Чтение онлайн

Вървя бързо през чакъла и пръстта, после надолу по склона в канавката и се изкачвам нагоре по другия склон, след което се насочвам право към първото дърво.

– Андрю, спри! – чувам да ми вика Камрин.

Обаче продължавам да вървя и когато заставам срещу проклетото дърво, го удрям също толкова силно, както Калеб и Тейт. Кожата по кокалчетата на двата ми пръста се разкъсва, а кръвта протича от ръката между пръстите ми, но аз не спирам.

Спирам едва когато Камрин ме заобикаля, застава пред мен и ме блъсва с такава сила с дланите си в гърдите, че за малко да падна назад. От очите се стичат сълзи.

– Престани! Моля те! Просто престани!

Отпускам се на колене върху тревата, провесил окървавените си ръце. Тялото ми пада напред, а също и главата. Виждам само пръстта под мен.

Камрин сяда пред мен. Усещам ръцете да притискат страните на лицето ми, опитва се да повдигне главата ми, но аз не позволявам.

– Не можеш да постъпваш така с мен – казва с разтреперан глас тя.

Опитва се да ме накара да я погледна и накрая успява, защото ужасно ме боли да я чувам как плаче. Поглеждам я в очите, собствените ми очи са пълни с гневни сълзи, които се мъча да сдържам.

– Бейби, ти не си виновен. Бяха те дрогирали. Всеки би могъл да сгреши в такова състояние – пръстите стискат по-здраво страните на лицето ми. – Ти. Не беше. Виновен. Разбиращ ли ме?

Опитвам се да гледам встрани, обаче тя избутва ръцете ми и застава на колене срещу мен. Инстинктивно обгръщам тялото с ръце.

– Въпреки това трябваше да знам – казвам аз и свеждам очи. – И не става дума само за това, Камрин. Аз трябваше да те пазя. Първо на първо, ти изобщо не трябваше да бъдеш дрогирана! – самата мисъл за това отново ме изпълва с гняв и ненавист към мен. – Аз трябваше да те предпазя!

Тя обвива ръцете си около мен и насила слага главата ми върху гърдите си.

После се отдръпва.

– Андрю, погледни ме. Моля те.

Поглеждам я. Виждам болка и състрадание в очите . Нежните пръсти държат небръснатото ми лице. Целува бавно устните ми и казва:

– Това беше моментна слабост – като че ли да ми напомни какво бях казал преди няколко месеца за онези хапчета. – Аз съм знам също толкова, колкото ти. Не съм глупава. Трябваше също да внимавам да не им оставям нито за момент без надзор питиетата ни. Вината не е твоя.

Свеждам очи, а после отново я поглеждам. Не знам как мога да я накарам да разбере, че заради начина, по който съм устроен, изпитвам силно чувство за отговорност към нея. Отговорност, с която се гордея и която чувствам още от деня, в който я срещнах. Това ме убива… убива ме да знам, че в онзи мой “момент на слабост” не можах да я защитя, че заради непредпазливостта ми тя можеше да пострада, да бъде изнасилена, убита. Как да я накарам да разбере, че няма значение дали ме обвинява за това, че мнението , колкото и винаги да е в моя полза, не извинява моята моментна слабост? Тя има право на моментна слабост, но аз нямам. Моето е просто провал.

– И аз никога, ама никога няма да те виня за това – добавя Камрин.

Само я поглеждам, за да разбера по изражението доколко наистина го мисли, а тя продължава:

– Това, което направи това момиче, никога няма да ти го припомням – обяснява тя. – Защото не си сторил нищо лошо –

усещам как пръстите ми притискат страните на лицето ми. – Вярваш ли ми?

Кимам бавно с глава.

– Да. Наистина ти вярвам.

Тя въздъхва и казва:

– А и отчасти грешката беше моя – казва и поглежда встрани.

– Откъде накъде?

– Ами – казва тя, но се колебае и гледа някак със съжаление, – мисля, че може случайно да съм дала позволение.

Това наистина ме изненадва.

– Помня, че тя ме попита дали може да спи с нас и мисля, че казах, че може. Аз… аз не знаех, че тя има предвид… сексуално. Ако бях по-трезва, категорично щях да се усетя. Андрю, съжалявам. Съжалявам, че оставих побърканата кучка да те изнасили.

Поклащам глава.

– Затова никой от нас не носи вина, така че не е нужно да поемаш част от вината върху себе си, разбра ли?

Искам да я видя усмихната, това беше целта ми – протягам ръце и я сграбчвам от двете страни за кръста. Тя пищи, когато започвам да я гъделичкам. Смее се и пищи толкова силно, че пада назад върху тревата, а аз сядам върху нея, като прехвърлям тежестта си върху коленете си от двете страни, за да не я смачкам.

– Престани! Не! Андрю, заклевам те! Престанииии! – залива се от смях, а аз забивам пръсти в ребрата , за да я накарам да се смее още повече.

После чувам звука на предупредителна сирена на полицейска кола и замръзвам на мястото си, когато я виждам да спира до моята.

– О, мамка му! – казвам аз и поглеждам надолу към Камрин.

Косата е разрошена и от нея тук-там стърчат стръкове суха трева.

Отскачам от нея и протягам окървавената си ръка, за да помогна да се изправи.

Тя я поема, става на крака и започва да се изтупва. Отправяме се обратно към колата в момента, в който полицаят излиза от своята.

– Така ли оставяте колата си широко отворена на магистрала като тази? – пита ченгето.

Поглеждам вратата после и него.

– Не, сър – отвръщам. – Трябваше да повърна и в онзи момент изобщо не помислих за това.

– Свидетелството, застраховката и регистрационния талон.

Изваждам шофьорската си книжка от портфейла и му я подавам, после заобикалям от другата страна, за да извадя застраховката и регистрационния талон от жабката. Камрин се е подпряла върху капака на колата, скръстила нервно ръце на гърдите. Ченгето отива в колата си да провери името ми.

– Надявам се, че не си скрил някакви кражби, убийства или нещо друго от мен – казва Камрин, когато се подпирам на капака до нея.

– Неее, дните ми на сериен убиец са отминали – казвам аз. – Той няма нищо, за което да се захване – викам аз и я сръгвам леко с лакът отстрани.

След няколко напрегнати минути ченгето идва при нас до колата и ми връща документите.

– Какво е станало с ръката ви? – пита той.

Поглеждам я и за първи път усещам пулсиращата болка, след като той ми обърна внимание. После соча дървото, което не е много далеч.

– Ами ударих онова дърво.

– Ударил сте дървото? – пита изпълнен с подозрение той и виждам, че поглежда Камрин през няколко секунда.

Страхотно, вероятно си мисли, че съм я бил или нещо подобно, а като се има предвид, че тя изглежда доста зле след инцидента миналата нощ и неотдавнашното боричкане в тревата, това може би му помага да потвърди предположението си.