Чтение онлайн

– А в тази кукла тук имам страхотна уредба – добавя той и потупва задния капак на джипа си, – така че съм осигурил и музиката.

Андрю отваря капака на багажника и изважда одеялото, което винаги държи там – същото, което използвахме в нощта, когато се опитахме да спим на полето миналия юли. Само че сега благодарение на мен то е изпрано и не вони на бензин и масло.

– Къде са ми шортите? – питам аз и ровя из задната седалка.

– Тук са – обажда се Андрю откъм багажника.

Когато се подавам навън от колата, той ми ги подхвърля и аз ги улавям във въздуха.

– Нямам намерение да плувам в тази бездна нощем – казвам аз и ги намъквам върху червените си бикини.

Брай ме е чула и казва:

– Радвам се, че няма да съм единствената!

Аз се усмихвам през покрива на шевролета и Затварям вратата.

– Била ли си тук и преди с тях?

Тейт и другите вървят към плажа, натоварени с хладилна чанта, плажни сакове и разни други неща. Оставят вратите на джипа отворени и от високоговорителите му дъни рок музика.

– Снощи бяхме тук – казва Брай, – ама Елиас се напи твърде рано и си издрайфа червата, затова трябваше да ни върне с колата обратно в хотела доста рано.

Да, Елиас, така се казваше годеникът . Той клати глава и я поглежда саркастично, сякаш казва “да бе, благодаря ти, че го плещиш наляво и надясно”.

Андрю и аз вървим заедно с Брай и Елиас, хванати ръка за ръка, към всички останали, които вече установяват лагера не много далеч, по-близо до водата. Когато пристигаме и постиламе одеялото си на пясъка, Тейт запалва клечка кибрит и я хвърля върху купчината дърва. Пламъкът запалва течността за запалки, която преди това е наръсил по купчината. Над купа се извива висок огнен стълб и осветява мрака около нас с игрив оранжев блясък. От идващата насреща ми горещина веднага започва да ми става топло, затова издърпвам одеялото малко по-далеч от лагерния огън, преди Андрю и аз да седнем на него. Брай и Елиас последват примера ни с двете си огромни плажни кърпи. Тейт, брат му и другите три момичета са се настанили върху голяма покривка за легло. Забивам дъното на бутилката си в пясъка до мен така, че да стои изправена.

Тейт ми напомня за онези много руси, загорели от слънцето калифорнийски сърфисти. Подобно на всички момчета тук. Включително и Андрю, Тейт седи с прибрани към гърдите колене и подпрени върху тях ръце. С крайчеца на окото си забелязвам за миг нещо, което моментално ме кара да премина на териториален режим. Блондинката, която седи до брата на Тейт и която се съмнявам да е негова приятелка, защото не се държат така, сякаш са заедно, наблюдава с жадни очи Андрю. Нямам предвид само невинен поглед от сорта “гледам, но не пипам”. Не, това момиче ще се опита да спи с него в мига, в който се отдалеча.

Когато забелязва, че я наблюдавам, поглежда встрани и започва да разговаря с другото момиче до нея.

Няма защо да се безпокоя, що се отнася до Андрю, но ако тя се отнесе с неуважение към мен, след като знае, че е мой годеник, няма да се замисля много и ще наритам задника.

Питам се дали Андрю е забелязал.

Надявам се, че Камрин не е забелязала погледите, които онова маце току-що ми хвърли. Само пет секунди насаме с тази някъде тук наоколо и тя ще се опита да ме накара да я чукам. Няма начин да го направя, но това парти край огъня просто започва да става малко по-интересно. Залагам левия си ташак, че вече е спала с Тейт и с брат му. Вероятно не с Елиас… той ми изглежда местен тип, но като нищо би изчукала и него, ако той поиска.

Мамка му, пак ме гледа.

Поглеждам към Камрин, за да не срещна погледа на мацето, и, разбира се, Камрин многозначително се усмихва. Ами да, определено е забелязала.

Протягам се, придърпвам Камрин към себе си и я настанявам да седне между краката ми.

– Не се безпокой, бейби – шепна в ухото и целувам врата така, че момичето да види.

– Не се безпокоя – казва Камрин и се обляга на гърдите ми.

Със сигурност не се безпокои за мен, но усещам как заплахата за нещо, което е в нейната територия, я кара да е напрегната. По дяволите, мисълта, че може да се нахвърли на онова момиче заради мен… Е, не трябваше да мисля за това. По дяволите. Твърде късно е.

– Страхотни татуировки – казва Тейт и сочи към нас.

Сега всички погледи са насочени към нас. Камрин се надига от гърдите ми, за да им даде възможност да ги видят по-добре.

– Да, без съмнение – казва Брай впечатлена. Пропълзява по пясъка по-близо до нас. – Заинтригуваха ме.

Русокосото момиче, което ме гледаше преди малко, поглежда с ехидна усмивка Камрин, обаче тя не я забелязва, защото е твърде заета да показва татуировката на Брай. Възползвам се от възможността и казвам:

– Обърни се насам, момиче, и им покажи как си пасват.

Слагам Камрин в скута си и лягам по гръб на пясъка, а после я карам да легне върху мен.

Групата ни наблюдава отблизо. Лицето на русото момиче леко се намръщва, когато я поглеждам право в очите и същевременно притискам тялото си в това на Камрин. Нагласяваме татуировките си така, че да се получи цялостна картина на Орфей и Евридика. Моята Евридика е с дълга, прозрачна бяла рокля, плътно прилепнала към тялото от вятъра, като някои части се развяват зад нея, докато тя протяга ръце към Орфей, изрисуван върху ребрата на Камрин. Брай разглежда отблизо всеки детайл, а черните очи са широко отворени и пълни с възторг. Поглежда обратно към Елиас. Сега той изглежда изнервен и май се страхува, че още утре Брай ще го замъкне до най-близкия салон за татуировки.

– Това. Е. Страхотно – казва Брай. – Кои са те?

– Орфей и Евридика – отговарям аз. – От гръцката легенда.

– Един трагичен разказ за истинска любов – добавя Камрин.

Притискам я по-плътно до себе си.

– Ама при вас не се забелязва нищо трагично – обажда се Тейт.

Притискам Камрин още по-силно. И двамата споделяме наши си мисли, които е по-добре да запазим за себе си. Целувам я отгоре по косата.

Брай се отдръпва, но продължава да стои с колене, забити в пясъка.

– Мисля, че е красиво. И предполагам, че така и би трябвало да бъде, след като знам, че е било и ужасно болезнено.

– Да, определено болеше – казва Камрин. – Обаче всеки час болка си струваше.

По някое време по-късно Камрин и аз сме изпили най-малко по три бири, но само на нея личи. Леко е подпийнала, но достатъчно, за да стане по-приказлива.

– Знам! – казва тя на чернокосата Брай. – Гледах ги на концерт с моята най-добра приятелка, Нат. Изумителни са! Не са много бандите, които на живо звучат почти така, както на албума си.

– Да, точно така – казва Брай и допива бирата си. – От Северна Каролина ли каза, че си?

Камрин се надига от гърдите ми и сяда на пясъка с кръстосани крака.

– Ами, да, но Андрю и аз всъщност сега не живеем там.

– А къде живеете? – пита Тейт. Дръпва жадно от цигарата си и задържа дима, докато продължава да говори. – Тексас ли?

Всички се обръщат към мен, когато отговарям:

– Не, ние… пътуваме.

– Пътувате? – пита Брай. – Как, пътувате насам-натам с кемпер или нещо подобно?