Чтение онлайн

Валънс спря да бърника халата си.

— Искате да кажете, че домът ви се е подпалил, така ли?

— Не го е направил сам. Някой му е помогнал.

Валънс пое дълбоко дъх и заговори много предпазливо, все още видимо не на себе си от нахлуването на Харди, от присъствието му в стаята.

— Много съжалявам за тази вест.

— Да. Е, аз самият съм поразстроен от станалото.

Валънс приседна на облегалката на стола. Крадешком погледна часовника си, после вратата.

— Очаквате ли някого?

Нервно свиване на рамене.

— Деймън има официална закуска след час. По план трябва да го взема аз.

Но Харди поклати глава.

— Не и преди да изясним някои неща на четири очи. Брий Бомонт, пожарът и прочие.

Валънс се изопна и се нацупи.

— Но аз наистина не ви разбирам. Какво общо имат те с мен?

Внезапно на Харди съвсем му причерня пред очите. Измъкна пистолета от колана си, направи крачка към Валънс и го насочи към него.

— Какво общо имат с вас ли? Ще ви кажа. Разследвам убийството на Брий Бомонт и вие вчера ме излъгахте. Все по-близо съм до истината. Пожарът е нечие предупреждение към мен да стоя настрана и вие сте единственият, за когото се сещам, че би имал някакво основание. Какво ще кажете? Ясен ли съм?

Валънс разпери ръце, видимо ужасен.

— Аз не съм подпалил къщата ви, господин Харди. Текат последните дни на една политическа кампания, която ръководя почти година. Брий Бомонт няма нищо общо с дейността ми. Но Деймън Кери има. Не ви излъгах. — Още един безсмислен жест. — Моля ви, нямате нужда от пистолет. Онова, което вие наричате лъжа, беше просто грешка. Забравих за миг, нищо друго.

Но кръвта на Харди кипеше, а гласът му преливаше от сарказъм:

— О, да, _забравили сте_. Звънили сте на съпруга на една убита жена, която е работела за кампанията ви, и това обаждане напълно ви се е изпарило от главата! — сопна се той и вдигна пистолета за по-ясно. — _Забравили_ сте значи? Не ви вярвам.

— Само за миг. Докато осъзная, че съм сбъркал, вие си бяхте тръгнали. Затова ви се обадих снощи.

— Обадили сте ми се снощи, така ли? Макар Брий Бомонт, както твърдите, да не е в центъра на вашето внимание, сте ми позвънили вкъщи посред нощ, за да коригирате една несъществена подробност?

Валънс преглътна.

— Което при всички случаи сте наясно, че не можете да докажете, защото телефонният ми секретар се е превърнал в шепа пепел. Това ли имате предвид?

Валънс сви рамене.

— Не, но аз…

— И като стана дума, господин Валънс, сигурно сте в състояние да ми обясните как сте намерили номера ми, след като го няма в указателя. — И в този миг Харди осъзна, че един от халосните патрони, които изстрелваше напосоки, най-после бе улучил целта. Валънс се озърна из стаята, сякаш се надяваше да намери някакъв отговор. Не забеляза такъв, а Харди го притисна: — Да не ви е помогнало някое от вашите момчета, работещи за кампанията? Същите, дето са наминали към къщи?

— Не!

— Не, така ли? Или са били други момчета?

— Не. Вие изопачавате думите ми. Нямам никакви момчета. Изобщо не се занимавам с подобни неща.

— И не сте ми се обаждали? Такава ли е новата ви версия?

— Не, обадих ви се. Признавам.

Харди бе приближил на трийсетина сантиметра до събеседника си. По лицето на Валънс струеше пот. Само това можеше да направи Харди, за да не го тръшне на стола и да не му дръпне един бой, докато не изтръгне истината от него.

Гневът му бе искрен. Направо трепереше от яд.

— Ако до пет секунди не ми отговорите, както очаквам, ще стрелям в лицето ви. — Вдигна пистолета. — Един смислен отговор. Веднага.

— Какво искате?

— Да разбера защо сте се обаждали на Рон и защо не ми казахте.

Валънс не загуби и секунда за измислици. Отдръпна се, изстрелвайки:

— Брий разполагаше с документи, които можеха да навредят на кампанията на Деймън. Някакъв доклад, който изцяло променяше становището й.

— Пак МТБЕ, а?

— Не, пак против него.

— Че каква е промяната тогава?

— Беше се фанатизирала. Решила, че всички добавки са излишни. Включително и етанолът.

— И това засяга Деймън Кери?

— Би могло да му навреди, ако излезе наяве, ако той го подеме. — Валънс вдигна длан: — Вижте, не мога… пред този пистолет…

— Няма да гръмне от само себе си. — Но все пак го наведе. — Значи Брий наврежда на Деймън Кери — поде той оттам, докъдето бяха стигнали.

Валънс разтреперано пое дъх.

— Деймън набира много точки от радиодискусиите, защото посланието му е съвсем ясно. Брий не разбираше, че повечето от хората не са учени.

— Искате да кажете, че не му е съобщила предварително ли? — Харди поотпусна пистолета. — И защо? Смятах, че е била негов консултант по тези въпроси.

— Както току-що ви обясних, тя смяташе, че това ще се отрази зле на кампанията му. — Макар пистолетът да бе наведен, Валънс не можеше да откъсне очи от него. — А после, когато тя умря…

— Беше убита.

— Добре, беше убита. Е, честно казано, исках да докопам доклада й, за да се отърва от него.

— И Кери изобщо да не го Валънс се подвоуми.

— Точно така.

— Защото не сте искали той да научи какво е мислела Брий?

Кимване.

— Тя се бе фанатизирала. Ставаше опасна.

— И трябваше да бъде отстранена?

Валънс не одобри израза.

— Трябваше да бъде укротена.

— И вие го направихте? Как?

— Убедих я да изчака да минат изборите и тогава да каже на Деймън. За никого нямаше да е от полза, ако той се провали на изборите, и я накарах да го проумее. Съгласи се да изчака. Чак след като тя… беше убита, съобразих, че Рон по недоглеждане може да извади доклада й на бял свят, без да знае за какво става дума, без да осъзнава значението му. И му позвъних да го попитам дали ще ми го даде. — Посочи пистолета. — Знаете, че нямате нужда от него. Казвам истината. Обаждането ми на Рон бе съвсем недвусмислено.

Плещите на Харди се приведоха. Възбудата му отзвучаваше и осъзна, че Валънс има право. Пъхна пистолета в колана си и отстъпи към бюрото, за да приседне на кранчето му.

— Едва ли е било чак толкова недвусмислено, щом ме излъгахте.

— Ако си спомняте, Кери беше при нас. Исках да го скрия от него, докато не минат изборите.

Харди поклати глава.

— Изобщо нямаше да му го покажете, нали?

— Може би — отвърна Валънс. — А може би някой ден щях да му го покажа. Но проблемът всъщност не беше в заключенията на Брий, а в голямото й влияние върху Деймън. Тоест всички производители са наясно, че може да се създаде формула на бензин с ниски емисии. И добавките стават ненужни. И какво от това? Освен ако Брий не почне да се прави на месия и Кери не подеме откритието й като свой нов лозунг…