Чтение онлайн

— Но ще се озовем в ситуацията на кабалисти. Ще минат хилядолетия, преди да се открие правилната комбинация. Вие просто замествате с Гудрун маймуната, която вечно трака на пишещата машина. Разликата е само в продължителността. В еволюционно отношение няма да спечелим нищо. Няма ли програма, с която Абулафия да извърши тази работа?

Междувременно беше влязъл Диоталеви.

— Разбира се, че има — отвърна Белбо. И теоретически могат да се вкарат две хиляди данни. Само да искаш да ги напишеш. Да предположим, че са редове от възможни стихотворения. Програмата те пита от колко стиха трябва да се състои стихотворението, ти решаваш от десет, двадесет, сто. После програмата изважда от вътрешния часовник на компютъра броя на секундите и го разпределя по принципа на произволното, от прости думи съставя формула на непрекъснато подновяваща се комбинация. С десет стиха можеш да получиш десетки хиляди случайни стихотворения. Вчера вкарах стихове от рода на „свежо липите шумят“, „давам ти своя живот“, „тежки са моите клепки“, „броя часовете“ и така нататък. Ето ви един от вариантите:

— Има повторения. Нямаше как да ги избягна, изглежда, че много усложняват програмата. А ако вкарам цялата Тора и дам команда на компютъра да направи произволно подреждане на думите, той ще осъществи всъщност Темурата и ще достигне до истинните стихове на Книгата, нали?

— Разбира се, това е въпрос на време. Ще се справиш само за няколко века.

Обадих се:

— Ами ако вземем десетина изречения от книгите на диаболистите, например, че Тамплиерите са избягали в Шотландия или че Корпусът на Херметиците е пристигнал във Флоренция през 1460 година, плюс няколко израза за връзка като „очевидно е, че“, „това доказва, че“, бихме могли да получим истински откровения. После запълваме празнотите, а повторенията приемаме като заклинания, внушения или пророчества. В най-лошия случай ще сме измислили една непозната глава от историята на магията.

— Гениално, запали се Белбо. Започваме още сега.

— Не, вече е седем. Утре.

— Аз ще го направя довечера. Само малко ми помогнете, съберете от пода двадесетина страници, както ви падне, прочетете първите изречения, на които се е спрял погледът ви, и ги вкарваме в компютъра.

Клекнах и прочетох:

— „Йосиф Ариматейски отнася свещения Граал във Франция.“

— Екстра. Записано е.

— „Според тамплиерската традиция Годфроа дьо Буйон основава в Йерусалим Великото Братство на Цион.“ „Дебюси бил Розенкройцер.“

— Прощавайте, намеси се Диоталеви, но ще трябва да включите и някои неутрални данни, например, че коалата живее в Австралия или че Папен е изобретил тенджерата под налягане.

— Мини е годеницата на Мики Маус, подсказах.

— Не бива да прекаляваме.

— Напротив, трябва да прекаляваме. Ако си позволим да допуснем, че във вселената има макар и само едно понятие, което не разкрива и нещо друго, вече излизаме от херметическото мислене.

— Така е. Добре, приемам Мики Маус. И с ваше разрешение добавям и нещо, което ми се струва основно: „Тамплиерите са намесени във всичко.“

— То се разбира от само себе си, съгласи се Диоталеви.

Още десетина минути продължихме в същия дух. После наистина стана късно. Но Белбо ни увери, че не трябва да се безпокоим. Щял да продължи сам. Гудрун се появи и ни съобщи, че вече ще заключва, Белбо й каза, че ще остане да поработи още, и я помоли да събере листовете от пода. Гудрун издаде няколко звука, наподобяващи смесица между латински без флексия 262 и черемески 263 , които изразяваха и на двата езика неодобрение и несъгласие — знак за всеобщото родство между всички езици, потомци на стария адамов корен. Но се подчини, извършвайки произволния подбор по-добре и от компютъра.

На другата сутрин Белбо сияеше.

— Става, съобщи ни той. Става идеално и дава невероятни резултати.

Показа ни листа от принтера.

— Струва ми се малко объркано, — каза Диоталеви.

— Не умееш да откриваш връзките. И не придаваш нужното значение на въпроса, който се появява на два пъти: кой се е женил в Кана Галилейска. Повторенията са магически ключове. Естествено, аз го отбелязах, а магическия ключ има право да притежава само посветеният. Ето сега моето тълкувание: Иисус не е бил разпнат и затова Тамплиерите отричали разпятието. Легендата за Йосиф Ариматейски прикрива една по-дълбока истина: Иисус, а не свещеният Граал, отива във Франция при кабалистите от Провенс. Иисус е метафора на Царя на Света, истинския основател на Розенкройцерите. И с кого пристига Иисус? Със съпругата си. Защо в Евангелията никъде не се споменава за това кой се е женил в Кана Галилейска? Ами защото това е била венчавката на Иисус, венчавка, за която не е трябвало да се говори, защото младоженката била грешница, Мария Магдалина. Ето защо всички големи учени, от Симон Мага 264 до Гийом Постел, са търсили принципа на вечната женска същност в публичния дом. Следователно Иисус е родоначалникът на фамилията френски крале.

— Само че никой не би те взел насериозно, каза Диоталеви.

— Напротив, като нищо би продал няколкостотин хиляди екземпляра, обадих се аз мрачно. Историята съществува и е била написана с много малки варианти. Става дума за една книга около тайните на свещения Граал и на Рен-льо-Шато. Вместо да четете само ръкописи, би трябвало да четете и това, което публикуват другите издателства.

— Ангели небесни, възкликна Диоталеви, нали ви казвах! Тази машина казва само това, което всички знаят. И си тръгна безутешен.

— И все пак има полза от нея, измърмори засегнат Белбо. Какво от това, че ми е хрумнала идея, която е дошла и на други? Бих го нарекъл „литературен полигенезис“. Господин Гарамонд би казал, че щом има име, значи съм прав. Тези господа сигурно са мъдрували над нея с години, докато аз реших задачата за една вечер.

— Аз съм на ваша страна, играта си заслужава. Но смятам, че правилото изисква да се вмъкнат много данни, които не произлизат от диаболистите. Проблемът не е да се намерят окултните връзки между Дебюси и Тамплиерите. Това всички го правят. Проблемът е да се намерят окултните връзки например между Кабалата и автомобилните свещи.

Дадох примера наслуки, но Белбо се възползува от него. Няколко дни по-късно отново ни заговори на тази тема.

— Вие бяхте прав. Всеки факт добива значение, ако е свързан с друг. Връзката променя перспективата. Навежда те на мисълта, че всичко видимо на света, всяка фраза, всяка написана или произнесена дума не е това, което изглежда на пръв поглед, а говори за някаква тайна. Критерият е прост: да подозираш, винаги да подозираш. Можеш да откриеш таен смисъл дори в пътния знак за еднопосочно движение.