Чтение онлайн

Дейвид Фримън бе убеден, че адвокатите трябва да работят денонощно. Бе наредил да направят бани на всеки от трите етажа в сградата му, така че колегите му да не се оправдават с неубедителното извинение след целонощна работа, че е трябвало да отскочат до вкъщи, за да се освежат и да се приготвят за съда.

След двайсет и пет минути Харди вече бе в кантората си — изкъпан, избръснат, преоблечен в ризата, която бе скътал в кантонерката си преди няколко месеца.

След като се настани на бюрото, прослуша четирите съобщения, получени от снощи, надявайки се да стане чудо и поне едно от тях да се окаже от Канета или дори от Рон Бомонт. Ако Ал Валънс му е оставил съобщение, което Харди не бе в състояние да получи у дома, то може би единият или и двамата, с които _искаше_ да разговаря, също са опитали да се свържат или пък след това са позвънили тук, в кантората му.

Но де такъв късмет!

Три от обажданията бяха на клиенти, в различна степен почувствали се изоставени, а последното бе от Джеф Елиът. Когато му се обади, на самия журналист му пареше под краката заради пожара в къщата на Харди, ала все пак отдели миг, за да изрази съболезнование по повод загубата на адвоката.

— Мога ли да ти помогна с нещо, Диз? Имаш ли къде да отседнеш?

— Да, Джеф, имаме покрив над главата. Благодаря ти все пак.

Но репортерът незабавно се върна на сензационната новина:

— И смяташ, че е палеж?

— Бих се обзаложил. Всъщност не бих изключил замесените с МТБЕ — „Отмъстителите на Валдес“ и всичките ония тиквеници.

— Ако е вярно — Джеф преливаше от ентусиазъм, — това е гигантски прелом за статията ми.

— Тъкмо към това се стремя — сухо му отвърна Харди. — Да пожертвам къщата си заради една хубава статия. Току-виж спечелиш „Пулицър“, ще се радвам за теб. Ще си направим купон в новата ми къща.

Елиът се извини:

— Нямах предвид това, Диз. — Помълча. — Но нали искаш да се докопаме до злосторниците, да им натрием носа?

— Ти откъде знаеш?

— Обзалагам се, че е така. Казвам просто, че може би сме напипали истинската взаимовръзка.

— Между кого и кого?

— Мисля, че точно с това разполагам, Диз. Искаш ли да чуеш?

— Казвай.

— Добре. След като ти си тръгна вчера, аз се захванах с онова, което ми каза — оня тип от „Калоко“…

— Джим Пиърс.

— Да, точно така, Пиърс. Той ти е споменал, че СКО издържа онези кретени, нали?

— Да.

— Е, ами ако е вярно? Къде е връзката тогава? Така че се разрових в купчината, която ти показах вчера — в дебелата папка — и разбрах, че материалите, подкрепящи етанола, в по-голямата си част произлизат от една организация, наречена „фюълс Мениджмънт Консорциум“ — за по-кратко ФМК. Седалището й е тук, в града. Позната ли ти е?

— Не, обаче допреди няколко дни това небе основната ми грижа. Мислех, че ФМК произвеждат цистерни и уплътнители, тежко оборудване.

— Същото съкращение, но компанията е друга.

— Добре. Продължавай.

— И тъй, ФМК издава печатни материали в полза на етанола и против МТБЕ. Със стотици. Понякога е трудно, едва ли не невъзможно да разбереш източника на изданията, защото ги закупуват посредници — публикуват се чрез синдикати като основни новини в ежедневниците, също и в индустриалните издания — „Хелт Индъстри Нюзлетър“, „Инвайънментал Хелт Мънтли“ и прочие. Така че досега не съобразявах, че източникът им е един и същ.

— Но се досети.

— Да. Освен това, ако от други източници изникне още нещо за МТБЕ, ние получаваме новите данни, преди мастилото в доклада на Агенцията за опазване на околната среда да е изсъхнало.

— Цял съм слух.

— Добре. И тъй, преди няколко месеца ние в „Кроникъл“ решихме да подготвим обширно изследване за опасностите от МТБЕ. Материалът се пускаше четири последователни дни на първа страница. Множество ужасяващи факти: ракови тумори, малформации у новородените и все в тоя дух. Дори и непрофесионалист като теб може да си го спомни.

— Смътно.

— Е, Кери тъкмо бе спечелил на предизборното събрание за определяне на кандидат и ние внезапно получаваме тази новина и я пускаме. Както и да е, репортерката, написала статията, случайно се оказа моя позната — Шери Уиър. Миналата вечер се появи в редакцията покрай отравянето на водата, тъкмо докато размислях над нашия разговор с теб. И тя ми каза, че ФМК е бил основният източник за статията й — впечатляващ производител на пропагандни материали. И вчера, като чула за водохранилището, Шери първо пътем се отбила в офиса на ФМК в сградата на „Ембаркадеро“. Да, знаела, че е неделя следобед, че сигурно не работят, но все пак да опита. И какво, мислиш, намерила?

— Заредено атомно оръжие!

— Наистина нямало никой, но в коридора били подготвени за продажба печатните материали за деня, опаковани и надписани за разпространяване и до един за отравянето на водата — това второ пришествие за Сан Франциско, къси съобщения за опасността при замърсяване с МТБЕ и прочие все в този дух. Както и да е, тя измъкнала няколко от купчината и ги донесла, за да ги използва за статията си. — Пауза — Схвана ли?

— Май не.

Гласът на Джеф се снижи до развълнуван, но ликуващ шепот:

— Те са били написани и отпечатани още _преди_ отравянето.

На Харди му потрябва малко време, за да осъзнае думите му. Ако е вярно, дейността на екотерористите бе свързана с ФМК, но не обезателно със СКО и със сигурност не и с Валънс или Кери. За какво би могло да му послужи?

Но Джеф мислеше, че има готов отговор:

— Защото ФМК се ръководи от един тип на име Бакстър Торн…

— А той работи за СКО — досети се Харди.

— Много си умен, макар и не толкова бърз. Навремето, като го интервюирала, Шери не успяла да изкопчи от Торн признание кой му плаща. Той нарича себе си консултант по обществени въпроси. Според думите му е представител на всевъзможни групировки за опазване на околната среда и на други клиенти, но твърди, че сключените с него договори имали поверителен характер. Тя го питала по-специално за някои от тези активистки групировки и той признава, че им е давал някои съвети.

— Съвети. Добре казано.

— И аз така си помислих. Но следва нещо още по-хубаво. Обадих се на един приятел, мой колега от Синсинати, от „Сентинел“…

— Ти си се преуморил, Джеф.

— Всъщност, като нищо да спечеля „Пулицър“. А и ти не седиш със скръстени ръце. Оказа се, че в Синсинати знаят това-онова за Бакстър Торн. Е, не че чак всички са наясно, но моят приятел знае — Торн от години е момчето за мръсната работа на Елис Джаксън.

— А той кои е?

— Ето това ще ти хареса: Джаксън е главен изпълнителен директор на „Спейдър Круч Охайо“.

Харди усети как по гръбнака му премина тръпка и знаеше, че тя не е предизвикана от студа навън, процеждащ се през прозорците на кантората му.

Джеф продължи:

— Така че навярно спипахме СКО да плаща за мръсни номера в Сан Франциско. Налучкахме човека, който би могъл да налее МТБЕ във водата, да убие Брий Бомонт…

— Да подпали къщата ми — безизразно добави Харди.

— Да, и това — съгласи се Джеф. — Но не сме наясно и трябва да разберем как е станало така, че ако сме на вярна следа, Бакстър Торн се е разтревожил от теб.