Чтение онлайн

– Да, ударих едно дърво.

Сега той гледа право в Камрин.

– Това ли се е случило наистина? – пита я ченгето.

Камрин, изнервена до краен предел, вероятно също като мен се сеща какво си мисли ченгето и изведнъж започва да обяснява в стил Натали:

– Да, сър – казва тя и маха с ръце. – Побесня, защото едни задници… – премигва… – съжалявам, се възползваха от нас миналата нощ и след като той цяла сутрин се укорява за това, накрая си изкара яда на онова дърво! Аз пък изтичах там да го спра, преди да се е наранил, и разговаряхме за това. Причината, поради която изглеждам като сплескано лайно… съжалявам… е, че имахме една много шибана нощ. Обаче ви уверявам, че не сме лоши хора. Не вземаме наркотици и той не е сериен убиец или нещо подобно, така че просто ни пуснете да си вървим. Можете дори да претърсите колата, ако искате.

Отвътре ме напира смях. Няма нищо, от което да се безпокоим, ако той претърси колата. Освен ако… нашите временни приятели, Елиас и Брай, са оставили случайно плик с трева или друго уличаващо нещо на задната седалка.

О, мамка му… моля те, Господи, не позволявай това да се превърне в нещо, което дават по телевизията.

Поглеждам Камрин и скришом се заканвам с глава.

Тя отваря широко очи.

– Какво казах?

Само се усмихвам и продължавам да клатя глава, защото само това мога да направя.

Ченгето пристъпва от крак на крак и прехапва долната си устна. Поглежда няколко пъти ту Камрин, ту мен, без да каже и дума, а това само засилва напрежението ни.

– Следващия път не оставяйте така вратата широко отворена – казва той, като запазва същата безизразна физиономия, с която ни гледа през цялото време. – Ще е жалко някое минаващо превозно средство да отнесе вратата на шевролет модел 1969 в такова добро състояние.

Лицето ми се озарява от тънка усмивка.

– Абсолютно сте прав.

Ченгето потегля пред нас и ни оставя да седим за малко в паркираната кола.

– Можете да претърсите колата, ако искате? – повтарям аз.

– Знам! – тя избухва в смях и отмята назад глава. – Нямах намерение да го кажа. Просто ми излезе от устата.

Аз също се смея.

– Изглежда, че безобидното ти бръщолевене, което между другото ме плаши малко като силно влияние на твоята двуполюсна най-добра приятелка, този път чудесно ни отърва.

Поставям ръце на волана.

Тя се усмихва и вероятно иска да каже нещо по повод шегата ми с Натали, но изведнъж отново вижда окървавените ми пръсти. Премества се по-близо до мен и взема внимателно ръката ми.

– Трябва да почистим това, преди да се инфектира – казва тя. Навежда се и започва внимателно да отстранява малки парченца трева и мръсотия от отворената рана. – Доста е зле, Андрю.

– Не чак толкова – казвам аз. – Нямам нужда от шевове.

– Не, ти просто заслужаваш да те напляскат. Никога повече не прави подобно нещо. Сериозно ти казвам.

Отстранява и последното парченце от раната, след което се навежда към задната седалка и се пресяга за малката хладилна чанта отзад.

Извръщам глава надясно и единственото нещо, което виждам, е задникът да се подава от шортите. Протягам окървавената си ръка, плъзгам пръста си под бикините и рязко дръпвам за миг ластичния ръб, който я пляска по кожа га. Това не я смущава, но ме поглежда възмутена, когато се изправя и сяда с бутилка вода в ръка.

– Изплакни я – настоява тя и ми подава бутилката.

Отварям вратата и я поемам, като държа ръката си навън и изливам водата върху раната.

Тя търси нещо в чантичката си и казва:

– Следващия път, когато си толкова ядосан и имаш нужда да си изкараш яда на неодушевени предмети, официално ще напиша името ти в моя списък на психопатите.

Подава ми тубичка с неоспорин.

Само поклащам глава и я вземам. Предполагам, че няма да мога да споря с нея за това.

Тя посочва тубичката в ръката ми и ми казва да побързам с намазването.

Смея се и викам:

– Ама ти наистина си една малка, досадна трътла.

Тя ме удря закачливо по ръката, от което я заболява, и ме обвинява, че съм я нарекъл дебела. Всичко е в рамките на шегата и си мисля, че така тя се опитва да отвлече вниманието ми от случилото си. След минути се впускаме в разговори за музика и най-различни барове и клубове, в които можем да пеем по пътя към Ню Орлиънс.

Да, по някое време решихме, че независимо къде ще спираме по пътя или колко дълго ще продължава престоят ни, ще посетим нашето любимо място на брега на Мисисипи, каквото ще да става.

Това беше преди два дни. Днес сме в приличен хотел в страхотния щат Алабама.

– Вълнуваш ли се за довечера? Имаш ли нужда да подишаш в книжна кесия, за да се успокоиш? – пита Андрю на излизане от банята с хавлиена кърпа около кръста.

– И двете – казвам аз. Оставям дистанционного върху нощното шкафче и сядам в леглото. – Знам песента, обаче това е моето първо солово изпълнение. Така че, да, леко съм паникьосана.

Той рови в сака си до телевизора и намира чифт чисти боксерки. Кърпата пада на пода. Накланям глава на една страна и наблюдавам от леглото големия му секси задник. Намъква боксерките и ги опъва около кръста си.

– Ще предизвикаш фурор – казва Андрю и се обръща към мен. – Имаш много практика и вече си я овладяла добре. Освен това, ако си мислех, че още не си готова, щях да ти го кажа.

– Знам.

– Е, готова ли си за работа? – пита той и облича останалите си дрехи.

– Да. Мисля, че съм готова. Как изглеждам?

Изправям се и се завъртам, облечена в оскъдно черно боди с тънки презрамки и тесни дънки.

– Почакай – казвам и вдигам пръст.

Обувам новите си високи до прасците лъскави черни ботушки и вдигам циповете им отстрани. После отново се завъртам и пак позирам малко прекалено артистично.

– Непоносимо секси, както винаги – казва той, ухилва се, пристъпва напред и прекарва плитката ми през ръката си.

Тази вечер може и да изпълнявам сама “Edge of Seventeen” (“Почти на седемнайсет”), но в продължение на два часа, преди да изляза на сцената, ще съм келнерка, а Андрю ще почиства масите. Едно на нула за мен! Получих по-престижната работа.

Когато пристигаме в седем часа, заведението е пълно. Харесвам атмосферата на това място. Сцената е с прилични размери, но дансингът е огромен. И е претъпкано, което ме прави още по-нервна. Отивам отзад, хванала Андрю за ръка, докато се провираме през навалицата. Извадихме късмет с тази временна работа. Ще можем да работим заедно няколко вечери. Всяка друга странична работа по време на това пътуване, откакто сме тръгнали от Вирджиния, беше съвсем случайна. Тук-там работих като чистачка на стаи, а Андрю като барман и дори като охрана. Не е някой напомпан със стероиди (и съм доволна, защото е грозно), но има достатъчно големи мускули, така че лесно го наемат на работа. Добре, че не се е налагало да влачи някого навън за ризата или да влиза в юмручни схватки.