, с което сега се занимаваме. Как си го обяснявате?

— Тритемий участвувал в някакво келтско дружество, което се занимавало с философия, астрология, питагорейска математика. Схващате ли връзката? Тамплиерите са орден, който се опира и на мъдростта на древните келти, това е доказано най-категорично. По някакви пътища Тритемий е стигнал до същите криптографски системи, които са използували и Тамплиерите.

— Невероятно! — възкликна Белбо. — А какво всъщност означава тайното послание?

— Спокойно, господа. Тритемий предлага четиридесет главни и десет второстепенни криптосистеми. Аз имах късмет или по-точно Тамплиерите от Провенс не са се пресилвали много, тъй като са смятали, че никой няма да разгадае техния ключ. Изпробвах веднага първата от четиридесетте главни криптосистеми, тръгвайки от хипотезата, че в този текст са важни само инициалите.

Белбо поиска листа и го разгледа.

— Но и така се получава безсмислица: кудрууут…

— Естествено, отвърна снизходително полковникът. — Тамплиерите не са се пресилвали, но не са били и лениви. Това, което се получава, на свой ред е също шифровано послание и аз веднага се досетих за втората серия от десет криптосистеми. И така, за тази втора серия Тритемий използува кръгове и кръгът на първата е такъв:

Извади от чантата си друго фотокопие, приближи стола си до масата и ни накара да проследим буквите, които ни сочеше със затворената си химикалка.

— Това е най-простата система. Взема се предвид само най-външният кръг. Всяка буква от главното послание се замества с буквата, която я предхожда: A със Z, B с A и т.н. Направо детска игра за един таен агент днес. Но по онова време се смятало за магьосничество. Разбира се, за дешифрирането се върви по обратния ред и всяка буква от шифрования текст се замества със следващата. Опитах и отново имах късмет, че улучих от първия път. И ето го решението. — Написа: „XXXVI inuisibles separez en six bandes“. — Тридесет и шестте невидими раздели на шест групи.

— И какво означава това?

— На пръв поглед нищо. Става дума за един вид парола, написана от ритуални съображения на таен език. А после за останалото нашите Тамплиери, убедени, че предават своето послание само на посветените, се ограничили с френския език от четиринадесети век. Но нека видим втория текст.

— Това сега е нешифрованият текст, така ли? — запита Белбо едновременно разочарован и развеселен.

— Няма съмнение, че в преписа на Инголф многоточията изобразяват нечетливите думи, местата, където пергаментът е бил прокъсан… Но ето сега моя вариант, в който, смея да твърдя, понятията са ясни и безспорни, и възстановявам текста в целия му старинен блясък… — Обърна с жест на фокусник фотокопието и ни показа собствените си бележки, написани с печатни букви.

— Като на китайски, изкоментира Белбо.

— Разбира се, всичко трябва да бъде разтълкувано. Но Инголф явно е успял, както успях и аз. Не е толкова неясно, колкото изглежда, но трябва да се знае историята на Ордена. — Замълча. После помоли за чаша вода и продължи да проследява текста дума по дума: — И така, „през нощта на Свети Йоан, тридесет и шест години след каруцата със сено“. Тамплиерите, определени да продължат съществуването на ордена, се измъкват от арестите през септември 1307 година с една волска каруца. По това време броели една година от Великден до Великден. Следователно 1307 година завършва, когато според нашето летоброене е бил Великден на 1308-а. След съдбовните тридесет и шест години се намираме в нашата 1344-та. Посланието е било оставено в криптата в скъпоценно ковчеже като залог, тържествен акт за някакво събитие, което се е случило на това място след възстановяването на тайния орден през нощта срещу Свети Йоан, тоест на 23 юни 1344 година.

— Защо пък 1344-та?

— Смятам, че от 1307-а до 1344-та тайният орден се реорганизира и подготвя за проекта, обозначен в пергамента. Трябвало е да се изчака бурята да премине и да се възстановят връзките между Тамплиерите от пет-шест места. От друга страна, Тамплиерите са чакали именно тридесет и шест години, а не тридесет и пет или тридесет и седем, защото е очевидно, че числото тридесет и шест е притежавало за тях мистичен смисъл, което се потвърждава и от шифрованото послание. Вътрешният сбор на 36 е девет, а не е необходимо да ви припомням дълбоките значения на това число.

— Може ли?

Беше гласът на Диоталеви, който се бе промъкнал зад гърбовете ни, незабележим и тих като Тамплиер от Провенс.

— Точно хляб за теб, посрещна го Белбо. Представи го набързо. Полковникът не изглеждаше смутен от прекъсването, дори сякаш се радваше, че ще има по-многобройна и заинтригувана публика. Продължи да тълкува текста, а в това време Диоталеви щеше да се пръсне от удоволствие при тези нумерологични лакомства. Чиста Гематрия 117 .

— Стигаме до печатите: шест цели неща с един печат. Инголф изнамира някаква хитрина, разбира се, и тя е запечатана. За кого е била запечатана? За Белите плащове, значи за Тамплиерите. Сега виждаме в посланието една буква R, няколко заличени и една буква S. Аз разчитам „релапси“. Защо? Защото всички знаем, че отметналите се са били релапси, тези, които са се отрекли, при това съвсем не са имали маловажна роля в процеса срещу Тамплиерите. Тамплиерите от Провенс изиграват гордо своята роля на отрекли се. Те са тези, които се разграничават от недостойната комедия на процеса. Следователно става дума за рицарите от Провенс, отреклите се, готови за какво? Малкото букви, които имаме на разположение, ни подсказват: за отмъщение.

— Добре, Тамплиерите се готвят за отмъщение. И какво от това?

— Колко време е необходимо за организирането на това отмъщение? Шифрованото послание ни помага да разберем езиковото послание. Необходими са шестима рицари, шест пъти на шест места, тридесет и шестима, разпределени в шест групи. После се казва: всеки път по двадесет. И тук има нещо, което не е ясно, но в преписа на Инголф прилича на „а“. Всеки път двадесет години. Следователно умножено по шест — сто и двадесет години. Ако проследим останалата част от посланието, ще намерим списъка на шестте места или пък на шестте задачи, които трябва да се изпълнят. Говори се за „план“, „заръка“, „проект“, „предписание“, нещо, което трябва да се следва. И се казва, че първите трябва да отидат в някакъв замък, вторите, на друго място, и така нататък, следователно документът ни обяснява, че трябва да има шест други документа, също запечатани, пръснати на различни места. Струва ми се очевидно, че печатите трябва да бъдат разчупвани един след друг след изтичане на сто и двадесет години…