Чтение онлайн

— Логично е, съгласи се Белбо. Но в такъв случай къде ще бъде Убежището?

— Шестте групи се настаняват на шест места, но само едно от тях е наречено Убежището. Странно. Това означава, че на другите места, както в Португалия и в Англия, Тамплиерите могат да си живеят необезпокоявани, макар и под друго име, докато на това място се крият. Бих казал, че Убежището е мястото, където са се скрили Тамплиерите от Париж, след като са изоставили Храма. Но тъй като ми се струва оправдано дори от финансова гледна точка пътят им да е бил от Англия към Франция, защо да не приемем, че Тамплиерите са си установили едно убежище в самия Париж, на някое тайно и безопасно място? Били са добри политици и са си давали сметка, че за двеста години нещата ще се променят и че те ще могат да действуват открито или почти.

— Може и да е Париж. А какво ще правим с четвъртото място?

— Полковникът смяташе, че е Шартр, но след като избрахме Париж за трето място, не можем да сложим Шартр за четвърто, защото Планът трябва да се отнася до всички центрове в Европа. И освен това ще рече да изоставим мистичната линия, за да тръгнем по политическата. Преместването, изглежда, става по синусоида, затова трябва да се изкачим към Северна Германия. Сега, отвъд реката или водата, тоест отвъд Рейн, на немска земя има един град, а не църква, на Светата Дева. Близо до Данциг е имало град на Девата, тоест Мариенбург.

— А защо срещата е в Мариенбург?

— Защото това е столицата на Рицарите-Тевтонци! Отношенията между Тамплиерите и Тевтонците не са покварени както тези между Тамплиерите и Гостоприемниците, които само са чакали унищожаването на Храма, за да си присвоят богатствата му. Тевтонците са били създадени в Палестина от германските императори като съперници на Тамплиерите, но бързо са били извикани на север, за да спрат нахлуването на пруските варвари. И се справили толкова добре, че за няколко века се превърнали в държава, която се разпростирала по всички балтийски територии. Обхващала Полша, Литва, Латвия. Основали Кьонигсберг и само веднъж били победени — от Александър Невски в Естония, а когато Тамплиерите били арестувани в Париж, те определили Мариенбург за столица на своето кралство. Ако съществува наистина план на духовното братство за завладяване на света, Тамплиери и Тевтонци са си разделили зоните на влияние.

— Знаете ли какво ще ви кажа? — заяви тържествено Белбо. Аз съм за. Сега петата група. Къде са тези попеликани?

— Не знам, отвърнах.

— Разочаровате ме, Казобон. Да попитаме ли Абулафия?

— А, не! — възкликнах възмутен. Абулафия трябва да ни подсказва нови логически връзки. Попеликаните са факт, а не връзка, а фактите са работа на Сам Спейд. Дайте ми няколко дни.

— Давам ви две седмици, съгласи се Белбо. Ако в рамките на две седмици не ми доставите попеликаните, ще ми купите една бутилка дванадесетгодишен „Балантайн“.

Беше прекалено много за кесията ми. В края на първата седмица доставих попеликаните на моите кръвожадни приятели.

— Всичко е ясно. Следете ме, защото трябва да се пренесем чак в четвърти век, на византийска територия, по времето, когато в Средиземноморието вече се разпространявали различни движения с манихейска насоченост. Да започнем със сектата на архонтийците, основана в Армения от Петър Кафарбаруха, който, трябва да му признаем, има великолепно име. Антиюдаисти, дяволът се идентифицира със Саваот, юдейския бог, който живее на седмото небе. За да се издигнеш до Великата Майка на Светлината на осмото небе, трябва да се отречеш и от Саваот, и от кръщенето. Ясно ли е?

— Ще се отречем, каза Белбо.

— Но архонтийците са невинни душици в сравнение с другите. През пети век се появяват месалианите, които между другото оцеляват в Тракия чак до единадесетия век. Месалианите не са дуалисти, а монотеисти. Но си мешат шапките с адските сили, още повече, че в някои текстове са наречени борборити, от borboros, тиня, заради неописуемите неща, които вършели.

— А какво вършели?

