Чтение онлайн

Направи пауза. Искаше да го зяпаме в устата. И ние го зяпахме.

— Да разгледаме второто указание: пазителите на печата трябва да отидат там, където е този или са тези, имащи нещо общо с хляба. Само по себе си указанието е напълно ясно, свещеният Граал е съсъдът с кръвта на Христос, хлябът е плътта на Христос, масата, върху която хлябът е изяден, е тази на Тайната Вечеря, Йерусалим. Невероятно е Тамплиерите, дори след победата над сарацините, да не са си запазили една тайна база там. За да бъда искрен докрай, ще ви призная, че в началото ме смущаваше този юдейски елемент в един план, изцяло под знака на арийската митология. После се замислих — ние само продължаваме да смятаме Иисус за израз на юдейската религия, защото това ни е втълпила Римокатолическата църква. Тамплиерите прекрасно са знаели, че Иисус е келтски мит. Целият евангелски разказ е херметическа алегория, говореща за възкресяване след разтварянето на земните недра и т.н. Христос всъщност е само Еликсирът на алхимиците. От друга страна, всички знаем, че Троицата е арийско понятие, и ето защо цялото тамплиерско правило, продиктувано от един друид, какъвто е свети Бернар, е подчинено на указание номер три. — Полковникът отпи още една глътка вода. Беше прегракнал. — И сега да видим третия етап, Убежището. То е Тибет.

— Защо пък Тибет?

— Защото преди всичко Фон Ешенбах разказва, че Тамплиерите напускат Европа и пренасят свещения Граал в Индия. Люлката на арийския корен. Убежището е Агарта. Чували сте навярно за Агарта, седалището на Царя на света, подземния град, от който Властелините на Света направляват събитията в човешката история. Тамплиерите установяват един от своите тайни центрове там, при самия източник на своята духовност. Знаете връзката между царството на Агарта и Синархията…

— Знаем, но…

— Добре, има тайни, които убиват. Но да не се отвличаме. Във всеки случай всички знаят, че Агарта е основан преди шест хиляди години, в началото на епохата Кали-Юга, в която живеем и днес. Задачата на рицарските ордени била да поддържат винаги контакта с този таен център, активната връзка между мъдростта на Изтока и мъдростта на Запада. И тук вече става ясно къде трябва да се състои четвъртата среща — в друго друидско светилище, Града на Девата, тоест в катедралата на Шартр. По отношение на Провенс Шартр се намира от другата страна на Сена, най-голямата река на Ил дьо Франс…

Вече не можехме да следим мисълта на нашия посетител.

— Но какво общо има Шартр с вашия разказ за келти и друиди?

— А откъде смятате, че иде идеята за Девата? Първите деви, които се появяват в Европа, са черните деви на келтите. Свети Бернар като млад коленичил в църквата „Сен Воарл“ пред една черна дева и от нейната гръд върху устните на бъдещия основател на ордена капнали три капки мляко. Оттук тръгват и легендите за свещения Граал, които трябвало да послужат като повод за кръстоносните походи, а и самите кръстоносни походи наистина се заели да търсят свещения Граал. Бенедиктинците са наследници на друидите, това го знаят всички.

— Но къде са черните деви?

— Унищожени са от тези, които искали да отровят нордическата традиция и да преобразят келтските вярвания в средиземноморски, създавайки мита за Мария от Назарет. Или пък са били преоблечени, преобразени като толкова много черни деви, които и сега се показват по празниците пред фанатизираните маси. Но ако човек се вгледа в изображенията на катедралите, както е направил великият Фулканели, вижда се, че тази история е разказана с ясни букви и с ясни букви е представена връзката между келтските деви и алхимическата традиция от тамплиерски произход, която ще превърне черната дева в символ на първичната материя, изследвана от търсачите на философския камък, който, както видяхме, не е нищо друго освен свещеният Граал. А сега помислете си откъде иде вдъхновението на Мохамед, другия велик последовател на друидите, за черния камък на Мека. В Шартр някой е зазидал криптата, която води до подземието, където и сега е скрита оригиналната езическа статуя, но ако се потърси по-добре, още може да се открие една черна дева, Мадоната Стълпница, изваяна от един монах, член на Ордена на Вотан. Статуята държи в ръката си магическия цилиндър на великите жрици на Вотан, а вляво от нея в камъка е издялан вълшебният календар, върху който са личали, казвам „са личали“, защото тези скулптури не са убягнали от вандализма на правоверните служители, свещените животни от култа към Вотан: кучето, орелът, лъвът, бялата мечка и приказният вълк людоед. От друга страна всички изследователи на готическата езотерика са забелязали, пак в Шартр, една статуя, държаща чашата на свещения Граал, и ако човек умее да гледа, подчертавам, да гледа с очите на Традицията, а не да върви по туристическите пътеводители, римокатолически или апостолически, ще вникне в истинската история, разказана в тази крепост на Ерек…

— Стигаме до попеликантите. Кои са те?

