Чтение онлайн

— В такъв случай, запитах, Йеманжа не е ли Дева Мария на Зачатието, Шанго не е ли свети Йероним?

— Не задавайте неудобни въпроси, посъветва ме Алие. — При умбандата е още по-сложно. В линията на Ошала биха могли да се открият свети Антоний, светците Кузма и Дамян 144 . В линията на Йеманжа се включват сирени, вотани, морски и речни кабоклос и пътеводни звезди. В линията на Изтока има индуси, лекари, учени, араби, мароканци, японци, китайци, монголи, египтяни, ацтеки, инки, карибци и римляни. В линията на Ошоси участвуват Огун, Бейра-Мар, Ромпе Мато, Яра, Меже, Нарус… С други думи, всичко е относително.

— Боже мой! — повтори Ампаро.

— Казва се „Ошала“, пошушнах, докосвайки ухото й.

— Успокой се, но пасаран.

Ялоришата ни показа поредица от маски, които група служители отнасяха към храма. Приличаха на големи сламени качулки, които медиумите щяха да нахлузят, постепенно изпадайки в транс под въздействието на божествата. Било един вид израз на свян, каза ни тя, в някои храмове избраниците понякога танцували голи, излагайки на показ своята вяра. Но посветеният бил предпазван, уважаван, защитаван от любопитството на простосмъртните и на всеки, който не можел да разбере вътрешния възторг и чистотата. Така било в този храм и затова не се допускали лесно външни хора.

— Но един ден, кой знае… — добави. — Засега можем да си кажем само довиждане.

Не поиска обаче да се разделим, преди да ни почерпи — не от кошницата, която трябваше да остане пълна до края на ритуала, а от своята кухня, с нещо като „храна на светеца“. Заведе ни зад храма и ние можахме да се насладим на изобилие от мандиока, пимента, кокосови орехи, мокуса де сири моле, ватапа, ефо, каруру, черен боб с фарофа сред уханието на африкански подправки, силни сладникави тропически миризми, които вдъхвахме с благоговение, съзнавайки, че участвуваме в храненето на древните суданци.

— Именно, каза ни ялоришата, защото всеки от нас несъзнателно е потомък на един „ориша“ и често може да се каже точно на кой.

Смело попитах чий потомък съм аз. Ялоришата отначало се намръщи, каза, че не може да установи със сигурност, но после се съгласи да види дланта ми, прокара пръсти по нея, погледна ме в очите и рече:

— Ти си син на Ошала.

Изпълних се с гордост. Ампаро, която вече се чувствуваше у дома си, предложи да се разбере чий син е Алие, но той бързо я спря и каза, че предпочита да не знае.

Като се прибрахме, Ампаро ме запита:

— Видя ли ръката му? Вместо линия на живота имаше множество пресечени бръчици. Както ручей, който среща камъни и се отклонява с по един метър встрани. Линия на човек, който е умирал много пъти.

— Световен шампион по метемпсихоза на дължина.

— No pasaran, засмя се Ампаро.

Диоталеви казваше, че Хесед е сефирата на нежността и любовта, бял пламък, вятър от юг. Онази вечер в Перископа си мислех, че последните дни, които прекарахме в Баия с Ампаро, са минали под този знак.

Спомнях си, колко много спомени нахлуват в главата на човек, когато чака с часове в тъмнината, една от последните ни вечери. От разходките по улички и площади ни боляха краката и си легнахме рано, но не ни се спеше. Ампаро се беше свила на кълбо върху възглавницата и се преструваше, че чете през леко разтворените си колене един от моите наръчници за умбанда. От време на време лениво се опъваше по гръб с разтворени крака и книга на корема и започваше да ме слуша, докато четях на глас книгата за Розенкройцерите и се мъчех да я заразя с моето въодушевление. Вечерта беше нежна, но както би написал Белбо в своите файлове, лишена от литература, не подухваше ни най-слаб ветрец. Бяхме си позволили да отседнем в добър хотел, от прозореца надничаше морето, а в осветения бокс ни чакаше кошница с тропически плодове, които бяхме купили сутринта на пазара.

