Чтение онлайн

— Разбира се. Тълкувания в стила на катарите. Страх от възпроизвеждането. Посоката е забранена, защото е все едно да измамиш Демиурга. Не в тази посока ще се намери Храмът.

— Снощи ми попадна учебникът за любители шофьори. Дали защото беше тъмно в стаята, или заради това, което вие ми казахте, но ме обхвана подозрението, че тези страници всъщност казват Нещо Друго. Ами ако автомобилът съществува само като метафора на Сътворението? Но човек не трябва да се ограничава с външната обвивка или със заблудата на таблото, трябва да вижда това, което вижда само Създателят, това, което е отдолу. Това, което е отдолу, е като онова, което е отгоре. Карданният вал е стволът на сефирите.

— Не може да бъде!

— Може и е! Не го казвам аз, то само се доказва. Да преброим елементите: двигател, две предни колела, съединител, скоростна кутия, две съчленения на кардана, диференциал и две задни колела. Всичко десет. Като сефирите.

— Но разположението не е същото.

— Защо да не е? Диоталеви ни обясни, че в някои варианти Тиферет е била не шестата, а осмата сефира, и е стояла под Нецах и Ход. Моят вариант е вариантът на Белбот, друга схема.

— Ясно, фиат.

— Но да продължим диалектиката на Ствола. Най-горе е двигателят или моторът. Omnia Movens, Този, Който Движи Всичко и за който ще кажем, че е Творческият Източник. Двигателят предава своята творческа енергия на двете върховни колела. Колелото на Разума и Колелото на Мъдростта.

— Това, ако колата е с предно предаване…

— Хубавото на ствола на Белбот е, че търпи редуващи се метафизики. Той е образ на една духовна вселена с предно предаване, при който Двигателят, поставен отпред, предава непосредствено своята воля на върховните колела. Докато в материалистичната си версия е образ на една деградирала вселена, в която Движението бива предавано от един мотор, поставен най-отдир, на двете нисши колела: издън космическото излъчване се освобождават низките сили на материята.

— А при задното предаване?

— Тука сме направо в царството на Сатаната. Съвпадение на Висшето и Нисшето. Бог се отъждествява с грубата задна материя. Бог като непрестанно осуетяван стремеж към божественото. Сигурно зависи от Пръсването на Съдовете.

— Да не става дума за гърнето?

— Това е в случаите на несъвършените вселени, при които отровният дъх на архонтите залива космичния етер. Но да не се отклоняваме. След Двигателя и двете Колела иде Съединителят. Сефирата на Милостта, която провежда или прекъсва тока на Любовта, свързващ останалата част на ствола с Върховната Енергия. Един диск, тоест една мандала, която се отърква о друга мандала, следва Ковчежето на Промените или скоростната кутия, както го наричат позитивистите, в което се крие Принципът на Злото, защото позволява на човешката воля да забавя или ускорява непрестанния процес на излъчването. Затова автоматичните скорости са по-скъпи. Защото при тях самият Ствол взима решенията по волята на Върховното Равновесие. След това иде една Сглобка, която, странно съвпадение! — носи името на един магьосник от Възраждането, Кардан, а още по-долу са Двойката Сателити с конична форма — да отбележим противоречието с четирите Цилиндри на Двигателя, които се движат по една Корона (Малката Кетер), предаваща движението на Земните Колела. И тук става очевидна функцията на сефирата на Разпределението или на Диференциала, който с величествено чувство за Красота разпределя космичните сили между двете Колела, на Славата и на Победата, така, че те при една съвършена вселена (тоест с предно предаване) следват движението, диктувано им от Върховните Колела.

— Дотук върви. А Сърцето на всичко, Седалището на Единичното, самият Двигател?

— Достатъчно е да се четат нещата с око на посветен. Върховният Двигател живее от непрекъснатото движение на вдишването и издишването. Едно сложно божествено дихание, при което поначало елементите, наречени Цилиндри (очевиден е геометричният първообраз), са били два, после са породили един трети и накрая се съзерцават взаимно и се движат, обичайки се един друг и славейки четвъртия. При това дихание в Първия Цилиндър (никой от тях не първенствува йерархично, но и четирите се редуват в зависимост от моментното местоположение) Буталото слиза от Горната Мъртва Точка до Долната Мъртва Точка, при което Цилиндърът се изпълва с енергия в чисто състояние. Опростявам нещата, защото тук би трябвало да включим йерархиите на ангелите или Посредниците на Горивното Разпределение, които, както казва моят учебник, „позволяват отварянето и затварянето на клапаните, регулиращи постъпването на горивната смес в цилиндрите“. Сърцевината на Двигателя е свързана с останалата вселена единствено чрез тези Посредници. И това може би разкрива, макар че не бих искал да изпадна в ерес, първородната ограниченост на Единичното, което, за да твори, зависи в известна степен от Великите Гърбави Ексцентрици. Ще трябва да прочетем по-внимателно Текста. Във всеки случай, когато Цилиндърът се изпълва с Енергия, Буталото се издига до Горната Мъртва Точка и осъществява Максималната Компресия. Това е цимцумът. В този момент се получава Славата на Разширението, сиреч на Експлозията. Прескача Искрата, сместа лумва и това е, по думите на учебника, единствената активна фаза на цикъла. И тежко на въпросния цикъл, ако в сместа са се промъкнали раковините, подлите келипот, тоест капките нечиста материя като вода или кока-кола. В този случай разширението не се осъществява или се осъществява на тласъци.