— Те са катарите. Едно от названията, давани на еретиците, е попеликанти. Катарите от областта Прованс са били унищожени, не съм толкова наивен да мисля, че е имало някаква среща сред развалините на Монсегюр, но сектата не е престанала да съществува, има цяла география на тайното катарство, от което се раждат такива като Данте, авторите на „сладкия нов стил“, сектата на Верните в любовта. Петата среща е някъде в Северна Италия или Южна Франция.

— А последната среща?

— Кой според вас е най-древният, най-светият, най-важният от келтските камъни, светилището на слънчевото божество, главната наблюдателница, от която наследниците на Тамплиерите от Провенс, стигнали до крайното осъществяване на плана, могат да съпоставят, вече заедно, тайните, заключени от шестте печата, и да открият най-сетне начина, по който да използуват огромната мощ, съдържаща се в свещения Граал? Този камък е в Англия, става дума за магическия обръч на Стоунхендж. Кой друг би могъл да бъде?

— А стига бе! — каза Белбо.

Само пиемонтец може да разбере чувството, което се влага в този израз на учтиво удивление. Нито един от неговите еквиваленти на други езици или диалекти не би могъл да възпроизведе върховното безразличие, фатализма, с които той утвърждава непоклатимото убеждение, че другите са създания на едно твърде непохватно божество.

Но полковникът не беше от Пиемонт и прие като ласкателство реакцията на Белбо.

— Ами да. Това е планът, това е указанието в неговата удивителна простота, в неговата стройност. И забележете, ако вземете една карта на Европа и на Азия и очертаете линията на Плана: от север, където е Замъкът, до Йерусалим, от Йерусалим до Агарта, от Агарта до Шартр, от Шартр до бреговете на Средиземно море и оттам до Стоунхендж, ще получите един чертеж, един рунически знак с приблизително следната форма:

— И какво от това? — запита Белбо.

— Това, че същата фигура се получава, като се свържат мислено някои от основните центрове в мистиката на Тамплиерите — Амиен, Троа, царството на свети Бернар край Източната гора, Реймс, Шартр, Рен льо Шато и Мон Сен Мишел, едно от най-древните култови места на друидите. Освен това подобна форма има и съзвездието Дева.

— Моето хоби е астрономията, намеси се скромно Диоталеви. — И доколкото си спомням, съзвездието Дева има друга конфигурация. Съставено е, струва ми се, от единадесет звезди.

— Господа, господа, вие знаете по-добре от мен, че всичко зависи от това как се чертаят линиите, че по желание човек може да получи мечка или кола, и е мъчно да се реши дали една звезда е вътре в едно съзвездие или вън от него. Погледнете Девата, вземете Спика като най-долна точка, съответствуваща на провансалския бряг, съединете само пет звезди и ще видите, че приликата между двата чертежа е смайваща.

— Стига да знаем кои звезди да не включваме, каза Белбо.

— Именно, съгласи се полковникът.

— Все пак, как може да сте толкова сигурен, че срещите не са се осъществявали редовно и че рицарите не действуват вече, без ние да го знаем?

— Не виждам признаци за това и бих добавил, за съжаление. Изпълнението на плана е било прекъснато и може би тези, които е трябвало да го доведат до завършек, вече не съществуват. Групите на тридесет и шестимата са се разпаднали навярно при някаква световна катастрофа. Но друга група смелчаци, която е имала нужната информация, би могла да подхване нишката на кълбото. Краят на нишката е някъде тук. И аз търся тези хора. Искам да публикувам книгата си именно за да предизвикам реакции. И в същото време се мъча да вляза в контакт с някои лица, които да ми помогнат при търсенето на отговора в лабиринтите на традиционната мистика. Днес се срещнах с най-големия експерт в тази област. Но, уви, дори това светило не можа да ми каже нищо, макар че живо се заинтересува от моята история и обеща да ми напише предговора.