— Обичайните ритуали. Мъже и жени издигали с пълни шепи към небето собствения си позор, тоест сперма или менструална течност, и после го изяждали, твърдейки, че е Христовото тяло. А ако случайно забременявали жена си, в определения момент бръквали с ръце в корема й, изтръгвали зародиша, счуквали го в хаван заедно с мед и пипер и го излапвали като едното нищо.

— Каква гадост, обади се Диоталеви, мед и пипер!

— И така, това са месалианите, които някои наричат стратиотици или фибионити, други пък барбелити, съставени от наасеани и фемионити. Но за други църковни отци барбелитите били закъснели гностици и следователно дуалисти, кланяли се на Великата Майка Барбела, а техните посветени наричали борборианите илицисти, тоест синове на материята, различаващи се от психистите, които били малко по-високопоставени, и от пневматиците, които пък били направо аристократите, „Ротари клъб“ на цялата тази пасмина. Но може би стратиотиците са били само илицисти на митраистите.

— Не е ли малко объркано? — запита Белбо.

— Може би. Никой от тия хора не е оставил документи. Единствените неща, които знаем за тях, произлизат от клюките на техните врагове. Но това не е важно. Общо взето, така става ясно каква бърканица по онова време са представлявали вярванията на Средния изток. И също така става ясно откъде идват павликяните. Те пък са последователи на някой си Павел от Самосата 270 , към когото се присъединяват иконоборците, прогонени от Албания. От осми век нататък тези павликяни бързо се разрастват, от секта стават общество, от общество — войнство, от войнство — политическа власт и императорите на Византия започват да се тревожат и да изпращат срещу тях имперските войски. Разпростират се чак до границите на арабския свят, плъзват към Ефрат, нахлуват във византийска територия чак до Черно море. Настаняват колониите си едва ли не навсякъде и ги намираме вече през XVII век, когато са покръстени от йезуитите, а и днес съществуват под някаква форма на Балканите и по-надолу. Но в какво вярват павликяните? В Бог, единен и троичен, само че демиургът се е заинатил да създаде света и всички ние виждаме резултата. Отхвърлят Стария Завет, отричат тайнствата, презират кръста и не почитат Светата Дева, защото Христос се бил въплътил направо в небето и минал през Мария като през тръба. Богомилите, които отчасти се вдъхновявали от тях, ще кажат, че Христос е минал през Мария, влизайки в едното й ухо и излизайки от другото, без тя дори да забележи това. Обвиняват ги дори, че се покланяли на слънцето и на дявола и че смесвали евхаристичния хляб и виното с младенческа кръв.

— Както и другите.

— Били са времена, когато за един еретик било велико мъчение да отиде на църква. Все едно да станеш мюсюлманин. Но такива са били. И ви го казвам, защото еретиците дуалисти се разпространили и в Италия, и в Прованс, и за да се знае, че са били като павликяните, наричали ги попеликанти, попеликани, публикани, популикани, които gallice etiam dicuntur ab aliquis popelicants 271 !

— Дойдохме си на думата.

— Да. През девети век павликяните продължават да влудяват византийските императори, докато най-сетне император Василий се заклева, че ще залови техния началник, Хризохир, който бил нахлул в църквата „Свети Йоан Богослов“ в Ефес 272 и напоил конете си от светите съдове…

— Безбожникът му с безбожник, изкоментира Белбо.

— Чудесни момчета! — допълни Диоталеви.

— Не са го правели от лошотия, каза Белбо. Било е въпрос на вяра. Карайте нататък, Казобон, че нашият Диоталеви не разбира теологичните тънкости, той е един мръсен богоубиец 273 .

— И накрая: кръстоносците се срещат с павликяните. Срещат се близо до Антиохия по време на първия поход, когато се сражават с арабите, и това става по време на обсадата на Константинопол, където павликянската общност на Филипополис се мъчи да спечели града за българския цар Йоаница 274 , за да направи напук на французите, и това го казва Вилардуен 275 . Ето го възела, в който участвуват Тамплиерите, и нашата загадка е решена. Легендата представя нещата така, сякаш Тамплиерите се вдъхновявали от катарите, но всъщност Тамплиерите вдъхновявали катарите. Срещнали се с павликяните по време на кръстоносните походи и установили с тях тайнствени отношения, каквито били установили с мистиците и с мюсюлманските еретици. От друга страна, трябва да проследим пътя на Указанията. Не може да не минава през Балканите.