— Но „Шел“ не означаваше ли раковина? Значи трябва да ги избягваме.

— Ще проверим. Може да е някаква машинация на конкурентните Сестри, нисшите начала, които искат да контролират световния пазар на енергията… Така или иначе, след Разширението следва това, което в най-древните текстове е наречено Изход. Буталото се издига до Горната Мъртва Точка и изгонва вече изгорялата и нежива материя. Само ако тази очистителна операция успее, може да започне Новият Цикъл. Ако вникнем в процеса, пред нас е неоплатоническият механизъм на екзодуса и пародуса, прекрасната диалектика на Пътя Нагоре и Пътя Надолу.

— Колко човешки страдания крият дълбините на непрогледната нощ! А синовете на материята дори не се досещат! За утре ще приготвя едно мистическо тълкувание на телефонния указател.

— Амбициозният ни Казобон! Все той да е отгоре. Но внимавайте, че ще се сблъскате с неразрешимия проблем на Единичното и Множественото. По-добре не бързайте. Изтълкувайте първо пералната машина.

— Тя е ясна. Алхимично превръщане на черната магия в белоснежна истина.

Когато човек веднъж е завладян от подозрението, той не пропуска вече нито една следа. След фантасмагориите около ствола на мотора бях склонен да откривам тайни знаци във всеки предмет, който ми попадаше пред очите.

Не бях прекъснал връзките си с моите бразилски приятели, а в Коимбра скоро щеше да се състои семинар върху лузитанската култура. Повече от желание да ме видят отново, отколкото от уважение към моите знания, те успяха да ми уредят покана. Лия не дойде, беше в седмия месец, бременността бе деформирала твърде малко крехката й фигура, превръщайки я в изящна фламандска мадона, но тя предпочете да не рискува.

Прекарах три бурни вечери със старите приятели и когато се връщахме с автобуса към Лисабон, възникна спор дали да се спрем във Фатима 265 или в Томар. Томар беше един замък, където португалските Тамплиери се бяха притаили, след като добронамереността на краля и на папата ги бе спасила от процеса и от унищожението, преобразявайки ги в Орден на Рицарите на Христос. Не можех да си позволя да пропусна замък на Тамплиери и за щастие по-голямата част от групата не бе толкова ентусиазирана да посещава Фатима.

Ако си представях замък на Тамплиери, то той беше като Томар. Човек се изкачва по един укрепен път, опасващ крепостните стени отвън и минаващ край бойници във форма на кръст. Още от първия миг вдъхваш въздуха на кръстоносните походи. Рицарите на Христос процъфтявали в продължение на векове на това място: легендите говорят, че сред тях били Хенрих Мореплавателя и Христофор Колумб, и наистина преобразените Тамплиери се заели със завладяването на моря и океани, разнасяйки славата на Португалия. Благодарение на дългото и щастливо съществувание, на което се радвали там, замъкът бил преустройван и разширяван многократно през вековете, тъй че към средновековната му част са добавени ренесансови и барокови крила. С вълнение влязох в църквата на Тамплиерите с нейната осмоъгълна ротонда, възпроизвеждаща формата на Божи гроб. Заинтригува ме обстоятелството, че в различните части на църквата тамплиерските кръстове бяха различни по стил: това беше въпрос, който отдавна си бях поставял, гледайки твърде разнородните илюстрации на тази тема. Докато кръстът на Малтийските рицари беше останал приблизително същия, тамплиерският сякаш беше претърпял влиянието на вековете и на местната традиция. Ето защо ловците на Тамплиери, щом намерят някъде някакъв кръст, веднага разтръбяват, че са открили следа.

След това гидът ни заведе да видим прочутия „мануелов прозорец“ 266 , един процеп, инкрустиран с морски и дънни находки, водорасли, раковини, котви, вериги и въжета, изработен в прослава на похожденията на Рицарите из океаните. Но от двете страни на прозореца, притискайки го като в клещи, се издигаха две кули и по тях бяха скулптирани гербовете на Жартиерата. Какво търсеше символът на един английски орден в този португалски укрепен манастир? Гидът не успя да ни обясни, но малко по-късно, на друго място, мисля, че беше в северозападното крило, ни показа знаците на Златното руно. Не можех да не си помисля за тънката нишка, която свързваше Ордена на Жартиерата със Златното руно, Златното руно с Аргонавтите, Аргонавтите със свещения Граал и свещения Граал с Тамплиерите. Спомних си за приказките на Арденти и за някои страници, които бях открил в ръкописите на диаболистите… Но направо подскочих, когато гидът ни заведе в една второстепенна зала, с таван, поддържан от няколко свода. В ключовия камък на някои от тях забелязах брадато, малко козе лице. Бафомет…