— Пише, че през 1614 година в Германия се появява анонимно писание, „Allgemeine und general Reformation“ или „Обща и генерална реформа на целия свят, последвано от «Fama Fraternitatis» 145 на Почетното братство на Розенкройцерите, адресирано към всички учени и владетели в Европа, заедно с един кратък отговор на хер Хазелмайер 146 , който по този повод е хвърлен в затвора от йезуитите и окован с вериги в едно подземие. Сега дадено за печат и обнародвано за всички искрени сърца. Издадено в Касел от Вилхелм Весел“

— Не е ли малко дълго?

— Изглежда, че през XVII век всички заглавия са били такива. Писала ги е Лина Вертмюлер 147 . Това е сатирично произведение, в което става дума за генерална реформа на човечеството, при това отчасти преписана от „Сведения от Парнас“ на Траяно Бокалини 148 . Но съдържа едно неголямо писание, една сатира и един манифест от десет-дванадесет странички, „Fama Fraternitatis“, който ще бъде публикуван и отделно на следната година заедно с един друг манифест, този път на латински — „Confessio fraternitatis Roseae Crucis, ad eruditos Europae“ 149 . И в двата текста Братството на Розенкройцерите се представя и говори от името на собствения си основател, тайнствения К. Р. Едва по-късно и от други източници ще се изясни или ще се реши, че става дума за някой си Кристиан Розенкройц.

— А защо тук не се дава пълното му име?

— Погледни, целият текст е изпъстрен с инициали, никой не е назован изцяло, всички се казват Г. Г. М. П. И., а който има и умалително, се нарича П. Д. Разказват се детството и юношеството на К. Р. — първо посещава Божи гроб, после заминава за Дамаск, след това отива в Египет, оттам — във Фес, който по това време сигурно е бил едно от местата за поклонение на мюсюлманската мъдрост. Там нашият Кристиан, който вече знаел гръцки и латински, научава ориенталските езици, физиката, математиката, естествените науки и усвоява цялата хилядолетна мъдрост на арабите и африканците чак до Кабалата и магията, превеждайки дори на латински един тайнствен „Liber M“, и опознава всички загадки на макро– и микрокосмоса. Вече от два века било модно всичко, що е ориенталско, особено ако не се разбира за какво става дума.

— Винаги правят така. Жадни, неудовлетворени, фрустрирани, нали? Поискай тайнствения съсъд! На ти го!… — Сви на фунийка едно листче. — От най-хубавите е.

— Ето че и ти искаш да забравиш.

— Но аз знам, че е химически, и толкова. Няма загадка, всеки може да бръкне вътре, дори този, който не знае иврит. Ела.

— Почакай. След това Розенкройц отива в Испания и тук се рови в най-окултните доктрини и казва, че все повече и повече се доближава до Центъра на всяко знание. В течение на тези пътешествия, които за интелектуалеца от онова време представлявали наистина наркомания за тотална мъдрост, разбира, че е необходимо в Европа да се основе едно общество и чрез него да насочва властниците по пътищата на знанието и доброто.

— Оригинална идея. Струвало си е да учи толкова. Искам прясна мамая.

— В хладилника е. Бъди добричка, иди да си вземеш сама, аз работя.

— Щом работиш, си мравка, а щом си мравка, бъди мравка и иди за храна.

— Мамаята е сладострастие, следователно за нея отива щурецът. Иначе ще отида аз, а ти ще четеш.

— За Бога, не. Ненавиждам културата на белия човек. Отивам.

Ампаро се запъти към кухничката и на мен ми харесваше да я желая в контражур. А междувременно К. Р. се бе върнал от Германия и вместо да се отдаде на преобразуването на металите, както би му позволило вече неговото огромно знание, решава да се посвети на духовната сфера. Основава Братството, изобретявайки магически език и писмо, които да послужат за основа на знанието на бъдещите братя.